Проф. Овчаров: Северна Гърция се облагодетелства от културния ни туризъм

 - Проф. Овчаров, върху какво работите в момента?

- Разчистихме едно огромно пространство около раннохристиянската базилика. Едно от нещата, които проучваме, е Градът на мъртвите около нея. Той е огромен некропол от XIII-XIV век – от последния период от съществуването на Перперикон. Базиликата е била многократно преправяна от V век, когато е създадена. Тя се издига на огромен площад и около нея има система от хидросъоржения, които проучваме в момента. Не за първи път ставаме свидетели в Перперикон на изключителните умения на древните инженери – става дума за римската и късната античната епоха. Изградени са мрежи от канали, които поемат дъждовете. Има ги в двореца светилище и в акропола.

Много е интересно добиването на питейна вода на Перперикон. Тези дни завършихме разкриването на цистерна в южното подградие, което е върхът на хидроинженерството. Създадени са канали, с които цистерната е била обслужвана. Тя е до главния път, който е влизал в Перперикон. На едната й страна от изток е имало чешма фонтан, който от една страна е утолявал жаждата на пътниците, от друга – отдолу има втори канал, от който цистерната се изпразва, когато прелива.

- България е богата на такива паметници на културата. Какво й пречи да печели толкова добре от тях, както Гърция?

- Петнадесет години се занимавам с разкриването на паметници не само на Перперикон, но и на Източните и Средните Родопи, Велико Търново, Велики Преслав... Перперикон е пример в това отношение, защото вече има изградена мрежа на културно-историческия туризъм. Само днес е бил посетен от стотици хора. Потокът е непрекъснат.

- Какви са приходите тогава?

- За миналата година са малко под 200 000 лв. от преки такси. Държавата на 8-9 правителства е влагала пари в него. Близо 6 млн. лв. са европейските средства, които са ни отпуснати по различни програми. Перперикон е пример как трябва да се развива културния туризъм. Не можем да станем засега като гърците, защото те го правят от десетилетия. Има още нещо, което е свързано не толкова с културния туризъм, колкото с туризма въобще. Гърците са развили перфектно морския си туризъм, за който хората с удоволствие си дават парите, а ние се караме за чадъри. Съседката ни си има и дадености. Не смятам, че България с 350 км плажове, може да конкурира Гърция с 2000 км плажове. Освен това тя е много по-отдавна в ЕС и получи много средства за техните паметници. Това, което се копае, трябва добре да бъде разкрито от археолозите, добре експонирано, добре да бъде направена инфраструктурата, добре да бъде направена рекламата, за да гоним гърците.

- Колко още открития имате през тази година?

- Църквата при село Добромирци. Понеже ме питате за културния туризъм, ще кажа, че той не се прави от един обект. Перперикон може да е прекрасен, но той е един обект, затова през последните години се стремя да има максимално насищане с паметници в Източните и Средните Родопи. Знаете за храма на Орфей при село Татул, пещерата Утроба, манастира на Свети Йоан Предтеча в Кърджали, който догодина ще се превърне в невероятен духовен център, тъй като съчетава стара с нова част.

Такива обекти като църквата при Добромирци и Златоград са също част от културната дестинация. Когато туристите дойдат в Родопите, ние ще ги оставим за седмица. Дошли са за Перперикон, но те ще останат, за да разгледат другите находки. Понеже ми давате пример с Гърция, за Северна Гърция ние сме пример за развитието на туризма. Северна Гърция няма развит туризъм. Българските туристи, които са дошли в този край на България, посещават и Северна Гърция. Излиза, че работим за икономиката на Гърция донякъде.

Другият обект, върху който работихме, е античният и средновековен град Търговище Мисионис. Той е на нивото, на което преди 15 г. беше Перперикон. В момента разкриваме части от портата, сградите имат запазена 4- метрова височина.

 - Френският президент Еманюел Макрон беше на посещение у нас. Какво може да се поиска от него в областта на културата?

- Направихме много интересна изложба в Лувъра. Нашите движими паметници трябва да ги използваме не толкова да ги разнасяме в чужбина, колкото чрез тях да привлечем чужди туристи. Имаме достатъчно френски туристи, които не са обаче от най-платежоспособните. Културният туризъм привлича по-заможни хора в сравнение с алкохолния. В тази насока може да се работи. Предстои ни европейско председателство и много европейски чиновници, министри, премиери ще бъдат у нас. Добре е да се направят еднодневни-двудневни културни маршрути, за да не стоят те само в София. Няма да имаме друг такъв шанс скоро време.

Интервю на Даниела Николова