Г-жа Говорителката на съд. Пиеса в две действия

Г-жа говорителката на съд. Пиеса в две действия

Първо действие.

Съдебна зала. Всички места са заети, има и правостоящи. Дървена катедра с микрофон. Зад маса с червено сукно, са насядали съдиите. На първия ред са местата за адвокатите, които този път са празни.

СЪДИЯТА: Г-жо говорител, не забравяйте, че сте под клетва.

ГОВОРИТЕЛ: Да, г-н съдия…

СЪДИЯ: Акцията, която проведе прокуратурата заедно с МВР и ГДБОП   по разбиване на мрежа за реекспорт на лекарства наистина ли беше за стотици милиони?

ГОВОРИТЕЛ: Такива бяха спуснатите указания, г-н съдия.

СЪДИЯ: Попитах ви: за стотици милиони ли беше, защото на брифинга след това точно това сте казали, г-жо говорител.

ГОВОРИТЕЛ: Казах това, което ми казаха да кажа, г-н съдия…

СЪДИЯ: Но след това самата прокуратура призна, че става дума само за един или няколко кашона с лекарства. Те не струват стотици милиони?

ГОВОРИТЕЛ: Трябваше българската общественост и бюрократите в Брюксел да видят, че работим мащабно срещу препродажбата на лекарства… Всъщност момчетата от БОП-а оставиха преди това кашона, за да го разкрият след това. Знаете как е. Не можем да допуснем издънка в изпълнение на указанията „отгоре“…

СЪДИЯ: „Отгоре“? Пояснете, моля.

ГОВОРИТЕЛ: За всяка акция или активно мероприятие разпореждането идва от главния прокурор, който преди това получава разпореждане от премиера. Казва се „отгоре“ – всеки знае. Обсъждаме сценария, звъним на определени медии и атакуваме. Много хубаво се получава, професионално дори…

Изведнъж Говорителят се олюлява.

СЪДИЯ: Лошо ли ви е, г-жо Говорител? Пребледняхте като платно… Дайте вода на обвиняемата, по-бързо!

Говорителката пие вода. След това въздъхва и се прекръства три пъти. За късмет.

ГОВОРИТЕЛ: Вече съм по-добре, г-н съдия. Благодаря Ви!

СЪДИЯ: Да се върнем към разпорежданията „отгоре“…

ГОВОРИТЕЛ: Г-н съдия, каквото й да кажа днес, тук пред Вас, медиите ще напишат това, което им е спуснато „отгоре“…

СЪДИЯ: Как така?

ГОВОРИТЕЛ: Хванахме кашон и един нещастен сириец, също и един лекар за всеки случай, но обявихме че сме разбили цяла мрежа за препакетиране и препродажби на лекарства за стотици милиони. Прави се, за да се внуши, че са ударени големите акули, дето въртят милиони и милиарди. Но това не може да стане, защото големите акули разпореждат и акциите, нали разбирате. Пак те разпореждат какво да пишат техните си медии. Разпореждат и какво да кажем на брифинга след това, където се строяваме като ламбени шишета. (Показва снимка на съда от брифинга  – верно са като ламбени шишета…).

СЪДИЯ: Заблудили сте всички…

ГОВОРИТЕЛ: Никого не сме заблуждавали, защото всички са наясно с театъра. Такива са правилата. Ние се борим с организираната престъпност с всички средства. С всички средства, ако разбирате накъде бия.  

СЪДИЯ: Обяснете по-подробно.

ГОВОРИТЕЛ: Всичко е хем мащабно, хем простичко и гениалност… Договарят се огромни количества лекарства от фармацевтични гиганти в чужбина. Договарят ги две-три фирми – ясно кои. Получават съответните разрешителни, документи, печати, подписи. Медикаментите тръгват към България, но в един момент завиват в друга посока. Нарича се „реекспорт“. Пак с редовни документи от всички институции. Като т.нар. „контрабанда с цигари“, нали. Каква контрабанда, бе, шушляци, всички документи са изрядни. Ама турците, британците и Интерпол пискали. Да пискат – това им е работата. Тук всичко е редовно и по закон. Та в реекспорта с лекарствата са същите хора… Лекарствата са договорени на по-ниски цени – има такъв регламент за страни като България – но се реекспортират на двойни и тройни цени. Особено в страни, които са в ограничителни списъци. Затова хващаме сириец, доктор и кашон и обявяваме, че мрежата е разбита. Има и задържани. Е, няма повдигнати обвинения, но и за какво? То няма и доказателства… Аз самата в едно разпоредено интервю за определен вестник казах, че докато работих в специализираното звено за борба с корупцията, получихме 45 сигнала за корумпирани магистрати. 45, но нито нито един не се потвърди! Ако бяхме казали истината, че не са само тия 45, а много повече, какво щяхме да спечелим? Доверието в прокуратурата от 7-8% щеше да спадне на 1-2%. Няма да го допуснем.

СЪДИЯ: Значи сте излъгали и сте прикрили…

ГОВОРИТЕЛ: Г-н съдия, казахме истината такава, каквато би трябвало да бъде.

СЪДИЯ: И сега с кашоните… Милионите…

ГОВОРИТЕЛ: Такова бе разпореждането, г-н съдия. Също като скандала с бюлетините „Костинброд“ и много други акции.

Съдът се оттегля. В залата е шумно. След 20 минути съдиите заемат своите места. Удар на чукче, настъпва тишина. В този момент се чува звук от телефон, на който е получен SMS. Съдията поглежда дисплея на своя, след което се изправя величествен и строг в черната тога.

СЪДИЯ: Обявявам: 20 години лишаване от свобода за подсъдимата Говорител, без право на обжалване.

ГОВОРИТЕЛ: Нямате право! Това е несправедливо! Обещаха ми… Аз само изпълнявах разпореждания…

СЪДИЯ: Аз също, г-жо Говорител.

Полицаи отвеждат пищящата жена извън залата.

Завеса.

***

Второ действие.

Спалня. Тъмно е. Полунощ. Мъж и жена кротко спят. Изведнъж жената скача и започва да пищи. Мята се на всички страни, тялото и е плувнало в пот… Мъжът се опитва да я успокои и събуди.

МЪЖЪТ: Успокой се, мила…

ГОВОРИТЕЛКАТА: Не мога повече така! Тези кошмари ме съсипват…

МЪЖЪТ: Няма нищо, ще мине…

Мъжът, за който не е ясно дали е съпруг или някой друг, подава на жената чаша вода. Тя отпива. После изважда от нощното шкафче флакон с лекарства. Приема орално наведнъж две хапчета. Изведнъж се изправя в леглото:

ГОВОРИТЕЛКАТА: Тези от кашона ли бяха?!

МЪЖЪТ: Не от този кашон… Проверени са.

Жената се отпуска в ръцете на мъжа. През прозореца се промъква тънката усмивка на бледата луна – единствен свидетел на тежките бълнувания и нощни терзания на Говорителката.

Жената става и тръгва към банята. Трябва да се стегне – до брифинга остават няколко часа. Преди това трябва да мине през Главния, за да получи разпореждане какво да говори.

Зазорява. Поредното утро над родината, която вече не е родина за над 2 милиона. Останалите тук още не знаеха, че по-късно ще научат за поредните акции и осигурената стабилност. И истината от разпореждането.

Зад кулисите смесен хора запява песента от филма „Утро над родината“ – „Свири хармонико“:

Свири хармонико, свири,
звучи ти песен млада,
на път потегля във зори
младежката бригада.

Не стой зад къщните стени,
другарю сам и бледен,
със нас тръгни към светли дни
към дружба и победа.

Със нас ела да построим
свободната РОДИНА,
да стане краят наш любим,
красив като градина.

Ламбените шишета излизат на сцената и се покланят.

Завеса.

Д-р Димитър Попкутуев