sunnybeachblue


Как барон Гендович придоби благородническа титла
Неделя, 2 Август 2009

A+

A-

   
Как барон Гендович придоби благородническа титла
Барон Гендович - портрет
Като директор на Художествената галерия „Илия Бешков”- Плевен /1983-1989/ имах възможност да прибавя към фонда на галерията една изключително ценна придобивка – маслен портрет на БАРОН ГЕНДОВИЧ – нарисуван от признатия майстор на портрета проф.Никола ГАНУШЕВ.
Внушителните размери на портрета и тежката масивна рамка още повече засилваха възхищението от личността на големия българин – единствения български барон. След обстойна реставрация в галерията портретът блесна още повече и аз с удоволствие го сложих в моя кабинет, където стоя до моето пенсиониране.

Една среща със синът на барон ГЕНДОВИЧ – Борис ГЕНДОВИЧ, който ми предложи портрета, хвърля светлина по въпроса – кой е барон ГЕНДОВИЧ и отваря малък прозорец към нашето минало, което ние така малко познаваме. Ето как започна своя разказ Борис ГЕНДОВИЧ, който аз за достоверност записах на аудикасета.

„Моят баща – Христо Иванов ГЕНДОВИЧ е роден в 1848 година в гр.Сливен – градът на д-р ФИЛИМИНСКИ, на Добри ЧИНТУЛОВ, на Сава ДОБРОПЛОДНИ и на редица други възрожденски деятели, както и на легендарни български войводи, известен още и като „Градът на стоте войводи”. В един такъв град на родолюбци моят баща продължава в този дух да служи на Отечеството. Той е личен познат на ЛЕВСКИ и заедно с Греков,Узунов и други членуват в революционният комитет, основан от ЛЕВСКИ. Начело на ВЪЗРАЖДАНЕТО, както и другаде в страната, са главно учители.”

Подкрепяйки разказа си с документи Борис ГЕНДОВИЧ ми показа голяма фотографска снимка на учителския колектив по онова време в гр.Сливен. Такава снимка има и в Националния музей.На снимката в средата на първия ред личи колоритната фигура на Добри ЧИНТУЛОВ, а наблизо е неговият приятел и съидейник Христо Иванов ГЕНДОВИЧ.
„Моят баща взема дейно участие в революционните борби,за което е арестуван и хвърлен в затвора на Русчук/Русе/,от където приятели му помагат да избяга. Вече на свобода, той се заема с търговия,като търгува главно с царска Русия.”

По време на Освобождението ГЕНДОВИЧ с патриотичния си дух и добър руски език придружава руските войски и им помага като преводач, обслужвайки главно ген.Данденвил.След Освобождението ГЕНДОВИЧ се установява в Пловдив – тогава център на Източна Румебия. Тук се включва активно в обществено-политическите борби и израства
като виден политик и общественик – радетел за Обединението на Бъбгария. ГЕНДОВИЧ е от главните фигури на д-во „Юнак”, където руските офицери подготвят българските младежи да си служат с оръжие, които сетне участват в Съединението. По-късно, вече в Обединена България, той е избиран за народен представител и се ползва с голям обществен кредит. Запитан за това, как е получил баща му титлата „барон” Борис ГЕНДОВИЧ обясни, че тя е била официално обявена от княз Довдуков на един прием в Пловдив и е израз на признателност от руския царски двор за неговите заслуги по време на Освободителната война, в която освен като преводач,той е подпомагал руските войски с провизии и с работилници за руския обоз и интенданство.

За отбелязване е, че наред с борбата срещу турските поробители, Христо ГЕНДОВИЧ е бил в добри отношения с Кемаб паша, известен по-късно като Кемал Ататюрк. По това време Кемаб паша е бил турско военно аташе в България и познанството им е станало в семейството на Димо Ачков, който бил много близък приятел на Кемаб паша. Заради това му приятелство с Ататюрк, когато след време Кемаб паша застава начело на Турция, при съставянето на българските правителствени кабинети турската преса е препоръчвала включването на Барон ГЕНДОВИЧ в кабинетите, за да има по-добри
приятелски българо-турски отношения.

Барон ГЕНДОВИЧ е един от инициаторите за откупуването на така наречената Източна железница от собственика – Барон ХИРШ, като за това е внесено предложение в Народното събрание, и действително тя става държавна собственост.
Барон ГЕНДОВИЧ, заедно с търговеца и предприемача Златин и италианеца Бенджамино са инициатори за прокарването на ж.п.линията Роман – Плевен - Шумен.

Барон ГЕНДОВИЧ има многочленно семейство – пет сина и една дъщеря, от които Борис ГЕНДОВИЧ е най-малкият, единствен останал жив, който дочака да види като своя собственост прекрасната сграда в съседство с Народния театър „Иван Вазов”,където в миналото беше известното кафене „Бамбука”. Сградата е реституирана и върната на
единствено останалия жив наследник Борис ГЕНДОВИЧ. Когато един ден го срещнах и му честитих, той с нескрита горчивина ми каза: ”Късно ми я връщат – да бяха ми я върнали,когато бях на тридесет-четиридесет години”. Успокоих го, че има син и дъщеря, а той ми каза: „Честити на тях!” Години по-късно имах честта да се запозная с Баронеса ГЕНДОВИЧ и изпълних поръчението на баща и.

Интересът на големия български портретист проф.Никола ГАНУШЕВ към семейство ГЕНДОВИЧ не е случаен, а резултат от възхищението и приятелското отношение към него. Великолепният портрет на дъщерята на Барон ГЕНДОВИЧ – Мария, от Никола ГАНУШЕВ, изложен в Националната художествена галерия, е един от шедьоврите в българската
живопис.

Никола ПОПОВ – галерист,
Председател на Клуба на културните дейци - Плевен



Борис Гендович: Княз Дондуков направи татко Барон

Интервюто е взето от Никола ПОПОВ в домът на Борис ГЕНДОВИЧ в София.


- Разкажете г-н ГЕНДОВИЧ за вашият знаменит баща – какъв човек е бил той,с какво се е занимавал,как е станал барон и т.н.

- Моят баща – Христо Иванов ГЕНДОВИЧ е роден в 1848 година в гр.Сливен, градът на д-р Силимински, Добровски, на Добри Чинтулов, на Доброплодни, на Хаджи Димитър, на Панайот Хитов, - един такъв град, нали…на родолюбци. Той продължава в този дух на родолюбие…Лично се е познавал с Васил ЛЕВСКИ и е участвал е в Сливенския революционен комитет заедно с Греков, Узунов и други исторически личности, които са били учители. В настоящия момент има портрета на Първото класно училище в Сливен, под директорството на Добри ЧИНТУЛОВ, който портрет с учителите, където е и Христо Иванов ГЕНДОВИЧ – моят баща, е поставен в Националния музей в София,на втория етаж, в зала 26 – залата на просветителите. Същият е вземал активно участие в революционните дела на Сливенския комитет.

– Какво става по-нататък …

- Той е бил арестуван по едно време и затворен в Русчук- сегашният Русе, където родолюбиви българи успели да му уредят избягването от там и в последствие той се отдава на търговия.Търгува главно с Цариград и Одеса, с Царска Русия. Когато става Освобождението той идва с руските войски, придружава генерал Данденвил и в последствие се установява в Пловдив. Там, в Източна Румелия, той си пробива път като общественик и политик, създава своето обществено положение;бива избиран за народен представител непрекъснато от тази областна държава Източна Румелия. В последствие те биват признати и от Великото народно събрание в Търново като народни представители след Съединението. Работи за Съединението на България, като е бил в управата на тогавашното юнашко дружество, което в момента е наброявало 16 хиляди младежи, които руските офицери са подготвяли да боравят с оръжие. Тази, все пак макар и малка сила от младежи, е представлявала известна опастност тогава при Съединението за турците.

– От къде идва титлата Барон във вашето семейство?

– Живял е, както казахме, дълго време в Русия и на един празник в Пловдив, когато първия руски Губернатор на България княз Дондуков-Керсаков на един банкет – понеже баща ми е подпомагал руската армия в снабдяването с храни, отворил е работилници, които са снабдявали руското интендантство и бил добър приятел със самия Губернатор; на един банкет той е вдигнал чаша да пие и за здравето на БАРОН ГЕНДОВИЧ. След това вече всички са наричали баща ми – БАРОН ГЕНДОВИЧ. От там идва и титулуването му.

– Значи, той е произведен от Губернаторът на Източна Румелия…

-….на Цяла България…представител на руския император…

– Заради заслугите му в Освободителната война.

– Да,заради неговите заслуги. Той е бил също така близък и на Ататюрк, когато е военно аташе в България. Често пъти са се събирали в семейството на Димо Ачков, който е бил много близък с Ататюрк и заради тия му връзки в последствие, когато е трябвало да се създаде правителствен кабинет в България, турската преса е посочвала в кабинета да влезе Гендович, Кочо Хаджикалчев и други видни лица по онова време, за да имат добри отношения с Турция.

– Не е ли заемал по-голям пост?

– Народен представител е бил, но не е бил министър, както се говори. Предприемчив е бил, търговец, който се е явявал на всички търгове, печелил ги е, и успешно ги е завършвал. Той е станал причина в Народното събрание да се повдигне въпроса за закупуване на Източната железница на Барон Хирш от българската държава и това става.Тя бива откупена от Барон Хирш и става Българска държавна железница. Той има голяма заслуга за това. Освен това, в последствие заедно със Златин - известен тогава български търговец и предприемач и италианеца Бенджамино са построили линията
Роман – Плевен – Шумен, което за онова време си е голям проект.

– Нещо да ми кажете за портрета на Никола Ганушев – кога и къде го е рисувал?

- Никола ГАНУШЕВ го рисува в къщи..

– Вероятно са били познати и близки?

– Да, така е, познати и близки. Ганушев е един от най-добрите български портретисти. Освен баща ми, когото рисува, той нарисува и мойта сестра - Мария Христова ГЕНДОВИЧ, чийто портрет и в момента се намира в Националната художествена галерия на видно место…Сега ще ви го покажа…

- Колко деца сте в семейството?

– Пет момчета и едно момиче. Най-малкият съм аз - Борис ГЕНДОВИЧ. И след толкова години дочаках връщане на онова, което през тоталитарния строй беше отчуждено.

– Какви деца имаш ти?

- Син, нали, син и дъщеря – и двамата инженери. Имам и внуци, това е.

24.11.1992 г.



Никола ПОПОВ на 80!

Никола Попов е роден на 2 август 1929 г.в с. Оряховица, Плевенско. Дядо му Никола Попов, чието име носи, е виден дебърски иконописец.

Никола Попов е завършил гимназия в Плевен и Държавния библиотекарски институт в София. Повече от половин век работи в сферата на културата в гр.Плевен,където е заемал редица отговорни длъжности. Най-тясно животът му е свързан с Клуба на културните дейци, на който е един от основателите и настоящ председател. От 1990 година създава своя търговска художествена галерия „Галерия 13”, която работи с известни български художници.Автор е на първата книга за Вера Кочовска „Феноменът Вера”, на книгата „Личности и феномени” – срещи с изтъкнати дейци на литературата и изкуството, както и на
книгата „Живот в сянка” – за живота и творческото дело на големия български скулптор Ангел Спасов. За активната си дейност е получавал български и международни отличия-ордени и медали.

И днес, макар и на 80 години, Никола ПОПОВ е на своя пост като председател на Клуба на културните дейци.
В „ГАЛЕРИЯ 13” пък вече го заместват дъщерите му Мария и Галина, които знаят всичко за изобразителното изкуство.

Да си жив и здрав Бай Кольо!
На многая лета.


прочетете още...

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

Анкетагласувай Подкрепяте ли идеята на ГЕРБ за искането на импийчмънта на президента Георги Първанов?
Времето
Фиксингът       12 Март, 2010

ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА

ИНТЕРВЮ

ОБЩЕСТВО

ПОЛИТИКА

ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

ФОТО ТЕМА

  • След получаването на "Оскар", Бигълоу нарече моментът - "момент на живота си".

  • С роми в първите редици РЗС променя Конституцията

  • Във Франция все повече набират сила слуховете, че президентът Саркози и съпругата му Карла Бруни имат извънбрачни връзки

  • Дойде Дупкоден!

  • Ман Юнайтед разгроми Милан