Доказано: В България живеят 1 256 485 наивници

Точно толкова са подкрепили Цецка Цачева за президент на последните президентски избори. А са  наивници, защото лично Бойко Борисов обяви, че не е искал да спечели този вот. Тези хора са смятали, че гласуват за победа, оказва се, че са гласували за загуба. Прецедент в политическата ни история!

Благодарение на изявлението на Борисов знаем и още нещо-има един човек, който вероятно няма и грам лично достойнство. Определен за мюре, този човек послушно изпълни отредената му роля, загуби изборите, но това не се отрази на самочуствието и кариерата му. Влязъл на куц крак в парламента, неуспелият кандидат-президент стана и министър.

Тук възниква естествения въпрос-а може ли точно този човек, който безпрекословно слуша и изпълнява какво нарежда неговия "вожд" да направи работещ и полезен за страната антикорупционен закон? Всеки би могъл да си отговори.

Нека обаче се върнем на наивниците, за които само от културни съображения не използваме думи от битовата лексика. Това са хората, които определят кой да управлява страната в последните близо 10 години. Те действат на принипа "Борисов форевър", а техен закон е "Гласувай за Него, дори да иска да загуби".

не ги впечатляват скандалите и издънките на управлението, не виждат клиентелизма в политиката и са безкрайно доволни, когато поредния "бушон" бъде гръмнат и поредния незначителен депутат или министър бъде хвърлен на тълпата, за да се изпусне парата от чайника.

Дали ще е свързано със суджук и филе, или пък с лобизъм и натрупване на пари без доказан произход, няма значение. В парламента ГЕРБ вкарва достатъчно бушони, които в тази си роля покорно гласуват каквото им наредят, треперейки да не дойде реда им да бъдат пожертвани в името на партията.

Това е логиката на изборите в България през последните години-едни наивници избират едни зависими хора, които пък са безкрайно верни на вожда. Дори да ги плюе, да ги прави смешни и жалки или да ги праща на Цацаров. Фидосова и Мартинов са само два от случаите, за които се говори.

Тъй върви политиката у нас. Едни хора избират други хора, които стават богати или изпадат позорно от "елита",  защото така е решил лидерът. Срещу тях няма реална сила, има разбити и полуразбити политически сили, които щом влязат в парламента, гледат да станат приятели със силните и да опитат от софрата на европари, обществени поръчки, лобизъм и преференциални лихви по кредити и депозити. И понеже избирателите им не са наивници, при следващите избори просто отпадат или се смаляват до незначителност.