Ражда ли се нова Югославия?

Това пише в анализ РИА „Новости“. Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово вече обсъждат проект за митнически и пограничен съюз.

„Въпреки политическите превратности след разпада на старата Югославия, икономическите връзки между отделните републики до голяма степен са съхранени. Например много сръбски компании имат своя мрежа за бизнес, търговия и услуги по цялата територия на общата държава“, казва Карлос де Корде, президент на сръбското представителство на „Кредит Агрикол“.

Не само икономиката, но и езикът и културата продължават да държат близко една до друга държавите от бивша Югославия. А и бавните действия на Брюксел по интеграция на региона водят след себе си разочарование.

Според френският вестник „Льо Монд“ за да достигнат средните икономически показатели на ЕС, балканските държави трябва да имат ежегоден ръст от минимум 6% до 2030 година. Нещо, което е трудно изпълнимо за повечето от тях.

Водещите страни в ЕС-Германия и Франция-засега не показват голямо желание да приемат балканските държави, които те разглеждат повече като източник на проблеми и неприятности. Това се вижда и от политиците тук и те добре знаят, че влизането им в ЕС не е гарантирано.

Затова е обяснима и идеята на Германия, изказана от външния министър на страната Зигмар Габриел през май 2017 година за създаване на „общ пазар на Балканите“ с участието на европейските държави. Това се разглежда и като противопоставяне на амбициите на Китай да увеличи влиянието си в региона чрез инвестиции и увеличаване на търговския стокообмен.

Китайски компании вече купиха няколко важни предприятия в Сърбия, в това число и единственото предприятие за производство на стомана и възнамеряват да стъпят трайно в региона в рамките на осъществяването на новия „Път на коприната“.