Майки, пишете на Макрон и Тръмп, на Радев няма смисъл

Кой колко е виновен в тази сага, ще каже един ден съда. Прокуратурата – това е очевадно - изпълнява план, който стартира публично през лятото на 2014 г., когато бе ударена, след това фалирана, а след това и ограбвана КТБ. Да не гадаем как ще завърши съдебния процес, макар у нас това да не е толкова трудно... Да не предричаме и финала на американското разследване по закона „Магнитски”. Факт е обаче, че самото задействане на процедурата по този закон във Вашингтон „извади от обувките” триумвирата, който управлява България. Управлява я чрез репресивен апарат и репресии. Триумвиратът е ядосан, яростен, защото някой оспорва „правото” му да прилага уродливия модел на управление Кой – нещо като „демократичен сталинизъм”.

Антоанета Василева

Всяка майка има право да защитава детето си. Свещено право! Вчера светът почете Богородица, защото тя даде началото на онзи велик син, който изведе милиарди към светлината. Светата майка, Мадоната...

По същото време Антоанета Василева е писала своето открито писмо до президента Радев.

Ето какво се казва в него:

„Преди моето семейство да бъде безскрупулно нападнато от българската мафия, бях редовен професор по икономика в България и допринасях за развитието на българската наука и образование, тъй като вярвам, че младите хора са нашето бъдеще. За съжаление, моето име бе „направено известно“ в негативен смисъл от българската прокуратура и определени български таблоиди във връзка с инкриминиране на покупка на семеен имот в чужбина. Никой не си направи труда да провери дали тази постъпка е наистина криминална, нито колко данъци сме платили като семейство, нито колко благотворителни проекти сме подкрепили. В Швейцария, например, швейцарският съд уважи документите, които сме приложили и аргументирано отхвърли молбата на българската КОНПИ за блокиране на същия имот и я осъди да плати разходите по това дело, което е изцяло инициирано там от българската прокуратура. Специалистите от КОНПИ дори нямаха капацитет да обжалват в Швейцария, но все още разпространяват небивалици по медиите в България.

 Уважаеми г-н Президент,

Този път се обръщам към Вас като една българска майка, чиято дъщеря днес бе брутално въвлечена в калта от низост и безскрупулност, с цел отново да бъде унижен и заплашен баща ѝ Цветан Василев. Несправедливо обвинена, с процесуални нарушения и безпардонно погазване на фундаменталните ѝ човешки права.

След като на 3-ти август 2017 г. беше обявено, че Фондацията на американския дипломат Бил Ричардсън подготвя жалба до американското правителство срещу грубото погазване на човешките права на съпруга ми Цветан Василев от страна на Главния прокурор Сотир Цацаров и народния представител Делян Пеевски, българската прокуратура изпълни поредната мръсна поръчка на мафията, като скалъпи набързо скандално нелепо обвинение срещу дъщеря ми. 

Важно е да се отбележи, че тя не живее от години в България. Призовката е подпъхната под вратата на семейния ни апартамент в София, изисквайки да се яви в следствието в понеделник на 7-ми август 2017 г. Буквално дни след новината, че Цветан Василев търси закрила по закона „Магнитски“, която разтърси България! Колко „неотмъстително“ и лично!”

Няма да се спирам на чувствата, бликащи от тези редове. Никой не е длъжен да съчувства и проявява разбиране към личната драма на майката Антоанета. И въобще към случващото се със семейство Василеви. Богати са – да ядат дървото. Това е българското философско обобщение в подобни случаи. И в това е драмата ни. Че сме безчувствени. Че търпим внушението богат-лош, беден-добър. Че коментираме чуждата трагедия, защото е чужда, а не наша. Ако българският президент бе това, което твърдеше, че е по време на предизборната кампания, щеше да е наясно, че тази черта от българската психология е енергийната напитка на родната прокуратура и ред други институции.   

Трябва да чуваме какво казват майките. Те никога не грешат. Нека вдигне ръка, който смята обратното. Дори Цацаров, Пеевски и Борисов не смеят да вдигнат. И Радев не вдига. Да се запитат тогава какво биха казали техните майки?

В писмото майката на обвинената Радослава задава няколко въпроса към прездента Радев.  

„Тъй като и Вие сте баща, искам да Ви попитам публично:

1. Смятате ли, че е нормално Главният прокурор да използва властта си за лична вендета срещу тези, които го изобличават в корупция, чрез децата им?

2. Как се чувствате като Президент на държава, управлявана от мафията, и какво ще направите, за да защитите невинните хора от мафията?

3. Какви стъпки бихте предприели, за да изчистите държавата от корупционните практики и мафиотските обвързаности, които карат младите хора да напускат страната завинаги?”

Румен Радев                         Снимка: БГНЕС

Немалко българи задават тези въпроси. Тук е мястото да им се обясни, че питат неправилния човек. Ако президентът Радев бе това, за което се представяше по време на предизборната кампания, нямаше да чака да му задават въпроси, а щеше да изпълнява обещанията си.

В предизборната кампаниия Радев ни убеждаваше, че ще хвърли камък в блатото на съдебната система. Каза още, че румънският модел за борба с корупцията е добър пример за нас. Заяви също, че правомощията на главния прокурор у нас са прекалени.

После... се отметна. Забрави и всички революционни жестове и думи, като сам прибави към тях определението псевдо...

Поради тази и други – все по-видими - причини президентът няма да реагира на писмото на майката Антоанета Василева. Или ще изпрати протоколен отговор – сив и немощен - за разделението на властите и ограничените си правомощия.  

Затова ако искате да бъдете чути или откритото ви писмо прочетено, пишете на френския президент, например. Тези дни на пазара ще се появи неговата книга „Революция. Битката ни за Франця”, в която Еманюел Макрон описва реформите, които ще прави заради всички французи и с тяхна помощ. Нарича ги революция, защото смята, че народът на Франция заслужава радикални промени за един по-добър живот.

Над 2 млн българи дадоха гласа си за Румен Радев, защото повярваха, че той носи искрицата на революцията. Нещо като Благодатния огън на промяната... Уви.

На 20 януари 1989 г. френският президент Митеран покани на закуска във френското посолство в София известни българи, неподкрепящи режима на Тодор Живков. Този жест се оказа предвесник на падането на социализма няколко месеца по-късно – на 10 ноември.

През 2007 г. френският президент Никола Саркози се зае с казуса за арестуванте в Либия българск медци. Месеци по-късно те кацнаха в София, придружавани от първата дама на Франция Сесилия Саркози и еврокомисарят Бенита Фереро-Валднер, която до късно предната вечер водеше преговори с либийската страна. Президент и две майки - свободни българи. 

Преди десетина дни узнахме, че американският президент Доналд Тръмп е запознат със съмнителните действя на определени лица и цели институции по казуса „КТБ”.  

След няколко дни президентът Макрон ще пристигне в София. Дано след визитата стане това, което си мисля. Което мнозина си мислят и се надяват.

На тях трябва да се пише. Ако не за друго, поне да запалят фитила на недоволството, което е все още във фаза революционно шепнене на ухо и гръмки закани на маса. А е така, защото не чуваме какво ни казват майките ни. Оглушахме.  А най-глухи са управниците. Президентът в това число.

Борис Петков