Един по един ни напускат учителите по демокрация

НАЧАЛО

НОВИНИ

ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА

БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

СВЯТ

ИНТЕРВЮ

СПОРТ

КУЛТУРА

ОБЩЕСТВО

АКТУАЛНО

НАРОДЕН ГЛАС

ЪNDERGROUND

МИСТЕРИИ

МИНАЛО

ПОЛИТИКА

ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

Жената, Мъжът

Teen Time

FROGROCK

Етно календар

Хороскоп

Храна и вино

Видео архив

За нас

Контакти

www.bulgaria-tourism.bg

ОБЩЕСТВО › НАРОДЕН ГЛАС

Един по един ни напускат учителите по демокрация

Неделя, 20 Декември 2009

A+

A-

Един по един ни напускат учителите по демокрация

Замина си Илия Минев, след него Нури Тургут, а сега и Едуард Генов...

Вестта за ранната смърт на Едуард Генов още веднъж ни убеди колко успешна е била операцията на Държавна сигурност за експулсиране на най-изявените организатори и членове на «Независимото дружество за защита правата на човека», явяващо се първата легална правозащитна организация в България. Така смелите защитници на правата на гражданите, членове на Дружеството, а по-късно и дейците от другите последвали го неформални сдружения бяха разпръснати по различни краища на света, за да не пречат на плановете за бъдещето на страната, които щяха да се реализират много скоро.

А когато се решаваше съдбата на ''нова'' България, дори малкото честни хора, успели да влязат в редиците на управляващите, не си спомниха за хора като Едуард Генов, проявили смелост да се обявят против инвазията в Чехословакия и допринесли най-много за падането на тоталитарния режим. Новите политически сили в Народното събрание си приеха специален закон, който не позволява на граждани на България, притежаващи и паспорт на друга държава, да участват в политическия живот на страната. Така всички мостове и пътища, водещи към родината, бяха прекъснати. В политическия живот не трябваше да участват хора като Едуард Генов, които категорично не биха седнали с дявола на масата за преговори. Не случайно Държавна сигурност се отърва от Едуард Генов още през ноември 1988 година!
Той си отиде преди дни от този свят с чиста съвест и честно - така, както беше живял цял живот. Смелостта, с която се обявявяше в защита на слабите и в подкрепа на дръзналите да се борят против комунистическата тоталитарна машина, вдъхна кураж на стотици негови последователи.

За първи път чухме неговото име по западноевропейски радиопредавания във връзка с ''Апела на шестимата'', когато, след излежаване на присъдите ни в затвора, за втори път бяхме изселени в две села на бившия Михайловградски окръг. Заедно с другите автори на ''Апела'' Едуард Генов за нас стана символ на свободата, към която родителите ни и ние се стремяхме непрекъснато, без да успеем да я постигнем. Едуард Генов беше лъч светлина в непрогледната ни нощ, защото той не делеше хората по народност и вероизповедание. За него имаше само подтиснати и подтисници, честни и подлеци...
След това, от началото на 1988 г., когато името му непрекъснато се споменаваше по емисиите на различни западни страни, той стана още по-близък и на двете ни семейства. Впечатляваха ни неговите неимоверни усилия за защита на всички човешки ценности, за събаряне на комунистическия режим в България, чиито жертви ние бяхме от 1973-та година. Искрено повярвахме в смелите дейци на НДЗПЧ, сред коите особено се открояваше и дисидентът Едуард Генов.

Като изселени в Михайловградско, посредством Кемал Бабечки през лятото осъществихме връзка с Михайловградската група и по - специално с говорителя на НДЗПЧ Димитър Томов и станахме членове на Дружетсвото. Искахме да се научим от активистите им как да защитаваме собствените си права и правата на другите, особено на турците и мюсюлманите, на които тоталитарният режим беше отнел дори имената. Защото затворите бяха пълни с обявилите се против насилствената асимилация турци, около нас във всяко село на Михайловградски окръг живееше най-малко едно интернирано семейство или човек. Такова беше положението и в други райони на страната, където живееха предимно само етнически българи.
Нямахме право да пътуваме (освен Кемал Бабечки, който като малолетен през 1985 не беше осъден) и не можехме да осъществим пряка връзка с активистите на Дружеството. Когато през ноември ни върнаха в село Климент, Шуменско, където последно бяхме живели до осъждането (за да ни отдалечат от Михайловградските активисти на Дружеството и да предотвратят интервюто ни с холандски журналист), имахме възможността лично да се запознаем с почти всички негови основатели. Но понеже Едуард Генов междувременно беше експулсиран, никога не можахме да се видим. Отначало в България, а по-късно и от Турция следяхме за известно време неговата дейност в Америка. Той продължаваше да ни вълнува с изказванията си, с прекрасните си интерпретации на политическата обстановка в страната.

Едуард Генов остана смел и честен човек, чието човеколюбие не се ограничаваше само с България, защото то не признаваше никакви граници.
А сега, когато го загубихме, без дори да успеем да си стиснем ръцете и да му кажем какво е бил той за нас, как е осмислял нашите дни по време на интернирането ни, си мислим, че на България й са нужни именно такива хора като Едуард Генов. Иска ни се да вярваме, че младото поколение ще съумее да възпита личности като него.
В лицето на Едуард Генов загубихме една изключителна личност, направила толкова много за освобождението на България от комунистическата тоталитарна машина.

Изразяваме най-искрените си съболезнования към близките на Едуард Генов. Изразяваме съболезнования и към българските граждани – бивши и настоящи
.
Поклон пред светлата му памет!

О група членове на НДЗПЧ, живеещи в Турция:
Зейнеп Ибрахимова
Ибрахим Ибрахимов
Юсуф Бабечки
Вахиде Бабечка
Кемал Бабечки

прочетете още...

▶ Тайно и полека на българите в САЩ гражданството отнеха

▶Искаме филм!

▶Струваше си

▶Жабешки избори

▶Сандалите на ДАНС

▶“ГАЛЕРИЯ” НА КИЧА

▶Само военен режим ни оправя

▶Мюзик айдъл-3 - убий жертвата!

▶Пиар акция прави В. Путин почетен доктор в Търново

▶Кога употребата става злоупотреба

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

Джингиби Неделя, 20 Декември 2009, 18:35:02

Поклон пред светлата памет на този достоен българин. Нека Бог опрости греховете и даде покой на душата му. И все пак. . . редно е, достойни хора като него да бъдат обичани, споменавани, уважавани и докато са живи. На вниманието най вече на българските журналисти !!!

съюз на муз. дейци -гр. ПЛОВДИВ -2018г. Понеделник, 21 Декември 2009, 18:35:26

вечна му , и светла памет !!!

Н. Колев Вторник, 22 Декември 2009, 07:57:33

Бог да го прости! За него си спомнят само приятели и сподвижници. Журналистите ще си "спомнят", когато им поръчат. Защо бе забравен от тях ? Сега може и паметник да му вдигнат, като на Илия Минев.

Н. Колев Вторник, 22 Декември 2009, 08:07:36

ЗАБРАВЕН Е ОЩЕ ЕДИН ОТ СЪПРОТИВАТА - КОЦИ ИВАНОВ, МОНТАНА. А вдовицата му Зоя е подложена на тормоз от местните власти. Преследването продължава Коци Иванов, осъждан "в името на народа" заради пропаганда, насочена срещу враговете на народа. Днес същите тези народни изедници, докопали се до вимето на народа продължават да го доят. Още ли ще бъдем безразлични? Демократичната ни власт демократично продължава преследването на ветераните от антикомунистическата Съпротива и над членове на техните семейства. Демократите продължават политиката на комунистически терор и произвол. А после имат наглостта да питат защо вече почнахме да мразим самата дума „демокрация”. Ами защото ни звучи твърде гадно. Започвам публикуването на автентични документи за Константин Борисов Иванов, познат повече като Коци от Монтана. Политически затворник и съратник на Илия Минев. Публикацията е във връзка с продължаващите репресии срещу неговата вдовица Зоя Андреева Рангелова. ПРИСЪДА гр. Михайловград, 10 ок

Н. Колев Вторник, 22 Декември 2009, 08:09:58

Публикацията е във връзка с продължаващите репресии срещу неговата вдовица Зоя Андреева Рангелова. ПРИСЪДА гр. Михайловград, 10 октомври 1989 година В името на народа Михайловградския районен І-ви наказателен съд на десети октомври хиляда деветстотин осемдесет и девета в открито съдебно заседание, в следния състав: Председател: Вера Николова Членове: Александър Първанов, Владимир Тимов На секретаря Свободка Тодорова Присъствието на прокурора разгледа докладвано от съдията Вера Николова общо наказателно дело № 113 по описа за 1989 год. И след съвещание съдът ПРИСЪДИ: Признава подсъдимият Константин Борисов Иванов, роден на 13. І. 1945 година в Михайловград, жител и живущ в същия град, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работник, безпартиен, неосъждан, с ЕГН 4501133220 за ВИНОВЕН в това, че през лятото на 1989 година в Михайловград при условията на продължавано престъпление, съзнателно е разгласил неверни твърдения, които са от естеството да създадът недоверие

Н. Колев Вторник, 22 Декември 2009, 08:13:58

към валстта и нейните мероприятия и да внесът смут в обществото, поради което и на основание чл. 273 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на една година лишаване от свобода. И в това, че на 28 VІ 1989 година публично е обидил директора на Акумулаторен завод към ДФ „Пима” Михайловград – Венцислав Димитров Георгиев в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения, по ради което и на основание чл. 148 ал. 1 т. 2 и 3 и чл. 54 от НК го осъжда на девет месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 23 ал. 1 от НК определя на подсъдимия едно общо наказание една година лишаване от свобода, което да встъпи при първоначален „общ” режим съгласно чл. 46 б „б” от ЗИН и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в Акумулаторен завод Михайловград. Зачита предварителното задържане на подсъдимия, считано от 1 септември 1989 година. Присъдата може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от днес. Председа

Н. Колев Вторник, 22 Декември 2009, 08:16:59

Председател, съдебни заседатели: следват подписи… Следва и една човешка трагедия, която продължава и днес, след смъртта на Коци Иванов. Следва демократичното преследване на превърналите се в демократи стари комунистически копелета, следва издевателството на михайловградските, сега монтански власти над неговата вдовица. А ние си седим и блеем, блеем, блеем… Ами след като само седим и блеем, как няма да ни имат за стадо, как няма да ни стрижат, да ни доят, как няма накрая да ни заколят. Седим и блеем, а после питаме защо е така зле. Ами ще е зле, след като блеем. Е, спираме ли с блеенето? Почваме ли вече да ръмжим? http://frognews. bg/news_18362/Edin_po_edin_ni_napuskat_uchitelite_po_demokratsiia/

Н. Колев Вторник, 22 Декември 2009, 08:19:15

Горните откъси - от публикация в http://eltimir. ucoz. ru/news/presledvaneto_prodlzhava/2009-12-11-730

a.z. Вторник, 29 Декември 2009, 22:55:01

ВНИМАНИЕ ! bTV- ЦЕНЗУРА -Ани Цолова 31. 08. 2009 ЗАЩО СЕ ИЗОПЪЧАВА ПРОБЛЕМА И СЕ СЪЗДАВА НОВИНА???? КЪДЕ Е ПРОБЛЕМА??? Ако някой обикновен човек (който не е мутра, или известен на полицията престъпник ) извърши престъпление bTV, ще му кажат ИМЕТО, ще отидат в дома му да го попитат дали е морално и законно. Ще го покажат на целия свят. НО СЕГА bTV скриват ИМЕТО на "МОРАЛНАТА" „банка ОББ” която преобръща живота на един млад човек, който все още вярва, че ще се справи в България. bTV искат да ‘помогнат’ на момчето ама да скрият името на ОББ Има ли право една АЛЧНА БАНКА -„БАНКА ОББ” да те направи член на едно семейство което, те е изоставило, и се е отказало от теб – законно и за винаги. За да плащаш дълговете му. Понеже неможе да си ги събере от тях. И затова БАНКА ОББ прехвърля дълга към Христо Драгиев. Едно момче, израснало в дом за изоставени деца в плевенското село Тотлебен. Когато си имал нужда от семейна топлина и подкрепа го нямаш, но когато БАНКА ОББ има „нужда” някой да

▲ обратно нагоре