Проф. Чавдар Николов: Бойко е мъжко момче, но го дебне провал

Чавдар Николов е професор по международни икономически отношения и макроикономика. Декан втори мандат на икономическия факултет в Югоизточния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Автор на няколко книги и стотици статии, публикувани в печата

Интервю на Люба Кулезич

- Каква е преценката ви за икономическия екип на кабинета „Борисов” и как според вас изглежда икономическото бъдеще на страната от тази гледна точка?
- За съжаление Бойко Борисов не успя да подбере правилно икономическия си екип. Казвам го най-отговорно.

- Защо така?
- Защото идеите, които се повтарят и лансират са банални и рисковани. Най-лошото е, че са от вчерашния ден. Старата неолиберална песен. В България тя звучи и провинциално.

- Кои идеи имате предвид по-конкретно?
- Да започнем едно по едно. Финансовият министър Симеон Дянков идва от Световната банка. Тя заедно с МВФ бяха крепост на неолиберализма. Сега нещата в този план са позатихнали, но двете институции са като спящи клетки, които са наострили уши и чакат да се види накъде ще се завърти светът.
Светът е обаче е в нов цикъл. Той се спасява от кризата с всички прагматични средства. В тях голяма роля играе държавата. Неолиберализмът с неговото подценяване на ролята на държавата докара света до катастрофа, а България – няколко пъти. През прехода всички го усетихме на гърба си.

Най-голямото престъпление на тоталитаризма е унищожаването на индивидуалността и инициативността, а на прехода - унищожаването на държавността и на чувството за държавност. Държавата не се състои от „група бизнесмени”, нито от бизнеса въобще. Тя е нещо по-сложно от икономиката сама по себе си. Има куп други интереси, които ако не бъдат защитени, ще пропадне и самият бизнес.

- Разяснете защо, ако Симеон Дянков е от Световната банка, това непременно го превръща в архаичен неолиберален типаж?
- Нещата, които поне засега излизат от към него, са много спорни. Първо, той заяви, че бюджетът ще завърши с малък излишък, което не е реално. Това е глупост. В условията на криза парите трябва да се вкарат в икономиката. Имах един чудесен професор, който казваше: „Нещо, което ще стане и без нас, по-добре е да стане с наше позволение”. Бюджетът така или иначе ще излезе на дефицит като естествено следствие от ситуацията.

- Това не е фатално, така ли?
- Според мен, никак. Просто трябва да се намерят пари и да се вкарат в икономиката. По време на криза, когато търсенето намалява, всички макроикономически съвети ще се окажат вредни. Защото за една икономика е пагубно хората да се въздържат от харчене. Но не можеш да им наредиш обратното, защото те трябва да мислят как да посрещнат непосредствените си грижи. Щом обаче се отдръпват от потреблението, значи държавата трябва да започне да харчи. Това е рецептата при криза и тя не е измислена от мен. А Симеон Дянков казва: „Бюджетът - на нула или с лек излишък”. Глупости на търкалета.

- Какво още ви тревожи в идеите на правителствения икономически екип?
- Това, което говорят великите икономисти сега: да намалим капиталовите разходи, които нямат възвръщаемост, да отменим проектите АЕЦ „Белене”, Южен поток, Бургас - Александруполис и т.н. Едно е да преразгледаш проектите с оглед тяхната ефективност. Друго е да ги отмениш. Атомна централа ни е нужна, а не обратното. Целият Балкански регион ще се задъхва от нужда за електрическа енергия в най-скоро време. Освен това държавата в този момент трябва да харчи.

Най-симпатичният от този екип Росен Плевналиев, министърът на регионалното развитие, казва, че ще построи четири магистрали. Четири едва ли ще може, но три – да. Обаче му трябват пари. Те не могат всички да дойдат от ЕС. ЕС дава пари при кофинансиране. 25% трябва да дойдат от нашия бюджет, иначе европари няма. Значи трябва да се търсят пари за различни инфраструктурни и енергийни проекти, а не да се режат капиталови разходи...

- Е, изглежда разумно те да се ревизират все пак. Но не мислите ли, че има и геополитически замисъл в намерението някои от големите енергийни проекти да се отменят?
- Има, но може да ви се стори конспиративен. Мисля, че руснаците свършиха парите и имат интерес да провалят тези проекти, за да вземат парите от неустойките. И им е най-лесно да го направят с българския инструмент. Искат с чужди ръце да извадят горещите картофи поне в краткосрочен план. И това са ръцете на нашите глупави политици. Що се отнася до капиталовите разходи, сигурно има разхищения, ненужни ремонти. Те трябва да бъдат отменени, а не големите проекти.

- Но откъде да се вземат толкова средства в кризисната ситуация?
- Трябва намалялото търсене да се замени с търсене от страна на държавата. Тя трябва да сключва заеми, включително и с МВФ, да пусне част от заветния фискален резерв. Бордът няма да пипа, той е нашата котва, но ще трябва да вкара пари. Иначе вървим надолу! За лихвите вече съм казвал. С високите лихви просто си програмирахме кризата. Но засега чувам, че за това плачат само някои банкери. Усещат, че работата става дебела, а между тях има и умни хора, не са само ченгета. Дано кабинетът на Борисов да чуе. Обаче в него има един особено лош министър, по-лош и от високите лихви, условно казано.

- Коя е пък тази страшна фигура?
- Казва се Трайко Трайков, министърът на енергетиката. Според мен той изобщо не биваше да бъде назначаван. Заради драстичния конфликт на интереси. Това е човекът, извоювал гарантирани 16 % ефективност на електроразпрезелителното дружество EWN, което доскоро управляваше. И аз искам да управлявам фирма с 16% гарантирана ефективност. Защото Трайков е управлявал м о н о п о л. Много трябва да се внимава с тези назначения от бизнеса на държавен пост. Държавната отговорност е много по-различна и обхватна от тази на бизнеса.

И ето какво иска да прави Трайко Трайков. Да приватизира Топлофикация-София! Това е монопол, а злоупотребата с частен монопол е катастрофа. Когато е държавен, все още можеш да му туриш вилицата на врата. Частният ще иска гарантирана ефективност, държавният дори може да се откаже от печалба, ако някоя година икономическото положение на гражданите е особено зле. Вече се доказа, че една от крайностите на неолиберализма е приватизацията на държавни монополи и комунални дейности. Защото нещата драстично се влошават за потребителите. Софиянци трябва да си отстоят правата, защото след това ще е късно.

- Как да го направят?
- Ако трябва ще организираме и матифестации, защото идеята на Трайко Трайков е много опасна. Другата му не по-малко опасна идея е приватизацията в енергетиката. Знаете как се вършат нещата в България. Христо Ковачки е най-добрият пример. Той държи ей толкова от енергетиката, а каква политическа и икономическа мощ натрупа! Прогнозата ми е, че пипне ли някой подобен енергетиката, за никаква демокрация няма да си говорим. Той ще купи всички партии, всички вестници, всички масмедии и ще контролира цялата политическа борба.

- Това само при българските условия ли е опасно?
- Енергетиката по цял свят е сложна работа и конкуренцията в нея трудно се нагласява. Но при състоянието на законността и на институциите в България, над нас просто е надвиснала брадва. Тя може да посече цялата демокрация и аз, и вие да ходим по градинките да си говорим критичните приказки.

- Е, кой от сегашната власт може да има интерес от подобен кошмарен сценарий?
- Трайко Трайков е кандидатура на кръга „Капитал”, който е дошъл на власт. Те имат амбиции да дават съвети, но според мен нямат мозък за управление на държавата. Може да са относително добри бизнесмени в позициите, в които са били поставени, но не са държавници. Това е кръг, който е идеологическият приемник на Луканов и лансираните чрез него монетаристки идеи. Много грубо пипа олигархията напоследък. Казвам го за пореден път. Плоският данък, който си беше изцяло в тяхна полза – мина. Сега се мъчат да намалят осигуровките, което също е в тяхна полза /на работодателите/. Да приватизират енергетиката, топлофикацията. Това като държава ни води в задънена улица по латиноамерикански сценарий.

- Но кръгът „Капитал” си е изградил имидж на защитник на западните демократични ценности. Държат медии като „Дневник”, „Капитал”, Ре: тв”, които са флагмани на гражданското общество. Защо им приписвате толкова ретроградна роля?
- Това със западните демократични ценности ми се вижда смешно. Мога ли да проявя нескромност, но и искреност като дам пример с моята ситуация. Аз съм десен социал-демократ. Духовният ми баща е Хелмут Шмид. В България от подобни кръгове ме обявяват едва ли не за комунист. Защото тук има изкривена картина на западните ценности. Аз много добре се разбирам със западните християн-демократи. Това са много прилични хора, достойни да ги целуваш и по двете бузи. Западните социал-демократи, които дадоха път на лидери от типа на Герхард Шрьодер, сами се чудят как да се оправят с неолибералните глупости, които натвориха. Впрочем, целият свят вече е принуден да преосмисли посоките. В Америка, която е неолиберална по ген, Обама в момента прави нещо като революция. Само ние тъпчем в клишета и се въртим в кръг.

- Какво означава това в контекста на новото правителство?
- Означава, че бъдещето на Бате Бойко не е розово с тези хора. Те ще го провалят. Жалко ще е. За мен той е симпатичен човек. Притежава подкупващи мъжки черти. Дето се казва, можеш да си стиснеш ръката с него и да се разбереш. Но...

- Какви съвети бихте му дали, за да избегне провал?
- Страшната му задача е да обуздае апетитите на т.нар. „естаблишмънт”, който цели 20 години грабеше и не може да преживява по друг начин, освен чрез грабителство. Една от грешките му до тук е, че не покани професионални хора с нагласи и подкотовка като моите, за да ни изслуша и нас. Нямаше да му падне бисер от короната, а можеше да чуе и нещо полезно. Прогнозите на групата икономисти, с които съм най-свързан през последните години, се сбъднаха на 80%.

Затова му препоръчвам, първо незабавно да се освободи от Трайко Трайков, който ще му навлече беди. Второ, бързо да направи нещо за народа. Най-добре ще е да се махне ДДС върху лекарствата. Мярката веднага ще се усети за добро, защото сега цените на лекарствата растат, няма истински пазар за тях, а липсва и контрол. Трето, да се ликвидира мракобесната точкова система за пенсиониране. Четвърто, да се пристъпи към въвеждане на прогресивно подоходно облагане, не на 35%, но на 28%, с необлагаем минимум, със семейно облагане и т.н.

Ако не допусне и намаляване на осигуровките, за да не се товари държавата да ги компенсира, тогава Бойко ще може да разчита на известно социално спокойствие и на доверието на избирателите си.