Коледа и мисълта на древните
Петък, 25 Декември 2009, автор: Силва Дончева

A+

A-

   
Коледа и мисълта на древните
Весела Коледа!
Днес отново целият свят чества Рождество Христово и ще посрещне новата 2010 година. Но колко от нас действително знаят каква точно е символиката на това, което се случва на 24 срещу 25 декември преди 2000г. във Витлеем.
Това очевидно не знаят и свещениците, защото най-важното събитие през годината се чества от една част от църквите в края на календарната година, а от другата част на 6 - 7 януари. Така вярващите, които и без това са объркани, се омотават още повече. Междувременно всички и на Запад и на Изток претендират, че са прави. Хората пък сляпо ги следват и никой не се пита защо е всичко това и за какво всъщност става въпрос.

Фактологията е ясна. И на Запад и на Изток на Рождество християните славят появата на Спасителя, който бе роден преди 2000г. във Витлеем и за когото Небето съобщава първо чрез известието на архангел Гавраил към Светата Дева, а после и с появата на Витлеемската звезда. Това обаче е формалната страна на нещата. На практика ние честваме най-важното събитие в нашия живот. Фактът, който преди 2000 години напълно и из основи променя начина на живот на планетата. Нашата цивилизация е християнска. Със Словото си Христос утвърждава монотеизма и дава напълно различен поглед към света. Този мироглед е господстващ и днес, макар и не много добре разбран.

Всъщност честването на Рождество в момента се е отдалечило, както от някои езически аналози, така и от християнската си същност. Хората не славят нито раждащото се Слънце в дните на зимното слънцестоене, нито дълбоко сакралната идея за човешкото съвършенство, което е в основата на християнството.

Ритъмът, който следваме на Рождество е безумен. Ритуалите са свързани с ядене, по-точно с преяждане, с пиене, размяна на подаръци и странни пътувания напред-назад. Ние сме като малоумни. И дума не може да става за желание за вътрешно обновление, за осъществяване на някакъв синхрон с природния ритъм, за ритуали по пречистване и отхвърляне на старото, на подготовка за идващото ново, за съпричастие към другите и истинска саможертва. В момента ние не само не действаме като християни, но сме по-назад и от древните и техните езически ритуали, които поне са били в унисон с трептенията на Земята. Връзката с тях е единствено в желанието ни /не молитвата ни/ за берекет и използването на думата коледа, което е абсолютно погрешно. Всичките ни мисли са свързани с материален просперитет, с стремеж за почивка и здраве и с идеята за получаване на повече подаръци, някои в рамките на стотици хиляди долара или евро. Хиляди хора се изсипват в Йерусалим, а милиони отиват на църква по най-помпозния начин, за да получат божията милост. Но как ще получиш милост, ако не раздадеш такава. Смисълът на Рождество е в помощта към другите, а не в купуването на подаръци за самите нас или за нашите деца. Още по-малко в безмисленето ядене, пиене или пък пътуване. Иначе ставаме по-големи езичници от самите езичници.

Колко от нас ще се откажат да купуват подърък на собственото си дете и ще отидат с него да направят подарък на някой, който истински се нуждае от нещо основно. Така да почувстваме истинското щастие от даването и съприживяването на чуждата радост.

И когато даваме на близките си не осъзнаваме ли, че не правим нищо особено и сме ужасно далеч от всякаква представа за християнство, а камо ли за Върховната милост и съвършенство. Защото, когато си здрав трябва да помагаш на болните /не с SMS/, а реално, а когато си богат да раздаваш на бедните и да вземаш само толкова колкото ти е нужно. Иначе си най-обикновен езичник или още по-лошо нещастен атеист. А Божественото винаги намира начин да изравни везните, което създава само излишно страдание, болка и смърт. „И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда. Защото и грешниците правят същото.” Лука 6:32-33.

Християнството коренно, фундаментално се отличава от предишните религиозни и мистични системи. То е напълно различен начин на мислене и затова все още е неосъзнато. Другите по-стари религиозни системи са изцяло ориентирани към земното, към материалното, към желанието на хората да взаимодействат със силите на природата, за да ги разберат, използват и евентуално подчинят. Древните интуитивно са разбрали, че животът е подобен на змийското движение; притежава двойнствен характер, има гребен и дол, възход и падение. Осъзнавали са, че всичко е ритъм и са се отпитвали да съчетават всяко свое действие с него. Природният цикъл е бил ясен и видим. В природата всичко се възражда, обновява и дава плод, след което постепенно умира и застива в покоя на студа и зимата. После всичко се възражда отново, после пак умира и после пак всичко се повтаря. И така до безкрай. Затова и хората решават, че абсолютно същата аналогия има и в човешкия живот. Разбират, че ако скърбят после ще се радват, че ако дадат, после ще получат, че ако са в синхрон в природата (сезоните), ще са в синхрон и със собствената си съдба. Така са възникнали церемониите на жертва, на предварителното изживяване на нещата, на имитиране на природните сили, на тяхното припознаване и опознаване. На практика всички езически ритуали по посрещането на зимното слънцестоене, раждането на новото слънце и настъпващият нов природен цикъл са опит за контрол върху непредвидимите стихии на битието, включително и върху процесите на живота и смъртта.

Когато прези 2000г. идва Христос, Той напълно променя това и създава нова цивилизация. Защото тук не става въпрос за този ежегоден цикъл, за възраждането, израстването и умирането на природните сили, за връзката със Земята.
В основата на християнското мислене стоят принципи от много по-високо ниво, далеч по-мистични и абстрактни и съответно по-трудно разбираеми. Християнството не е свързано със силите на природата и с естествения природен цикъл, то дори в някои отношения бяга от тях. В християнската символика нещата не се въртят около идеята за повтарянето на цикъла, за възраждането на новия ден, за посрещане на новата година, а за човешкото Възкресение, за излизането от цикъла на преражданията, за достигането на човешкото безсмъртие и съвършенство.
Божият син идва преди 2000г. за да възвести новото време, моментът на възможността човек да излезе от кармичният кръг на Зодиака и да получи безсмъртие на Небето, да достигне ангелско състояние. Христос дава и начинът – изучаването и прилагането на Словото Му.

Човек е дух, който преминава през милиони превъплъщения, за да усъвършенства себе си в най-крайната точка на кристализация на духовното - материята. Прониквайки в нея той забравя своето истинско предназначение и същност и постепенно изпада в заблуда относно битието си, идентифицирайки се с тялото си. Повечето хора мислят за себе си единствено като за някакъв био-организъм. Затова и връзката с материалната природа е толкова силна. Манипулирайки силите на битието хората постигат значителни резултати по създаването на собствения си комфорт и увеличаване на продължителността на живота си, но въпреки това щастието и безсмъртието изглеждат непостижима цел.
Защото начинът не е този, не е в овладяването на силите на материята по механичен и груб начин. Тя се контролира от другаде. Затова Христос остава неразбираем за толкова много интелигентни хора. Те не могат да избягат от своето вдълбаване в материята и търсенето на причините за нещата единствено там.

Човечеството достига върха на своя материализъм и съответната духовна нищета точно по време на раждането на Христос. Непрестанната война и омраза са естественото състояние на човечеството, императорът е горделиво, покварено „божество”, а неправдата, алчността, лъжата, лицемерието и развратът са повсеместни. Времето на Август и Тиберий е сякаш време, в което няма накъде повече да паднеш. Точно тогава се явява Христос и започва да говори за любов към врага, за мир, милосърдие и съвършенство. Накрая възкръсва /не възражда/, възнасяйки се отдясно на Отца Си. Посланието е ясно. Дъното е достигнато, сливането с природното и материалното е тотално. Изходът напред е; или смърт, или бавното, постепенно връщане отново към Духа. И Словото и саможертвата Му се превръщат в спасение. Затова Христос е „Пътят, Истината и Живота” и друг път просто няма, не съществува.

Историческите епохи се определят от влиянията на Зодиака, които влизат към пролетната равноденствена точка - 21 март. Пълното завъртване на целия зодиакален кръг към тази точка става за 25.960 години. Това е т.нар. голяма година на Бога, определена астрономически от прецесията на земната ос. Когато Христос идва и служи той поставя началото на един такъв огромен период от 26 хилядолетия. Неговата жертва много прилича на умирането на много от езическите богове: Озирис, Дионисий и затова не рядко се прави паралел с тях, но това не е вярно. Защото при Него жертвата е свързана с Възкресението не на физически, а на духовен план. Обещанието за спасение е отправено към всички хора. Въведен е нов морален кодекс, където върховен закон става благославянето на врага, жертвата за хората, милостта, прошката и сливането с другия. Природните сили не се имитират, не се умилостивяват, няма опити за подчиняването им, взаимодействието е на съвсем различен план. Възкресението, дематериализацията като Върховно същество също се извършва в пещера, но вече не на физически план. Богочовекът става безсмъртен чрез акт на незрима и безплътна, но истинска любов към всичко същестуващо. В този смисъл възниква и трудно възприеманато от хората, но характерно за християнството отричане на физическия любовен акт. Оттук и идеята, че ако последваш Христос цикълът на преражданията ще свършат и човек ще премине в нова степен на съвършенство. Именно затова и основното послание на Христос е „И тъй бъдете милосърдни, както е милосърден и Отеца ваш Небесен.” Преди 2000 години е поставено началото на огромна нова епоха, на период поне от 26.000 години, в която частично или цялостно ще бъде разбрано, осмислено и осъществено посланието на Възкръсващият, а не на Възраждащия се Бог. Осъществено е и единството и наслагването с миналите традиции, вътрешната връзка между старото и новото. Това е именно единението с Богинята майка, с природата на един по-висок духовен план. Затова и самият Христос е заченат непорочно, т.е. нефизически. По същия начин той осъществява и тайнствата на Раждането и жертвената смърт, очистването и възкресението по един нов духовен, нематериален начин.

Още в 18 в. един френски пътешественик минал през българските земи казва „Българите могат да се кръстят и да кръщават, но не знаят „Отче наш”. Сега е същото. Така просто винаги ще си останем езичници и ще се молим за берекет и някакво илюзорно щастие. Факт, който няма нищо общо нито с Христос, нито с християнството, което е единствено акт на милост, жертва, даване и съвършенство; Божията незрима любов.

Силва Дончева

прочетете още...

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

Николай Петък, 25 Декември 2009, 17:47:34
Щом езичници, като лицето Силва Дончева (още астролог, дъновист, гадател и баячка), започнаха да ни просвещават за Него - много сме я закъсали братя!
Anti Nikolai Петък, 25 Декември 2009, 21:50:00
Честито Рождество! Извинявам се, ама не може някакви си без аргументи и биография да цвъкат върху труда на други, които пишат за нас.
дознател Петък, 25 Декември 2009, 23:11:14
Днес САМО Езичниците са и добри Християни
Констанс Събота, 26 Декември 2009, 01:06:47
Ами естествено, то християнството в чистия му вид на вяра и естествена духовна практика е де факто забранено от държавата, защото подрива основната и роля в доминация на група, манипулираща и прикрила се зад електоралното мнозинство. Наложена е една измамна църква, която целенасочено се стреми да го направи послушен консуматор на свещи и др църковни атрибути или церемонии без никакъв смисъл. Ако някой може да докаже временно дори обратното е просто добър оратор. Затова мисля, че статията бие пак десетка!
Мръсните тайни на БПЦ Събота, 26 Декември 2009, 13:14:44
Ето ви истината за днешното "християнство": http://btv. bg/. /broadcast_video. pcgi?section_id=218&video_id=24241
Снежана Събота, 26 Декември 2009, 18:55:48
За първи път чета толкова добър текст по темата. Браво! Много се радвам, че успях да го намеря.
Славея Събота, 26 Декември 2009, 19:39:14
Силва, винаги с голямо удоволствие чета Вашите разсъждения. Благодаря Ви! Когато Христвият Дух идва на Земята, Той намаля вибрациите си милиони пъти! Каква чутовна жертва за това човечество! Пожелавам на всички ни тази жертва да се всели в сърцата ни!
бонго Неделя, 27 Декември 2009, 01:19:17
Със задоволство виждам, че на картичката е дядо Мраз!!!
Весаферина Томова Неделя, 27 Декември 2009, 12:25:21
лош ли е добрият добър ли е лошият лош ли е добрият добър ли е лошият лош ли е добрият добър ли е лошият лош ли е добрият добър ли е лошият лош ли е добрият добър ли е лошият лош ли е добрият добър ли е лошият лош ли е добрият добър ли е лошият лош ли е добрият добър ли е лошият
еЛ еМ Неделя, 27 Декември 2009, 13:47:06
Много неща се пишат вече за смисъла на религиозните празници. Може и да изпадаме понякога в заблуда, но виждаме, че посланията и знанията на Посветените носят един голям заряд от откриваща ни се истина. Ето какво можем да научим от тези учения за процеса на космическа еволюция, с който се е установила връзката между душа и тяло: Тялото на човека се е сформирало в процеса на еволюцията на материята. Материята е енергия с най-ниска вибрация, която е повишавала тази своя вибрация от минералната към растителната после към животинската материя докато се стигне до животното-човек. Всички тези материални форми имат единна душа. В ранната история на човечеството се е случила кризата на индивидуализацията – мозъкът на животните-хора е бил оплодотворен от енергия от ментално естество. Така е възникнало Човечеството. Това оплодотворяване носи и две други потенциални възможности: за духовна любов и за духовен живот, които в определено време ще се проявят. Затова предстои нова криза, едно второ опл
еЛ еМ Неделя, 27 Декември 2009, 13:48:05
Затова предстои нова криза, едно второ оплодотворяване, което ще даде на човечеството такива качества, които да му позволят да трансцендира човешките ограничения и да стане част от духовното царство. Така характерния в днешно време разцвет на ума е индикатор за нея. Идването на Христос във въплъщение e ималo тази задача- да ни подготви за тези процеси, които макар и бавни са неминуеми. Рождество и Възкресение са събития с огромно значение за цялата планета, събития с енергийно значение. Голяма част от човечеството ги споменава с тяхното празнуване и независимо от първобитния по отношение на духовния живот начин за тяхното отбелязване показва, че на някакво ниво ние се подготвяме за големите събития, за големите промени, с които Човечеството ще се оттърси от гнетящия го егоизъм на индивидуализацията и ще открие Духовното Царство. Дори споделянето на храна , показването на любовта към близките ни с подаръци, свързано с тези празници, е макар и нищожна част от началото. Пътят ще бъде дълъ
еЛ еМ Неделя, 27 Декември 2009, 13:49:04
Пътят ще бъде дълъг и изпълнен със страдания – като раждането, но ще зависи и от нивото на менталното ни развитие. Защо? - това е една от Тайните Божии
Неделя, 27 Декември 2009, 14:03:00
The. Secret. (2006)
www.newethic.eu Неделя, 27 Декември 2009, 14:57:20
Ел Ем, не претендирам, че ще кажа всичко актуално в няколко реда. Затова ще се спра на един аспект: "стадния инстинкт". Явно, човек макар и отдавна да е "скъсал" с животинския си начин на живот, все още поведението му говори за обратното. Да си човек, означава да имаш духовност предупределяща твоето поведение, а не менталност, обречена на манипулации. Българският народ (преобладаващата част от народа) е лъган безброй пъти от едни и същи хора. . . и пак се оставя да бъде лъган. Очевадните факти не са в състояние да го накарат да си направи ЧОВЕШКИ извод. Той си е СТАДО и край. Това е!!! Красноречив пример е неговото гласуване/избиране на господарите си.
еЛ еМ Неделя, 27 Декември 2009, 15:32:18
www. newethic. eu, духовният живот и духовната любов са неща, които ще се случат неминуемо. Всеки човек дори всяка нация имат своите Пътища и своето време. И да не забравяме, че " Последните ще бъдат първи. . . " На нашия народ му липсва за съжаление истинско духовно /а то е и началото на всякакъв род/ образование. И все пак в човешки аспект на хората винаги е необходим водач. Кой ще бъде той в България? И дали ще го познаем като все не вярваме и се съмняваме? Нима всеки осъзнал се не трябва да направи дължимото за народа си и тогава да чакаме да дойде нашия българския месия. . .
Прекрасна страна, гадно население, мръсна държава Неделя, 27 Декември 2009, 19:43:54
Духовна нищета
Конспирация Неделя, 27 Декември 2009, 21:36:42
Ами че то измамата е в световен мащаб. Навсякъде консуматорско мислене. Иди на майната си с не знам коя агенция, яж, пий празнувай. Е не е така! Благодаря на автора!
deplakra Понеделник, 28 Декември 2009, 17:12:12
В подкрепа на статията предоставям на вашето внимание, за размисъл, следното: ЕДНО ПИСМО ОТ ИССУС „Както знаете всички, наближава рождения ми ден. Всяка година се повтарят празничните приготовления в моя чест и мисля, че и тази година ще е същото. В този период много хора отново ще купуват подаръци, ще слушат по радиото и ще гледат по телевизията реклами и навсякъде по земята ще се говори, че рождения ми ден наближава. Наистина е хубаво, че някои хора поне веднъж в годината мислят за мен. Както знаете, преди много години хората започнаха да празнуват Рождество Христово. В началото изглеждаше така, сякаш те бяха разбрали и бяха благодарни за всичко, което бях направил за тях, но днес вече никой не знае причината за този празник. Семейства и приятели се събират и се веселят, но не се замислят за повода. Спомням си, че последната година имаше голям празник в моя чест. Масите бяха отрупани с обилни блюда, плодове, торти, ядки и шоколади. Украсата беше изискана и имаше много, много чудесно
deplakra Понеделник, 28 Декември 2009, 17:14:57
чудесно опаковани подаръци. Но знаете ли какво? Аз не бях поканен. Аз бях почетния гост, но те бяха забравили да ме поканят. Празникът беше за мен, но когато дойде Големия ден, аз останах отвън, те затвориха вратата под носа ми. . . . . . , а аз исках да присъствам и да споделя масата с тях. В действителност не се учудих, защото през всичките тези години вратите винаги бяха затворени за мен. Тъй като не бях поканен, реших да присъствам безшумно на празника. Влязох и застанах в един ъгъл; всички пиеха, а някои бяха пияни, разказваха вицове и се смееха на всичко. Прекарваха си чудесно. Кулминацията настъпи, когато влезе големият дебел мъж с бяла брада, облечен в червено, и извика: Хо-хо-хо! Изглеждаше пиян, седеше на дивана, а децата тичаха при него и викаха: „Дядо Коледа, дядо Коледа. . . . . ”, сякаш тържеството беше за него! В полунощ всички се прегърнаха, аз също разтворих широко ръцете си и, знаете ли, никой не дойде да ме прегърне. После всички си размениха подаръци и ги разопаковаха с радос
deplakra Понеделник, 28 Декември 2009, 17:15:52
радостни викове. Когато всички бяха отворени, аз погледнах дали има подарък и за мен. Как бихте се почувствали, ако имате рожден ден, за всички има подаръци, а за Вас не? Разбрах, че съм нежелан и тихо си тръгнах. Всяка година става все по-лошо. Хората мислят само за яденето и за пиенето, за подаръците, за тържествата, но никой не мисли за мен. За тази Коледа си пожелавам да ми позволите да вляза в живота Ви, да осъзнаете, че преди 2000 години дойдох на тази земя, за да дам живота си на кръста- за Вас, за да Ви освободя. Днес само си пожелавам Вие да вярвате в това с цялото си сърце. Искам да Ви доверя нещо: Тъй като много хора не са ме поканили на празника, аз ще направя собствен празник, голям празник, какъвто никой не може да си представи, един много специален празник.
deplakra Понеделник, 28 Декември 2009, 17:16:46
Имам да подготвя още някои неща, но днес изпращам много покани, а тази е една за Вас. Много бих искал да зная дали ще дойдете, за да направя резервацията и да изпиша името Ви със златни букви в голямата си книга за гости. Само тези, които са вътре в нея, са поканени. Които не отговорят, ще останат отвън. Знаете ли, как да отговорите на тази покана? Просто като предадете това на тези, на които държите. . . . . Аз ще Ви очаквам на празника. . . Скоро ще се видим. . . . . обичам Ви всички! - Исус –
Странно Вторник, 29 Декември 2009, 23:45:29
Наистина не знаем Отче наш. Човекът правилно е забелязъл колко сме лицемерни и нагаждачи.
fpghfthfje Четвъртък, 29 Април 2010, 07:25:48
FqvyO4 <a href="http://cigoynxdcafz. com/">cigoynxdcafz</a>, [url=http://kzylbtkeydvu. com/]kzylbtkeydvu[/url], [link=http://ftdlkkoqxswz. com/]ftdlkkoqxswz[/link], http://wquyvvvmguxz. com/
Анкета Кой да е треньор на националния отбор по футбол?
Времето
Фиксингът       9 Септември, 2010

ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА

ИНТЕРВЮ

КУЛТУРА

НОВИНИ

ФОТО ТЕМА

  • Димитър Казаков – Нерон

  • Едгар Дега

  • Едгар Дега

  • Тома Трифоновски

  • Едгар Дега