Само във Фрог: Библиотекарите контролират над 10 000 властимащи с досиета в ДАНС

 Пълен контрол над секретната информация има политико-олигархичният модел КОЙ и по-конкретно лобито от Библиотекарския институт, разясниха източниците ни. Много скоро чувствителната информация ще бъде прехвърлена в бъдещия единен орган за борба с корупцията. Как обаче се събира и използва тя? 

Любопитното е, че натрупаните папки в ДАНС сега се „отварят” и предоставят на прокуратурата само, ако управлаващите наредят да се „сготви”  конкретен човек. За никого в службата не е тайна, че  умишелно се събират разобличаващи факти за всеки чиновник. Досиетата им нонстоп „светят” /полицйски жаргон „алармират за нередност”/, докато не се задейства поръчка отгоре. Много често събраните данни в ДАНС се използват, за да се дисциплинират управляващите.  И в момента дори има министри, които знаят, че във всеки момент могат да станат клиенти на прокуратурата.

Най-значителната информация  в звеното за  компромати, както го наричат агентите от ДАНС,  е събирана до средата  на 2014. Тогава то се оглавяваше от сочената за близка до видния библиотекар и бивш шеф на МВР Цветлин Йовчев дама Диана Павлова. Шеф на родното ФБР по това време е Владимир Писанчев. Споделят още, че Павлова била назначена за началник на дирекция „Антикорупция” по препоръка от Йовчев, който до напускането й през 2014 г. оглавяваше вътрешното ведомство. Казват, че чувствителната информация за наблюдаваните от ДАНС лица в този период набъбнала значително и заради придобитите данни от скандалната разработка „Червеи”, при която бяха източени  масивите на МВР. Тя  стартира в края на 2013 г. и продължи до средата на 2014 година, като главни действащи лица в провеждането й са хората от ДАНС. Самият Йовчев признава по-късно в съда, че по „Червеи” си подслушвани 1000 човека.

Сайтът „Афера” отбелязва, че през 2010 година лидерът на РЗС Яне Янев сочи Диана Павлова за любовница на Йовчев. До този момент няма данни този факт да е публично отречен. Източници на Фрог разказаха, че докато тече разработката „Червеи”,  двамата са засичани многократно да влизат по едно и също време в квартира до Витошка. Предполага се, че са си говорили за времето, в което няма нищо укоримо.

Преди месец Фрог ви информира, че данните от разработката „Червеи”, както и други компромати, събрани от службите,  са изнесени от страната и се пазят във вила в Гърция, близо до Солун. Странно съвпадение е, че консул на Солун в момента е бившият шеф на ДАНС Владимир Писанчев.  

Източниците ни са категорични, че никак не е случаен фактът, че оставката на Диана Павлова през март 2014 г. предшества друг грандиозен скандал, свързан с президента Росен Плевнелиев.  Тогава изненадващо Софийската градска прокуратура (СГП) и ДАНС се включиха в широкия фронт срещу държавния глава, като стартираха срещу него незаконна проверка за престъпление срещу републиката. Повод стана сигнал на тогавашния лидер на "България без цензура" Николай Бареков за срещата на Плевнелиев през март във Виена с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц. Медиите на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева осветлиха въпросната среща.

Твърди се, че Пеевски разбрал за нея предварително от източници в ДАНС. Пратил свои репортери дни наред да дебнат хотела на президента във Виена, за да го снимат и да го вкарат в капан. Твърди се, че в дъното на заплетената интрига стоял именно кръгът на Библиотекарите.

 Няколко дни след старта на  проверката, тя беше прекратена по нареждане на главния прокурор Сотир Цацаров. Той беше принуден да признае, че  е незаконна, защото  по конституция президентът има абсолютен имунитет срещу наказателно преследване и с действията си прокурори и разследващи грубо и съзнателно са погазили основния закон.

 Плевнелиев се вбесил от скалъпената интриги и не го скрил, спомниха си хора от екипа му. Те разкриха, че привикал началника на кабинета си тогава Екатерина Захариева, за да се ожали от шефа на ДАНС Владимир Писанчев. Тя пък на свой ред го агитирала да се бори до край, да си търси правата и да не остява нещата  да се размият във времето. Това, обаче не се случва. Росен Плевнелиев без каквато и да е съпротива по-късно дава съгласието си Писанчев да замине консул в Солун. В средата на юни т. г. в качеството си на външен министър Екатерина Захариева пък се втурна публично да защитава Писанчев. „Няма да го отзова, въпреки недоволството от него”, изригна тя в отговор на множеството оплаквания от него на българите в южната ни съседка.

Мириам Саркисян