Духове стряскат насън и наяве

Ju_17

Несъмнено всички сте имали моменти, в които тайничко сте вярвали, макар и за кратко в съществуването на духове и свръхестесвени сили, бродещи около нас. Дори и най‒трезвомислещите са се сблъсквали с темата и определено са мислисли върху нея ‒ както всъщност всеки един от нас. Все пак всички сме гледали емблематичния филм „Дух”... Аз няма да заемам позиция, искам само да ви разкажа няколко действителни случки...

През 1988 г., в американския град Блу-Пойнт, трите деца на семейство Трейвис гледали телевизия, когато изведнъж на екрана започнало да се проявява лице. Скоро екранът постепенно помръкнал и ясно се виждал образът на някаква жена. Разтревожена, мисис Трейвис изключила телевизора, но лицето останало на екрана още в продължение на два дни! Преди да изчезне от екрана изображението било заснето от няколко репортера, но и до ден днешен няма обяснение на този странен феномен, нито пък коя е жената...
***
През 1998 г. Линда Уилямсън (специалист по запис на послания от оня свят) и нейната приятелка Ирен Макинтайер работели като сутрешни чистачки на помещенията на стара лондонска фабрика. Там започнали да се случват странни неща. Пред тях започнали да се захлопват врати, движе ли се вещи, изчезвали кофи и парцали, които след това били намирани на най-неочаквани места. Но момичетата не се изплашили и, заинтригувани от феномена, веднъж донесли със себе си касетофон. Докато се занимавали с почистването, апаратът записвал всички звуци. За тяхно учудване на лентата се записали и звуци от преместване на мебели, движещи се стъпки и даже смях, като това били гласове на съвсем непознати хора. В днешно време, в колекцията на Линда, която решила да посвети живота си на изучаване на паранормални явления, има записи на гласовете от оня свят на множество хора, а даже и, както тя твърди, на нейните починали роднини.
***
„Съпрузи отказват да платят за къща с призраци. ЗЪЛ ДУХ ОПИПВАЛ НОЩЕМ АНГЛИЧАНКА”. Майка на три деца разказва пред британски съд, как „студен и мръсен дух” я опипвал под нощницата, докато лежала до мъжа си в каменна къща на 250 години. „Имам чувството, че ме изнасилват. Една нощ то започна да пълзи нагоре по крака ми. Не виждах нищо, но щом изкрещях „Неее!”, то се махна, заявява Джоузефин Смит. Тя свидетелства в първия от Средновековието насам съдебен процес, който си има работа със свръхестественото и се точи близо десет години, пише вестник „Дейли Телеграф”. Госпожа Смит и съпругът й Ендрю водят лют спор с предишните собственички на къщата‒ сестрите Сандра Подмор и Сюзън Мелбърн. През септември 1993 те сключили договор за покупко‒продажба, като сем. Смит трябвало да плати 44 000 английски лири. Те се разбрали обаче малка част от сумата да бъде изплатена допълнително в срок от 3 години след продажбата. Джоузеф и Ендрю спряли вноските, оплаквайки се от призраци, които ги тормозели. Сестрите не ги предупредили за тяхното съществуване, което съпрузите окачествяват като измама. Духовете бродели нощем из стаите, като виели неистово и смущавали съня на семейството. Температурата в къщата рязко спадала, нещо което прокурорите проверили, а остър киселинен мирис изпълвал помещенията при появата им. Госпожа Смит поразпитала съседите и разбрала, че през 19 век в къщата били извършени две ужасяващи убийства: Петнайсетгодишна прислужница била изнасилена и удушена, а 14 годишна пастирка била обесена...
***
В края на 80-те години на 20 век Кен Уебстер се занимавал с ремонта на неотдавна закупена къща в Англия, когато на екрана на монитора започнали да се появяват някакви съобщения, след това стихове, които Кен никога не бил записвал в паметта на компютъра си. Същото се случвало и с всички други компютри, на които сядал да работи. Изминало доста време и Кен вече си мислел, че единствено обяснение на това странно явление е приятелката му Деби, защото всички чудеса с компютрите ставали само в нейно присъствие. Да, но скоро се изяснило, че тя няма нищо общо. Лингвистът Питер Триндер внимателно изследвал всички текстове, които се появявали на монитора и дал еднозначно заключение, че те са писани на средновековен английски език, на който са говорели в добрата стара Англия през 15‒16 век. Били използвани такива думи и понятия, които сега са практически неизвестни понеже отдавна са загубили своето значение. А нито Кен, нито Деби имали такива задълбочени познания по своя роден език, че да замислят подобна игра. Заинтригуван от случващото се, Кен започнал да отговаря на съобщенията, появяващи се на дисплея и за негово огромно удивление, станало ясно, че негов събеседник бил писателят и поетът Томас Харден, който бил живял по тези места преди...повече от 400 години. Като използвал компютъра в качеството му на посредник между този и онзи свят, Томас Харден признал симпатиите си към Деби, което било и причината да се „включва” при нейното появяване...
***
Д-р Уеар Мичъл от Филаделфия, един от известните неврохирурзи в наши дни, преживял през 1976г. следното: Бил задрямал след тежък ден, когато му съобщили за едно момиче, което го молело да го придружи при болната му майка. Девойката била слаба, завита в старинен шал, въпреки дъждовното, но топло време. Докторът придружил момичето и установил, че болната жена страда от възпаление на белите дробове. Предписал лекарства и поръчал дъщеря й да ги занесе час по-скоро. Жената го изгледала изненадано “Дъщеря ми е мъртва от пет години”- казала тя. От девойката нямало следа, а старинният шал висял на скрина абсолютно сух.
***
Най-страшният дух убиец от всички времена е чудовището от “Бръкли Скуеър” № 50, който вилнее още от 19в. Никой не може да го опише точно, защото хората, преживели злокобната си среща с него, дават доста неясни обяснения за него.
Една от първите му жертви е сър Робърт Уарбойс. Приятелите му предложили да прекара една нощ в прословутата къща и той приел поканата със смях. Собственикът настоявал да вземе предпазни мерки- сър Робърт да си вземе пушката или ако не успее да я употреби, трябвало само да дръпне шнура на звънеца за долния етаж.
През нощта точно в полунощ се разнесли силни позвънявания. Докато тичали нагоре, чули изстрели. Но когато влезли в стаята, Робърт бил вече мъртъв. Неговите изцъклени очи и изражението на лицето му ясно говорели за преживян ужас.
Няколко години по-късно двама моряци минавали по “Бръкли Скуеър” и видели табелката с надпис “продава се”. Двамата приятели Блъндън и Мартин не знаели каква зловеща тайна крие тази къща. Решили, че това е удобен момент да пренощуват безплатно. Обиколили запустелите стаи, докато намерили една на горния етаж. Мартин заспал веднега, но Блъндън бил доста нервен. Точно в полунощ той чул провлачени стъпки, които идвали откъм коридора и се насочвали към тяхната врата. Събудил приятеля си и те видели бавно да се отваря вратата и в рамката й някаква масивна и призрачна фигура. Призракът се навел над Блъндън и го сграбчил. Мартин в ужас и с подкосени крака все пак могъл да избяга, за да потърси помощ. Останал без дъх, той успял да разкаже случката на един полицай и двамата хукнали към къщата, но когато стигнали, вече било твърде късно. Смазаното тяло на Блъндън лежало на стълбището до избата със счупен врат, а лицето му било изкривено в ужасна гримаса.
Убийствата на “Бръкли Скуеър” продължили и до наши дни, а един от оцелелите след срещата си с призрака, Самюел Литълтън описал най-страшната нощ в живота си. Романтик по природа, ловец и човек, който години наред слушал потресаващите истории за призрака убиец, решил да подложи на изпитание смелостта си. Взел и двете си пушки, едната напълнил със сачми, а другата с дребни монети с по 6 пени - според вярванията - магическо средство за предпазване от лоши духове. През нощта той видял да влиза огромният дух, но този път направо през стената и изстрелял сребърните монети срещу призрака, който го нападнал. По всяка вероятност магическото средство подействало и призракът се изпарил. Литълтън описал срещата си с убиеца от другия свят в книгата “Въпроси и предложения” през 1989 г. Според него няма никакво съмнение, че тази стара къща по свръхестествен начин носи смърт и че е обитавана от призрака на лорд Емпсиъкт, живял в началото на миналия век и убит по особено жесток начин, който витае и търси отмъщение.
От този случай духът е оставил смъртоносните си бдения и днес № 50 на “Бръкли Скуеър” е само една книжарница.
***
Пещерата Дяволското гърло край Триград е една огромна бездна, където Триградската река влиза, минава през няколко водопада и през 150 метра тунел и излиза от другата страна. Когато се пускат предмети по реката в тунела, те не излизат от другата страна. Изпробвани са десетки варианти. Пускана е и боя, за да оцвети водата. От другата страна водата излиза напълно бистра. През 1979 година двама водолази - мъж на 27 и приятелката му на 21 влизат добре екипирани, за да изследват въпросното Дяволско гърло и изчезват. Никаква следа от тях. Оттогава няма смелчаци да опитат отново.
***

Накрая ви предлагам един клип, който показва появил се дух в Петрич, юли 2008 година, в безиностанция до гробищен парк. Записът е от охранителна камера...Пък вие си решете вярвате ли или не!