Тъжен ден, но камбани не бият. Застрелян е Боби Цанков. Лошо. Лошо, че някой решава и извършва екзекуция в центъра на София, докато премиерът Борисов обяснява на медицинските шефове здравната реформа.

На 100 метра. На стотина метра е и Съдебната палата, на малко повече – СДВР. Какво има да говорим, всичко е ясно. Който иска - убива, без да се притеснява, че ще бъде преследван и заловен. Неприятен извод, но не е нов.

Кой е Боби Цанков. Журналист? Несериозно. Ако е баровец, за какъвто се представяше, какъв му е бизнесът? „Ухо” на службите”? Ега ти службите, щом са опрели до него. Човек от ъндърграунда, замесен в преразпределянето на наркопазара? Ха, ха... Истинските играчи не въртят опашки из медиите. Търсач на силни усещания, участник в някакъв собствен Биг Брадър, любител на известността, лош сценарист на собствения си живот. Нещо такова.

Боби Цанков е продукт на българското общество от последните години. Нахален, самонадеян, демонстриращ охолен живот, претендиращ за познанства със силни на деня, мошеник на дребно и едро - както дойде.

Пиша ви тези редове, защото ме подразни омешване на главния ви редактор О. Стефанов с хора като Георги Стоев и Боби Цанков. Грозно е и абсолютно неправилно споменаването на името му до тези на двамата застреляни. По ред причини, няма да ги изброявам. Нека не смесваме тези неща, защото и без това ценностните критерии в тази държава са доста размити.

Георги Стоев е бил момче за всичко, което се е мотало из краката на малки и по-големи босове от подземния свят. Искало му се е да бъде като тях, но е нямал качества дори за кариера в ниската престъпност. За морал не искам да говоря, но очевидно и такъв не е притежавал, нито интелект. Подпомаган активно от реални писатели, той издаде няколко книги, които вече са забравени. Те донесоха някакви печалби на издателите. Никой друг не е имал полза от тях. Не стават и за елементарна справка. В тях е пълно с абсолютни глупости, наивности и просташки разсъждения, елементарен словоред, който е измъчил до смърт редакторите. Нарекоха го хроникьор, писател, журналист... Канеха го Венета Райкова в „Горещо”, което е доказателство, че става дума за някаква жълтения, а не за нещо сериозно и други жълтеещи герои от медийния свят. Драскач в „Уикенд”, „информатор” на журналисти от т.нар. „сериозни” медии – показателно за нивото на журналистиката въобще.

Същите думи важат и за Боби Цанков. Самообявил се за „хроникьор”, познавач и душеприказчик на подземния свят, както и на по-височките етажи. Веселяк, бодряга и очевиден лъжец. Кандидат-гангстер, заобиколен от микрофони, имитатор на треторазрядни филмови герои. Еднодневка, пърхаща около лампата на известността... Това трябва да е ясно. Което не прави убийството му по-малко противно.

Боби Цанков е бил добър познат на полицията. Срещу него е имало десетки дела. Търсел е пролуки да се измъкне от правосъдието. Правил го е с променлив успех, заради договорки със службите. Много вероятно е да е бил използван от същите тези служби, включително и със СРС-та. С една дума – държан е под наблюдение, но без да му се обръща сериозно внимание.
По-вероятно е чрез него службите да са пробутвали определени теми в „жълтите” медии. Направо си е сигурно, ако се проследят неговите „разкрития”. Много вестници играят подобна роля отдавна, пръкват се дори нови, създадени с единствената цел да прокарват нечии интереси и да бълват срещу други интереси.
Със сигурност и престъпните босове са знаели колко струва Боби Цанков и какви роли играе. Търпяли са го докато им е бил полезен.

В болно общество като българското подобни имитатори като Цанков и Стоев имат някакъв шанс за един миг слава. Един миг... Нищо повече. Двамата винаги са знаели, че може да им се случи това, което в крайна сметка ги сполетя. Знаели са го и всички, които са ги използвали. Просто са били удобни за дребни мръсни поръчки.
Боби Цанков трябваше да бъде осъден и да лежи в затвора. Стоев също говореше, че са му поръчвани убийства и е вършил какво ли не, но също не бе съден.

Убийството на Цанков доказва за пореден път, че истинското правосъдие е в полусънно състояние, а мафиотския съд работи без почивка. Това е страшното за всички българи. Това ни прави скапана държава. Съжалявам, но е така.
Колкото и да е сбъркана обаче българската журналистика, тя няма нищо общо с тези „герои”. Не я харесвам и аз, но това е друг разговор. Може би убийството на Боби Цанков е повод за такъв разговор.

Димитър Панайотов