Проф. Д. Иванов: Дянков провокира девалвация на лева?

31

|

13870

|15.03.2010
Проф. Д. Иванов: Дянков провокира девалвация на лева?
Проф. Д. Иванов

„Зараза” от Гърция - не е чужда за България. Банките ни са ликвидни, но дали са платежоспособни? Няма в света държава, която в условия на криза да рекетира бизнеса си с 10%, казва икономистът от Лондон



В първата част от интервюто си, публикувано вчера, проф. Иванов критикува правителството, че с бръснаро-фризьорски мерки бори кризата.
Според него скандалът с Първанов няма да донесе дивиденти на ГЕРБ, а Дянков и правителството не знаят отговора за тежката ситуация.


Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Иванов, кризата подплаши българите след случващото се в Гърция. Има ли опасност от гръцки сценарий и у нас, след като техни банки имат водещо място в България?

- Многократно съм алармирал, че българската банкова система не е изолирана от кризата, че поради факта, че 88 % от нея е в чужди ръце, възможността за проникване на "заразата" от световната финансова криза е изключително голяма. И в Америка, още повече в Европа банковата криза не е отшумяла. В края на декември миналата година фалира и трябваше да бъде спасявана чрез bailout план на австрийското правителство 6-та по-големина банка в Австрия - Hypo Group Alpe Adria. Тя е с присъствие в осем страни от нашия регион. OTP Bank (собственик на ДСК у нас) – получи също финансова инжекция от Европейската Банка за Развитие и Възстановяване.

Вие публикувахте серия от сериозни анализи на проф. Кръстьо Петков за кризата сред гръцките банки, които имат над 25 % пазарен дял у нас. В същото време твърде много успокоителен оптимизъм се излива в част от родните медии, по отношение на банките. Даже чух, че ако някои от гръцките банки фалират, то нашите им подразделения, щели да продължат да "процъфтяват"! Темата е свръх чувствителна и аз не бих искал да създавам настроения или паника. В същото време, вероятно прави впечатление на по-запознатите, че БНБ или служители на БНБ, както и на редица търговски банки непрекъснато подчертават, че банките в страната са ликвидни.

Първо, не знам, защо толкова често подчертават това!? И второ, всеки образован финансист или икономист знае много добре, че има разлика между категориите "ликвидност" и "платежоспособност". Без да се спирам подробно на тази разлика, за да бъда честен в моя отговор, бих казал, че банките в България наистина са ликвидни, но дали са платежоспособни? За това се изисква далеч не толкова еднозначен и прост отговор. Гражданско движение ГЛАС и аз предложихме още в началото на 2009 г. у нас да се извърши по примера на САЩ Тест и контролна оценка на целия капитал и състоянието на всяка една банка. Необходими са и поправки в банковото законодателство, касаещи предотвратяването на фалита на банки, както и за законодателство за рекапитализацията на банки. Предложихме и създаването на Агенция за финансова защита на гражданите, целяща ограничаване на рисковото кредитиране и въвеждаща европейски стандарти на всички равнища на потребление на финансови продукти.

- Закъсняхме ли със създаването на такава Агенция?

- Смятам, че България закъсня в изпълнението на Препоръките на Г20 за това в координация с новия ESRC (Съвет за контрол на системния риск) в Европа, да се засили националната супервизия и контрол над филиалите на международните банки у нас. Ситуацията далеч не е лека, защото при вихрената приватизация на банковата система ние не сме предвидили, че по-същество оставаме без собствени търговски банки.

- Изпълняват ли родните банки ролята на антикризисен регулатор?


- Проблемът е, фактор ли са банките в България? Истината е, че днес те въобще не извършват функцията, която следва да реализират в такава дълбока национална и международна криза. Малките и средни фирми са изоставени на самотек и това е един масивен проблем на българската икономика. Банките не са мобилизирани да изиграят своята роля в извеждането на икономиката от кризата, в чието вкарване без съмнение те изиграха голяма роля спрямо реалната икономика. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това са студените факти.

- Правителството вчера се отказа от решението си да се увеличат вноските за здраве с 2%.. Това ли е пътят за запушване на дупките в бюджета - чрез вдигане на данъци и такси в средата на годината?


- Опитите да се направи по-ефективна здравната система са твърде хаотични; те не се основават на тенденциите в развитието на фискалната ни политика за следващите 5-10 години, нито пък върху политиката на по-нататъшно децентрализиране на финансите на местните регионални органи и общини. И всичко това - да се синхронизира максимално с потребностите на населението от здравни услуги и с националната и регионалните здравни карти. А здравната система не е някакво изолирано тяло от цялата икономическа система. Това, което сега се прави, не е реформа, а просто едно хаотично редене на пъзела на националното здравно обслужване, но без ясна и дългосрочна стратегия.

Така че идеята за 2% увеличаване на вноската не носи ефект нито за здравната система, нито за нейните потребители. То няма нито икономическа, нито социална логика. Плащаш за нещо, което предварително знаеш, че няма да получиш! И някой, най-добре в парламента, трябва да попита официално финансовия министър: "Защо точно сега, свръх спешно са необходими тези допълнителни 300-350 лв.? Къде е резервът на Здравната Каса?"

Но същността на въпроса е по-дълбок. Става дума за дълбока криза-колапс в целия български публичен сектор и за огромното и непростимо забавяне на двете последни правителства на страната да й обърнат необходимото внимание. Кризата в публичния сектор поставя под въпрос държавността у нас. Затова още през 2008 г. ГЛАС ясно каза, че България стои на прага на фискална политика, характеризираща се с повишаване на данъците и с дълъг период на устойчиви и продължителни фискални дефицити.

- А оправдана ли е идеята държавата да удържи 10% от дълговете към фирмите?


- Това пък е друго уникално искане, няма никъде по света в условията на криза правителствата да притискат компаниите по този начин. Практиката е точно обратната - навсякъде се подпомага бизнесът, бил той държавен или частен. И погледнете, страхотната демагогия, когато премиерът и неговият финансов министър казват, "Държавата е в криза". Но тя е в тази ситуация още преди изборите и нещата оттогава не са се подобрили. И понеже държавата е загазила според тях тя трябва да изнуди и бръкне още повече в джобовете на фирмите, на териториалните органи за управление, на домакинствата. Защо, по каква икономическа и социална логика и по какви юридически правила? Защо това не го казаха преди изборите, та да знаем що за политика смятат да прилагат? Трябва от всички да се разбере, че тази грешно издигната на пиедестала на компетенциите на Дянков псевдо-финансова стабилност - всъщност циментира бедността и разделянето на страната на две Българии.

- Министър Дянков обяви, че до няколко дни ще бъде готов пакет от 30 мерки срещу кризата. Кои да са основните приоритети?

- Темите са шест и са ключови: задлъжнялост, кредитиране, банки, дефицит, работни места, растеж. Хората, а и тогавашният още кмет на София г-н Борисов сигурно си спомнят, че още на 26 юни 2009 г. преди изборите ГЛАС, с помощта на над 40 национални браншови и други асоциации и множество икономически, финансови и стопански експерти предложи на Третия си национален форум своя Стратегическа рамка на необходимата национална анти-кризисна програма. Основните приоритети не са се променили, само ситуацията се е влошила още повече. Авторите на тази програмата смятаме, че на парламента следва да се предложи един комплексен, кохерентен и системно обвързан пакет от анти-кризисни мерки (нормативни актове), целящи:

- Намаляване щетите от кризата за всички;

- Възстановяване на кредитните потоци;

- Поддържане на възможностите и източниците за оживяване и растеж на икономиката;

- Формирането на нов модел и структура на икономиката ни в дългосрочен хоризонт.

Всичко това да стане при запазване стабилни публичните финанси и подобряване оздравяването на частния сектор и на домакинствата. Програмата на ГЛАС се разпростира върху 18 пакета от мерки, които обхват:

- Банковата и финансова стабилност;

- Задлъжнялостта на публичния, фирмения и домакинския сектори;

- Стабилизиране на потреблението;

- Стимулиране на държавното търсене;

- Активизиране на бизнесинвестициите;

- Подпомагане на регионите.

Това обаче налага промени в над 30 основни закона у нас. Особена важност според мене придобиват необходимите промени в областта на финансовото и банково регулиране и мониторинг. Ако в тази област не въведем едно модерно и силно законодателство, то последствията от една следваща криза биха били огромни.

- Защо акцентирате върху подпомагането на регионите?


- Сегашното разпределение на компетенциите между държавата, регионите и общините не е задоволително, а в условията на криза - допълнително удря гражданите на страната, живеещи извън няколкото големи урбанизации. Въпросът е и от геополитически характер, тъй като погледнато в чисто символичен аспект географската карта на България е икономически и социално отслабена точно в градовете, които са по границите на държавата. Тъкмо там те следва да са силни индустриално-финансовите и социални агломерации, привлекателни за хората и рекламиращи живота у нас. И още нещо, позицията на ГЛАС е, че до 2014-2015 г. нито един гражданин на страната не бива да се намира на повече от 30 минути от местонахождението на дадена същностна публична услуга.

- Мерките, които залагате са твърде непопулярни, българинът се умори от безкрайни реформи?


- Непопулярни или неразбрани, мрачната истина е, че икономическата ни политика няма друг изход - след толкова закъснели реформи. Българският икономически модел не работи. Основни инструменти на икономическата и финансова политика са изчерпани в едната посока на движение и не остава нищо друго освен да се търсят възможности в другата (виж графиката).



Ние нямаме самостоятелна монетарна (лихвена) политика заради обвързаността ни с валутния борд. Външните пазари, като възможен двигател на растежа и експорта ни, са все още задънени. Остават ни два инструмента на политиката - данъците и бюджетния дефицит. Вижда се, че правителството е крайно ограничено в обхвата на своя фискален маньовър да повиши приходите, поради извършеното от Тройната коалиция преминаване към твърде ниска ставка на корпоративния данък и плоския данък върху дохода.

А публичният сектор трябва да се реформира и модернизира, но това не може да стане без нови, по-големи разходи на фона на потиснатите с десетилетия и изостанали в сравнение с всички останали страни сектори на образование, здравеопазване, вътрешна сигурност, публична транспортна инфраструктура, отбрана, и др. Нека да спрем да си затваряме очите пред този проблем.

На широк фронт данъчна реформа е необходима на страната и тя изисква национален консенсус, но задължително в името на това държавата ни да не абдикира от своите основни функции - да осигури приходите в бюджета, с почти еднаква скорост и размери, с необходимите за една модерна европейска държава разходи. С нашите размери на данъците, ние извършваме в момента една политика на данъчен дъмпинг спрямо Европа. Дълговата криза в Европа ясно показа, че не е възможно да съществува обща валута без общи правила и без една хармонизирана фискалност.
И другият инструмент, който следва да заработи съзнателно, е преминаването от "нулев бюджетен дефицит” към активно използван бюджетен дефицит в рамките на около 2-2.5%.

- Но ние и сега вече имаме бюджетен дефицит от около 1.5%, това не е ли пътят по, който затъна южната ни съседка?


- Сегашният увеличаващ се бюджетен дефицит е следствие на паническо покриване на отварящи се дупки по различни разплащания. При този подход "бюджетният дефицит" не е инструмент на политиката. Той не финансира и стимулира секторни или междусекторни програми за развитие, не създава нови работни места, не стимулира публично-частно партньорство в инфраструктурни проекти, не играе ролята на антикризисна мярка. Използва се само като "кофа с пари, която няма дъно". И това е крайно опасно.

Уроците и от Великата депресия и от Азиатската криза от миналия век са ясни: когато частното и индивидуално търсене са слаби, правителството и публичният сектор следва да играят ролята на спасител на икономиката. Ако това не стане, колапсът на търсенето ще стимулира една самовъзпроизвеждаща се спирала, в която липсата на търсене на стоки, услуги и на нови работници ще отслаби още повече икономиката ни. Даже икономическите "ястреби" срещу използването на бюджетния дефицит като инструмент не могат да не се съгласят, че повишените държавни разходи в образование, нови технологии, инфраструктура, водят до по-ниски в дългосрочен аспект бюджетни дефицити. Неизползването на един съзнателно лимитиран бюджетен дефицит в рамките на 2-2.5% от БВП като антикризисен инструмент е сигурен път към по-нататъшна стагнация на икономиката ни, тъй като няма как да се "запали" икономическият мотор на оживяването на икономиката.

И още нещо, бих искал откровено да подчертая - обикновените хора не го знаят, но икономическите експерти нямат право да го крият: Кого конкурират бюджетните дефицити? Има два начина да се създава икономически растеж - чрез правителствените разходи или чрез заеми от банковата система. Ако общата покупателна способност следва да расте, то един от тези два мотора следва да се задейства. За обикновените хора и домакинства, за малките и средни предприятия и фирми използването на инструмента „бюджетен дефицит” е много по-рационално, отколкото натоварването с нови дългове. Чистото финансово състояние на хората се подобрява, но при този подход - нищо няма за банките. И това е една от причините за твърде гласовитата дефицитофобия.

Трябва да се каже вече открито, че прилаганата от Дянков и компания политика на строга (поне досега) фискална дисциплина, придружена с висока и болезнена безработица, води до бавна, но сигурна редукция на номиналните заплати. Това от своя страна е своеобразна "вътрешна девалвация" на лева, независимо от валутния борд. Очевидно е, че някои имат интерес от този процес.

В края на този отговор, за да бъда прецизен, трябва да подчертая, че аз не съм и на страната на дефицитофетишистите. Това е инструмент, който следва да се използва само в определени граници, докато се възстанови нормалният икономически ритъм на страната.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

ТОП ФРОГ

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-3°

+6°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-4°

+6°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-3°

+5°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-5°

+7°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-6°

+5°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-5°

+5°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах