Очевидец пред Фрог: В България ни лъжат за войната в Донбас, наши също воюват /снимки/

- Любомир, колко пъти си ходил в Донбас и Украйна и по какъв повод?

- Два пъти съм бил в Донбас след старта на военните действия. Всичко започна с това, че преди малко повече от година няколко пъти бях в Украйна по лична работа. Посетих Харков, Запорожие, Киев. Направи ми впечатление, че там се случват неща, които нямат нищо общо с това, което ни се представя в България.

- Какво имаш предвид?
- Тук ни се подхвърлят някакви опорни точки, че Русия е нападнала Украйна и че там опълченците непрестанно обстрелват. Тогава реших, че като представител на гражданска организация, трябва да отида и лично да проверя какво точно се случва. Уговорих си акредитация и с двете страни-Украйна и Донецката република. Първото ми посещение беше през ноември м. г. Исках да поговоря не само с хората от улицата, но и да се срещна с официални представители.

- Как стигна до Донецк?

- За да се стигне до Донецк без нарушения, трябва да се мине през Украйна. Първо пристигнах в Харков и след това намерих начин да стигна до Донецк. В началото имах романтичната представа, че просто ще си хвана едно такси и ще стигна където искам. Нищо подобно. Оказа се, че за да минеш линията на съприкосновение, трябва да чакаш един ден. През линията минават много хора, повечето от които искат да си уреждат документи. Семейства са разделени от двете страни. Всяка кола се проверява щателно за оръжие, наркотици и т. н. Аз бях като обикновен гражданин без привилегии. Имах късмет първият път да ме върнат.

- Защо?

- Беше неделя и нямаше как властите да проверят достоверността на акредитацията ми в Донецк. Това се прави п о телефона и нямаше кой да вдигне.

- А защо казваш, че връщането ти е било добре за теб?
- Така разбрах, че в Донецк не работят банкоматите, защото това е непризната територия и никоя банка не рискува да развива дейност. След като ме върнаха в Украйна, ме настаниха в хотел. Попаднах в стая с още двама непознати. От тях научих всичко, което щеше да ми е полезно при престоя ми в Донецк. Обясниха ми как се минава с техните автобусчета. Има специални бусчета, с които се придвижваш от една точка до друга. След това вървиш пеша и се качваш на друго бусче. После пак слизаш, пак пеша и т. н. Реално тези хора са подложени на невероятна мъка, за да пресекат линията.

- Какво се случи, след като пристигна в Донецк?
- Първо се разходих в града. Той изглежда абсолютно празен. В час пик могат да се видят 7-8 коли. Хората са избягали, след като са започнали военните действия. Има и такива, които няма как да отидат и стоят, защото никъде не ги чакат с отворени обятия. Принудени са да преживяват непрестанен обстрел. Има райони, които са като столичния кв. „Малашевци“, с малки къщички. Там всичко е поразено и то по няколко пъти от снаряди, ракети. Има къщи, в които живеят хора, независимо, че са полуразрушени. Вярно е, че правителството им помага да възстановят щетите по най-бързия начин. В града ми показаха детска градина, ударена през нощта и възстановена за два дни.

- Откъде са средствата за тази помощ?

- След старта на военните действия, Русия започва да помага. Става дума за хуманитарни и строителни доставки. Независимото войната, хората продължават да работят. Техните мини са експлоатирани дълго време и вече са отишли на голяма дълбочина. За да продължи работата се искат големи капиталовложения. Такива няма и за това много мини са затворени. За това и основното, на което се крепи икономиката е тежката промишленост, металургията.

- Как се отразява ситуацията в техните медии?
- От двете страни на линията имаш чувството, че си в различни светове. Ако следиш медийната пропаганда, няма как да разбереш каква е истината. Смятам, че всичко започва през 2014 г., когато Украйна изпада в състояние на абсолютно безвластие. Шири се тотална корупция, никой не се интересува от това, какво става с държавата. Появяват се въоръжени банди, които започват брутален рекет над бизнеса.

- Неща като нашите мутри?
- Не, защото там се разхождат с калашници и транспортьори. В този регион е имало много оръжейни складове на СССР. Тяхното разграбване започва от Изток и се пренася на Запад. Реално това разграбване се прави единствено с престъпни цели. В цялата тази ситуация хората от Майдана са потърсили решение, искали са нещо по-добро за себе си. И с право. Надявали са се, че ако се интегрират с Европа, проблемите им ще се решат. Тези, които са на Изток реално са поискали същото. Но са вярвали, че това може да стане с близостта към Русия.

- Защо са предпочели Русия, а не ЕС?
- На нас ЕС ни помогна да направим метро, пътища и т. н. Ако питате една баба, дето я пребиват за 10 лв на село, тя ще ви каже, че ЕС не й е помогнал с нищо. В Домбас всички икономически връзки са насочени към Русия. Хората там са убедени, че ако са в ЕС, регионът им би заприличал на нещо като нашия Видин . Точно това ги е накарало да имат други искания, не като тези на жителите в Киев. Хората от Донбас не искат да са в НАТО, защото не желаят Русия за враг. В Донбас има 148 националности, които си живеят много прекрасно. Там няма разделение на етнически признак. За това и конфликтът не е етнически. Украинците в Донбас си живеят добре, а украинският език е официален. През 2014 г. в Украйна започнали процеси срещу руския език, които в отдалечените територии отекнали много по-силно. Властите допуснали групи хора да влизат в стълкновения един с друг.

- Това умишлено ли е станало?
- Бях в Киев преди месец. Имаше митинг на социалистите. Те искаха да се преименува една улица. Нито един полицай не се появява. Дойдоха, обаче десни радикали и направиха страхотно меле с много пребити хора. След два дни имаше гей- парад. На него се изсипаха 6000 полицаи. Всички смятат, че това се прави умишлено.

- Имало ли е опити за диалог от двете страни?

- Хората в Донбас се опитали многократно да потърсят диалог с властите в Украйна, за да се разберат, но не се е получило. След това от Украйна им изпратили войски, които трябвало уж да проведат антитерористична операция. Само, че в нея не били включени служители от специалните служби. А се наели мобилизирани хора, сформирали се батальони от доброволци.

- Т. е мобилизация като за война?
- Точно така. Този, който не се съгласили да се бият , отишли в затвора. Започнало се с обстрел на жилищните райони в Донбас. След помощ от Русия, пламва гражданска война. Загубите са огромни и това кара хората от едната и от другата страна да се втвърдяват. Интересното е, че има една сива линия между армиите. Тя е толкова тясна, че воюващите лагери се виждат един друг. Умишлено се прави провокация, другият отвръща и се започва наново. От това страдат мирните жители в Донбас, защото и двете страни използват неприцелни оръжия.

-Какво е положението в момента?
- Води позиционна война. Само чакат да се стъмни и се започва.

- Какво мислят хората за тази война?
- Че е страхотен бизнес и няма как той да бъде спрян. Далаверите започват от най-ниските нива и се простират до най-високите. За да стигнеш от Украйна до Донбас, можеш да дадеш няколко стотина евро и да се придвижиш по-напред на опашката. Това е най-малкото. Каквото тук става с обществените поръчки, това става и там с оръжията. Корупция. Същото важи и за снабдяването със стоки от първа необходимост. За да мине камион със стока, се плаща. Наскоро имаше дело срещу един от националистическите батальони на Украйна. „Торнадо“ се казва. Бойците от него са правили каквото си искат-изнасилване на малки момичета, кражби, побоища на цивилни. Истински мародери. За това, обаче не се говори.

-Как може са спре това?
-Между Донецк и Украйна има споразумение. Това са т. нар. Мински споразумения. Според тях трябва да се прекрати огъня, да се изнесе оръжието. Украйна трябва да направи сериозни промени в конституцията. От Донецк казват, че нищо не е направено. Зам.-министър от Украйна ми каза, че ще изпълнят споразумението, но само ако Русия се оттегли. Помощта от Русия е започнала в началото на военните действия. Те са по-различни от нас. Ако някой ни поиска коридор, за да избива сърбите, ние ще кажем: Заповядай! Там, обаче хората се защитават.

- Но нали има руска армия, която ги пази?
- Това не е вярно. Няма руска армия, само руски доброволци.

- От къде са доброволците, които воюват на страната на Донецк?
- Има от Бразилия, България, Франция и други европейски страни. От другата , тази на Украйна, се бият от Полша, прибалтийските републики. Реално става дума за международен конфликт, в който са се включили хора от цял свят. За това ме хваща срам, че съм от държава, която заема позиция, без да знае изобщо какво се случва там.

- Ти как гледаш на тази война?
- Всички страдат, с изключение на тези, които печелят от бизнеса и корупцията. Не мога да кажа, че тези са добри, а онези-лоши. Би било цинично, при положение, че и от двете страни се случва нещо ужасно. Ако стане атентат с двама загинали в Париж, всички погледи се насочат натам. В конфликта Украйна-Донбас има над 10 000 загинали по официална статистика. Реално са много повече. А ние се правим, че Русия е нападнала Украйна. Това е кощунство!

- Как си обясняваш позицията на България?
- Ние най-вероятно не сме независима държава. След време ще са разбере, че сме били подведени, че сме заели страна. Там е място, където, докато се дрънкат оръжия, просто се прави бизнес. Това е истината.  

Интервю на Катя Илиева

Така изглежда землянката

Хората собственоръчно копаят землянки

Блоковете в Донецк

На пазара се продава само най-необходимото