Как се „придобива” печеливш бизнес в България
Примерите са много, достатъчно е да се споменат само „продажбите” под натиск на вестниците „24 часа” и „Труд”, купени от Огнян Донев и Любомир Павлов под натиск от Пеевски и Борисов заради и заетата от тях неудобна за управляващите позиция. Малко рекет, малко дела за неплатени данъци, малко напористи журналистки по следите на имотите им и „сделката” е сключена.
Така се ликвидират противници и инакомислещи. Освен това, нанасят им се и финансови загуби, които някои компании трудно преодоляват. Обществото в България не знае за всички случаи от този тип, но те никак не са малко. Лошото е, че в последно време подобни опити се увеличават, право пропорционално на проблемите около бизнеса на мастития най-богат депутат в Народното събрание Делян Пеевски и на подкаралия трети мандат лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Последните опити да се спре или „придобие” чрез продажба по номинал или дори по-ниско определен бизнес са няколко. Но преди да видим какво точно се случва и предстои да се случи в тази посока, нека разгледаме схемата, по която се действа.
Тя е съвсем елементарна и се спазва стриктно при почти всички случаи. Различията, доколкото ги има, са продиктувани от ситуацията, която може да излезе и извън контрол в определени моменти.
Ето самата схема на действие:
1. В медия-бухалка, в повечето случаи печатна, се пуска поръчкова статия с компрометиращ характер за определен бизнес или личност. Изборът на печатна медия от типа на вестник „Труд” не е случаен-след появата на статията се задействат всички медии под контрола на Пеевски в интернет, телевизионното пространство и радиостанциите.Така информацията нараства като торнадо и след десетки преповтаряния се набива в общественото съзнание като „достоверна”.
2. Втората стъпка е прокуратурата да се „самосезира” или някой удобен човек да я сезира. Следва образуване на досъдебно производство, фирмата или нароченият бизнесмен влиза в съда, предявяват му обвинения и процесът започва да тече. Тормозът се допълва от данъчни проверки, намеса на държавни комисии, които имат отношение към предмета на дейност на съответната компания. Цялата сила на властта се стоварва върху компанията или бизнесменът, които са избрани за цели. Примерът със Суджукгейт е съвсем пресен.
3. Третият етап е от типа „морков след тоягата”. Със съответния бизнесмен се среща упълномощен човек, който предлага решаване на съдебния иск в полза на засегнатия бизнесмен или неговата компания, както и спиране на кампанията и непрекъснатите проверки срещу продажба на бизнеса по цени, нямащи нищо общо с реалната му стойност. Или срещу закриването на дейността.
4. При приемане на искането, нещата в съда приключват бързо, компанията или бизнеса се прехвърлят на офшорка и започва източването на пари, активи и ценности.
До голяма степен тази схема бе приложена и при КТБ, с някои разлики от стандарта. Тук първо бе направено предложение за „прехвърляне” на част от активите, след като Цветан Василев отказа, последва връщане към стандартната схема и изкуствен фалит на банката.
Медиите, свързани с Пеевски бяха изкомандвани да проследят наличието на клиенти пред офисите на КТБ и да информират за „струпвания на хора, които теглят парите си”. ДАНС и прокуратурата изпратиха юнаците си, това бе широко отразено и естествено последва паника. Останалото се знае.
Стандартната схема обаче се използва най-често. В момента са в ход поне три нови случая на атака срещу бизнесмени и техните компании, като целта отново е или закриване на съответния бизнес, или „продажбата” му на цени доста под реалните.
Случаят „Марешки” навлезе в тази фаза, след като на лидера на „Воля” и зам.-председател на парламента му бе образувано досъдебно производство и му бе поискан имунитета. Разбира се, излезе съответната статия в „Труд” със заглавие „Марешки-новото острие на задкулисието”.
За парлама прокуратурата се самосезира за думите на аптекарския бос, че му е оказван натиск да се откаже от бизнеса си с горива, който очевидно бърка в нечия бизнес-стратегия. Да се очаква нещо от това действие на прокуратурата е доста наивно, просто след известно време ще бъде обявено, че не са открити доказателства. Или просто ще се разчита на късата памет на обществото и послушните медии.
Вторият бизнес под удар е този на Огнян Донев, собственик на „Софарма”. По информация на Фрог той вече е бил притискан да „продаде” печелившия си бизнес на когото трябва. Опитите да се свържем с г-н Донев за коментар по този повод останаха неуспешни, но сме готови да му предоставим тази възможност и да чуем и неговото мнение, ако той пожелае.
Не е лошо да припомним, че именно Донев, заедно с Павлов пострадаха по същата схема преди време, когато продадоха дяловете си в „24 часа” и „Труд”.
Огнян Донев обаче едва ли е изненадан от случващото се. Ето какво каза преди изборите през март по повод отношенията бизнес-властимащи.
„ В българския бизнес сме така, винаги сме не съвсем долюбвани и когато човек е самостоятелен, не взима отношение, единствено настоява за една добра икономическа макрорамка, тя да дава възможност на бизнесмените да създаваме работни места, и то високоплатени работни места в нашата държава, трябва да е готов да понесе някои удари от властта, независимо коя е тя. Мисля, че с всяко едно правителство сме били в добри отношения, след това в не чак толкова добри отношения, а накрая в доста лоши отношения. Тъй, че това не е нещо ново за нас”.
Компанията "Софарма" е сред най-добре работещите през последните години, тя демонстрира подобряване на финансовите си резултати и в началото на тази година. За първото тримесечие фармацевтичната група повишава приходите си от продажби с 11% до 240 млн. лв., а печалбата расте с още по-голям темп и само за три месеца е над 18 млн. лв.
Публикуваният консолидиран отчет на компанията до борсата показва, че тя се е отърсила напълно от проблемите, които имаше преди две години след конфликта в Украйна и санкциите към Русия – два пазара, които носеха сериозни постъпления. Сега според данните приходите от Европа, в която влизат и тези два пазара, носят 27% от всички, като нарастват с 18%. В България "Софарма" продава 71% от продукцията си, като постъпленията се увеличават с 8%. Така че заключението е-апетитна хапка за крадците на бизнес. Съвсем друг е въпросът за колко ще искат да я „прилапат” властимащите, но тяхното предложение едва ли ще е близко до реалната стойност на компанията.
Третият случай също започва с публикация в „Труд” и се отнася до Булсатком. Заглавието в печатната медия е симптоматично” Случаят Булсатком”, а подзаглавието вдига окончателно завесата „Как фирма, неплащаща с месеци заплати на служителите си и с дълг от 180 милиона долара изстрелва сателит?”
Очевидно схемата е същата, една компания с крачка пред другите и вероятно добро бизнес бъдеще е под удар. Дали изнесените в поръчковата статия данни са верни е друг въпрос. Няма сериозен бизнес, в който да няма взети кредити, важно е какви са активите. Така че и тук атаката е с очевидната цел дискредитиране и откриване на възможност за следващата стъпка в схемата.
По този повод в социалната мрежа Илиян Василев написа:
„Това могат те - да вземат чужд бизнес, някой друг да работи за тях, а с медии и рейдърство да го вземат. Атакуват сега преди да започнат да постъпват приходите от сателита - това е август месец.
Проблемът им е, че Доган и Пеевски дължат много пари. Богатството им е виртуално - имат до края на годината да изчистят огромни дългове.
Изходът е силови акции през прокуратурата - но Цацаров не може да си позволи толкова груба операция като унищожаването на КТБ, прекалено огромни са колатералните щети.
Пеевски де факто е изолиран от кредити от западни банки, българските са ограничени от нуждите на собственото си оцеляване и не могат да му дават кредити за рефинансиране. Остава държавната банка за развитие - но и там нещата са стигнали до ръба.
Щом и руснаците го разбраха.... а там нещата са грубички, когато им дължиш пари.
И за това трябва на всяка цена да рестартират някакъв проект Белене, Южен поток, да дадат бизнес, да вземат поръчки и пари от държавата - изобщо спешно се нуждаят от кеш.
Разбира се има и малко "мръсни" поръчки. Проблемът е, че ВТБ имат ултиматум от Кремъл да си приберат вересиите.
Ако ме питате защо руснаците са против ние да качим комуникациите си и ТВ каналите на собствен спътник изстрелян от американци - отговорът идва от само себе си.
От къде на къде българска компания ще изстрелва спътник с американски ракета, при това частна. Този бизнес е "резервиран" за Русия.
Като го изстрелят руснаците, имат тотален контрол върху спътника и комуникациите. А този спътник ще играе доста важна роля”.
Какво ще се случи с Марешки, Донев и Булсатком засега не е ясно. Ако клекнат пред натиска от Пеевски и компания, резултатите ще са закриване на бензиностанциите на аптекарския бос, прехвърлянето на големи дялове от другите две компании на офшорки с „неизвестен” собственик и спиране на всякакви действия срещу тях от съда, данъчните и други държавни институции.
Ако не поискат да продават и закриват, вероятно кампанията срещу тях ще продължи със засилващи се темпове наесен. Дали съдебните процедури и проверките ще доведат до резултат е трудно да се каже. Но да правиш бизнес в подобни условия е трудно, да не кажем невъзможно. Въпросът е колко са здрави нервите на бизнесмените, подложени на натиск и дали накрая целта на атаката няма да бъде постигната, както в повечето случаи досега.
Георги Александров
Моля, подкрепете ни.