Ave Batze, morituri te salutant!

Не виждаме ли какво се случва? Борисов обикаля форуми в чужбина като цветарка, среща се със свои колеги, а снимки и видея с щастливата му физиономия ни заливат като водопад. На пръв поглед става дума за полезна дипломатическа активност. Но вгледаме ли се по-внимателно ни лъхва лошия дъх на фалша. Лъжи, изречени с усмивка, които трябва да убедят чуждите партньори в управленска активност.

Снизходителните усмивки на италианския му колега Паоло Джентилони, домакин на срещата в Триест, на германския канцлер Ангела Меркел обаче издават, че номерът не минава...

Байганьовската самоувереност не е минавала преди столетие, не минава и днес.  

 

„Подготовката на държавите от Западните Балкани за членство в Европейския съюз ще бъде приоритет на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, което започва от 1 януари следващата година. Ние и сега сме силно ангажирани с този процес, защото в Европа не може да остават празни пространства, но ще използваме възможностите на председателството, за да подпомогнем в по-голяма степен подготовката на страните кандидатки и, надявам се, да помогнем и на държавите членки и на европейските институции с познанието си за процесите на Балканите”.

 

Тези думи на Борисов, наричан свойски от някои Баце, вероятно трябва да ни накарат да се гордеем с проявената бащинска загриженост към други народи. Истината обаче е друга. Безсилието екипът му да роди някакви приоритети за председателството ни на Съвета на ЕС, създаде това безпомощно творение – да помагаме на Западните Балкани някой ден да станат член на ЕС.

 

Екипът, подготвил „голямата новина”, „голямата стратегия” и тежките думи на Борисов е преписал приоритетите на еврокомисаря Йоханес Хан, отговарящ за европейската политика за съседство и преговори за разширяване. Думите, изречени от българският премиер в Триест са извадени дословно от докладите на Европейската комисия за напредъка на страните, които искат да се присъединят към ЕС: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Сърбия, Македония и Турция. Така е най-лесно: вземаш готова опорна точка и я развяваш като твоя идея. Дори не се интересуваш дали номерът ще мине. Важното е да си изпълниш номера.

 

Няма нито един знак, който да показва, че ЕК е възложила на Борисов ролята на покровител, бащица или контрольор в Балканския регион. Той сам се нагърбва с тази роля. И ръси фрази от европолитическия речник, а колегите му го гледат смаяни.

 

Екипът му да бе прочел поне за балканските проекти от миналото и да направи мост към днешния ден. Става дума за проекта на Екатерина Велика и дипломатите й Адам Чарторийски и Йоанис Каподистрияс за Балканите. За Ригас Фереос, истинският баща на идеята „Балканска федерация” и неговият блестящ последовател Георги Сава Раковски... За историята на „Балканската федерация”, замисляна от югослевския лидер Йосип Броз Тито и нашият Георги Димитров и несъстояла се заради Сталин. Ако екипът на Борисов бе направил тази малка справка, изявите му по темата щяха да изглеждат по-реално. Освен това щеше да научи, че България не е част от Западните Балкани. Да си присвояваш ролята на лидер при това положение е най-малкото нелепо. И унизително за българите по начина, по който ни се сервира.

 

Последвалите изяви на Борисов/Баце в Солун, където бе на среща с гръцкия си колега Алексис Ципрас и сръбския президент Александар Вучич засилиха усещането, че в стъкларския магазин е нахълтал слон. Дразнеща демонстрация на превъзходство и фамилиарничене, нямащи нищо общо дори с посредствената дипломация. Сякаш стария кокал учи новобранеца как се шие якичка...

 

Ще строим скоростно железопътно трасе, което да свързва Дунав, Черно и Егейско море. Добра идея, няма спор, но когато я представяш от свое име, а до тебе се е курдисал консулът ни в Солун - компрометирания бивш шеф на ДАНС и човек на Пеевски Владимир Писанчев, когото гърците месеци наред не желаеха да приемат – реакциите няма как да са ОК. Вгледайте се в лицата на гръцкия премиер и домакин Алексис Ципрас и сръбския президент Александар Вучич и ще разберете за какво става дума. Диагнозата е: нарцисизъм в патологична форма.   

 

Преди изявите си в Триест и Солун, Борисов демонстрира същото самочувствие, безпардонност и представяне на фалшиви намерения за истина в Истанбул. Там отново привлече вниманието на гости и фотографи със стила: „Булгар, булгар”.

 

То не бяха проекти за газов хъб, строеж на АЕЦ „Белене”, великолепната ограда срещу бежанците, газови връзки и газопроводи от Азербайджан, Катар, Оман, Киргистан...

 

Разбира се магистралите, петролни находища, саниране, борба с корупцията, реформи, борба с нарушителите по пътищата, нов антикорупционен орган, нов ВСС... Странното е, че европейските ни партньори се забавляват с нашия Баце, прегръщат го и го тупат свойски, но така и не му задават простичкия въпрос: Какво от тези неща се случи поне на половина по време на 8-годишното ти управление?

 

Осем години приковани като с вериги към последното място. 

 

Борисов хвали себе си както баща ромска булка – колко е къщовна, че и девствена. Всички обаче са наясно, че и в двата случая най-важното качество, е умението да крадеш. Не се казва на глас, но се знае. Най-скъпи са ловките и сръчни момичета, които шетайки из Европа докарват огромни печалби на съответната мафия. Същото е с Борисов. Управлението му се прочу като най-корумпирано, любовно свързано с Делян Пеевски и кръгът от кукловоди край него, съмнителните обществени поръчки, рекета на бизнеса, лицемерието, ползването на МВР, службите и прокуратурата за „мокри политически поръчки” – ударът срещу КТБ и ограбването на активите й, например – разбиването на сектор „Сигурност” – МВР и армията – участие в контрабандата и нелегалния трафик, лошото здравеопазване, скапаното образование, напускащите България млади хора, липсата на инвестиции, насилието - бой на медици, учители, ученици и в семейството, бруталната престъпност по селата, неработещи институции, несвободните медии и медиите-бухалки, липсата на доверие в прокуратурата, парламента, етническото напрежение... На този фон да претендираш за лидер на Балканите е най-малкото нахално. Последният в ЕС не може да е пример за когото й да е. Само че провалът във вътрешната политика трябва да бъде замазван по някакъв начин. И Бойко/Боце измисли сценария с големите идеи, проекти и лидерство. Фалш и лицемерие. С удоволствие ще чуя поне един аргумент срещу това твърдение.

 

Светлото бъдеще, рисувано от Борисов е същото, което обещаваха комунистическите лидери. Демагогия от най-брутален тип. Съкратени петилетки, национални обекти, стражи „на века” и прочие политически пошлости.

 

Тук обаче номерът винаги минава. Вероятно защото сме общество от мишлета, управлявано от алчни и нагли котараци. Дали ще наричаме управлението „тримата шишковци”, триумвират „Борисов-Цацаров-Пеевски”, мафията си има държава – все едно. Статистиката е безпощадна.

 

Баце - новият Бай Тошо, - знае, че с него е свършено при първата поява на алтернатива или нов политически лидер. Дотогава ще галим слуха му с: Ave Batze, morituri te salutant!

 

Защото нямаме воля и кураж да направим сами нещо за себе си. Баце е заслужена участ.

 

Какъв е пътят за избавление? Не знам. А знаех доскоро. Отказах се, когато се убедих, че желаещите да изминат трудния път към светлината се броят на пръсти. Шепа луди, които са си сложили главата в торбата, обявени отдавна за вредни елементи, заговорници, врагове на народа. Изолирани. Но запомнете: ако все пак един ден тръгнем към светлината, тези луди ще са водачите. В тях се взрете. Иначе пошлостта ще ви изяде както ларвите пресния труп. Защото кочината вече е морга. Ослушайте се и ще чуете жуженето на зелената муха... Пресилено ли? Айде, бе.

 

Д-р Димитър Попкутуев