НАЧАЛО НОВИНИ ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ СВЯТ ИНТЕРВЮ СПОРТ КУЛТУРА ОБЩЕСТВО ПОЛИТИКА ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

Жената, Мъжът Teen Time FROGROCK Етно календар Хороскоп Храна и вино Видео архив

За нас Реклама Контакти

www.bulgaria-tourism.bg

КУЛТУРА › АРТ ДЖУНГЛА

Мемориални тържества по повод смъртта му белязаха този ден




Русия си спомня за Владимир Висоцки. Големият актьор, поет и певец си отиде преди 29 години - на 25 юли 1980 г. Сега на мнозина им се струва, че тогава цяла Москва се е стекла за погребението му, макар с официално съобщение за смъртта му нито една медия не се е осмелила да се ангажира. По това време се е състояла лятната Олимпиада. Само над прозорчето на касата на театър Таганка, в който Висоцки до края остана звезда, е била окачена скромна обява: „Умря актьорът Владимир Висоцки”.

Той е роден в Москва на 25 януари 1938 г. Според собственото му свидетелство от песента „Балада за детството” това се е случило в къща на улица „Первая мещанская”. След евакуация на Урал и след пребиваване – заедно с баща му – в Германия, Висцки заживява на Голяма каретна улица. Помните ли песента: „Где твои 17 лет? На Большом каретном...” Там Владимир Семьонович изпял първите си песни пред приятели. Той не веднага усетил, че желае да стане актьор.

След средното училище влиза в московския инженерно-строителен институт, но учил там само 6 месеца. После се запознал с Булат Окуджава, когото наричал свой учител. Тази среща го насочила към актьорското майсторство и сцената.

В края на 60-те Володя постъпва в театъра на Таганка, който става „неговият театър” според собствените му признания. Срещата с изключителния режисьор Юрий Любимов става крайъгълен камък в съдбата му.

Дълги години „Таганка” причинява силно главоболие на кремълските идеолози. Те не можели да преглътнат свободомислието в творчеството на трупата и страхотната й популярност под ръководството на Любимов. Смелият й поглед спрямо съвтеската действителност ги държал на нокти. Висоцки сравнявал театъра „Таганка” с пиратски корсар, с романтичен морски разбойник, който не се дава на отчаянието, на несгодите, на преследвачите. /”Прав был капитан. Еще не вечер”/

Властите започват да гледат под вежди самия Висоцки заради дръзкото му, предизвикателно перо, заради стремителните песни, излизащи от строя на съветското идолопоклонничество, заради дрезгавия, нестандаретн глас, наподобяващ вопъл, вик или ироничен присмех през сълзи. Той изобщо не се връзвал със захаросаните тембри на официозните естрадни кумири.
Владимир става истинска звезда на руския ънъдрграунд и самиздат. Записите и стиховете му се предават от ръка на ръка.

Едва в края на 70-те излизат официално на плочи няколко от най-популярните му песни. Страхотно нашумяват стиховете му с военна и лагерна тематика, придружени от собствените му акомпанименти и дрезгави мелодии в стила на т.нар. блатни песни. Това е стилът на поставените извън закона – заради прегрешения спрямо идеологията и партийно-държавната дисциплина.

Скоро след нашумяването на Висоцки в театъра започват и киноангажиментите му. Най-известната му и любима филмова роля става Жеглов в телевизионния сериал „Мястото на срещата” да не се променя.

Френската актриса Марина Влади влиза в живота му през 1967 г. Висоцки се влюбил в нея докато гледал филма „Вълшебницата”. След няколко години се женят. И за двамата това бил трети брак. Марина Влади остава с него 12 години след невероятни емоционални върхове и падения, поетични вдъхновения и посвещения.

Висоцки е автор на повече от 600 песни и стихотворения, изиграл е повече от 40 роли на сцената и в киното, пропътувал е с концертите си цяла Русия и половината свят.

В последните си години Володя все по-често се обръща към темата за смъртта. Той се отнасял философски към прискърбната тематика. Не можел да се справи със зависимостта си от алкохола, със самоубийствения си темперамент, с чувствителността си и с непоносимостта си към посредствеността.

Той умира едва 42 годишен, на върха на всенародната си популярност.
Сбогуването с Висоцки е отбелязано в книгата на рекордите Гинес като най-мащабното в света.

На погребението му един от отговорните работници на ЦК на комсомола удивено попитал: „Защо се е събрал толкова много народ?!” Един знаменит телевизионер от онова време му отговорил: „Разбирате ли каква е работата? Тези хора слушат Висоцки, а не вас, извинете ме”.
/ Frognews. bg по материали от руски издания/

▶Български филм отива на фестивал в Австралия

▶Тракийското злато се завърна в България

▶Чалга-културата - българска специфика

▶Васил Левски: Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

▶Честват Яворов край едноименните му скали

▶Facebook става киногерой

▶Възпитаници на НХА с обща изложба

▶Строят паметник на жертвите на комунизма

▶Пълни зали и сърдечни отзиви получи “Раци” в Карлови вари

▶Екофорум „Зелена вълна – 21 век” стартира в Копривщица

 

• Димитър Казаков – Нерон

• Димитър Казаков – Нерон

• Димитър Казаков – Нерон

• Тома Трифоновски

• Тома Трифоновски

Блогове

Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Атанас Чобанов Работя във Франция, като компютърен лингвист. Занимавам се също с журналистика и с обществена дейност. Едвин Сугарев Свободата днес и тук Иван Стамболов Размисли и реклами - Ъплоуднати постинги за делитване Йоана Кулинарно – в кухнята с Йоана Иван Бедров Предимно за политика. Авторът е журналист, водещ на Булевард България по RE:TV. Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство Янчо Янчев LIVE FOR NOTHING OR DIE FOR SOMETHING!

© 2010 FROG NEWS. Всички права запазени

Начало|За нас|Реклама|Контакти| Авторски права