13 г. след убийството някои смятат, че Луканов е жив

Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение, който придобива българско гражданство шестгодишен, едва когато се премества да живее в България със семейството си.

Луканов започва да играе важна роля в т.нар преустройство, което той превръща в атака за отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. След това той заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Впечатленията за ролята му през този период са спорни. За него първият демократично избран български президент Желю Желев казва дословно следното: "Колкото до Андрей Луканов, когото днес всички привиждат като единствения професионален политик, си мисля, че му се приписвт качества, които той нямаше. Вярно е, че измежду останалите той беше най-трезвият, най-прагматичният политик. Но знаете ли, Луканов не беше смел човек, той нямаше куража да започне реформите. Спомням си, по време на второто си правителство дойде в парламента и ззаяви, че започва реформите само ако с консенсус го подкрепят всички. Не е реалистично да искаш опозицията да те подкрепя безрезервно. Тогава казахме на Луканов, че за основни неща, например приватизацията, или разбиването на държавните монополи, ще го подкрепим. Той обаче не посмя."

Правителството на Луканов падна след публични протести пред Мавзолея. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г., след което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През март 1997 независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
От 1994 г. става съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". Тъкмо поради тази причина мнозина обявиха Андрей Луканов за първата жертва на войната за газа.

Андрей Луканов бе застрелян пред дома си на 2 октомври 1996-а, а още на следващия ден вестник „Нощен труд“ тиражира  снимка на голото му тяло в моргата.

След убийството му плъзнаха всевъзможни слухове. Според един от тях вече покойният Илия Павлов бил поръчителят на убийството, а фактическият изпълнител на разстрела пък бил Ганчо Въчев, известен като Ганеца. Той бе спряган за един от най-големите автокрадци в страната.

Междувременно Софийският апелативен съд отмени изцяло присъдите, които Софийския градски съд бе дал за подсъдимите по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Юрий Ленев и Ангел Василев бяха изцяло признати за невинни за престъплението.

Както при всяко неразкрито убийство на значима личност, така и при Луканов, мнозина поставят въпроса: Убит ли е наистина той, или всичко е плод на инсценировка. Спомнете си съдебния заседател Михайл Михайлов, член на БКП-БСП до 1999 г., който я напусна разочарован. Дълго време той твърдеше, че нещата не са такива, каквито изглеждсат. Михайлов е бил свидетел на източването на на пари по аферата „Акрам“. Сам той казва: „Чрез указания на Луканов Румен Петков разиграва няколко неща в Плевен – създаването на удобна опозиция, банковото дело е следващият момент, подготовката на кадри в различни области на местно и национално равнище, разцеплението в БСП. Според мен Луканов е жив и Румен Петков разработи сценария за неговото т. нар. убийство." По този повод Петков се закани да заведе дело срещу него. Бившият съдебен заседател контрира, че ако му се заведе дело за клевета, ще иска ексхумация. И продължи да твърди, че Андрей Луканов е жив и му е направена пластична операция в Плевен, а този, който я направил бил ликвидиран. Според Михайлов, ако Илия Илиев си отворел устата, нещата в България щели да станат страшни.

Не е изключено самият Андрей Луканов да е усещал какво може да се случи. За това свидетелстват и собствените му думи, произнесени пред журналистката Велислава Дърева в дома му сутринта на 9 юли 1992 г., малко преди да тръгне за "Развигор". Тогава Луканов казва: "Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. . . " Frognews.bg