Сегашното правителство дава българско гражданство 2, 5 пъти по-бързо, дори без да е влязъл в действие новият закон, казва за Frognews.bg министърът без портфейл.

интервю на Ана Кочева

‒ Г‒н Димитров, скоро бяхте в Солун и се впечатлихте много от три британски военни гробища, останали от времето на Първата световна война, в които лежат и наши военни. Какво всъщност е интересното в този факт?

‒ И ние, разбира се, по време на войните сме давали ранени, жертви, пленници. Много хора са умирали от раните си, тогава не е имало антибиотици и са били погребвани. Първата световна се е водила съгласно правилата, не е имало идеологическо настървение. Затова, когато са умирали войниците, независимо дали български, или техни, англичаните са оформили гробищата, съобразно датата на смъртта. Затова тъй наречените английски военни гробища (те са 6 в района на Солун) всъщност са смесени. В едно от тях, най‒голямото, са погребани 105 български военнослужащи и около 200 английски. След войната англичаните полагат огромни грижи за военните си гробища, както и всички останали държави, в т. ч. и България и са ги оформили с мраморни паметници на всеки загинал поотделно и един голям централен паметник с кръст върху постамент. Най‒куриозното е, че това те правят със свои собствени пари, без нито една конвенция да ги принуждава, напротив, според Женевската конвенция за водене на война всяка страна има право на военни гробища, всяка страна се грижи сама за своите мъртви. А англичаните са се грижили и за нашите мъртви, издигайки им същите паметници, като на своите войници, като на кирилица са отбелязани имената, частта, датата на смъртта. Интересното е, че ние толкова време въобще не сме знаели това. Оказва се, че и Военно‒историческият музей не е знаел. Аз тръгнах по една следа, след като ми попадна доклад на български разузнавач от 1942 г.; той е съобщил за този факт, но тогава никой не е обърнал внимание. Разбираемо е, военна година е била, но човекът пише, че се очаква да получим от немците Солун и съобщава какво има там. Пише за това, че има британско военно гробище, където лежат и български войници и съобщава, че англичаните много добре се грижат за него. Има българи християни, български турци, български евреи, но са размесени: 3‒4 български гроба, няколко английски, после пак наши... Ние, разбира се, сега ще си ги отбележим в списъците на нашите военни гробища. И е редно, като европейска страна, да правим и на тези гробища същото, което правим по празниците, на войнишка задушница и др. и на всички останали наши военни гробища. Също и на 6 май, на 2 юни официални български делегации трябва ги почитат с цветя и венци, както тях, така и нашите достойни противници. Такива случаи вече имаме в Македония, аз бях на една войнишка Задушница преди две години, тогава всички военни аташета дойдоха на нашето военно гробище и положиха венци за голямо учудване на македонците.

‒ Кажете, из Солунско все още някъде може ли да се чуе българска реч?

‒ Навсякъде се говори български. Вие забелязахте, че по време на блокадата от т.нар. гръцки фермери, когато нашите журналисти им завираха микрофона в устата, те отговаряха на български. И това не са хора, които по съседски са понаучили български. Езикът ни се е запазил в домашна употреба, това е най‒консервативното нещо и се е съхранил дори там, където е бил забранен в течение на десетилетия. Може да смениш на човека името, вярата, но езика ‒ трудно. (Помаците също са свидетелство за това.) Средното и възрастното поколение по цялата граница знаят езика много добре, при младите е по‒разколебан. Сега там имаме и много емигранти, нали живеем в Европа, граници няма, няма смисъл да се делим.

‒ Няма, няма, но гърците правят помашки граматики и речници...

‒ Вече спряха. Защото разбраха едно нещо ‒ че по този начин ги учат на български език. Като ревнаха една група патриоти тогава заради тия помашки граматики, аз бях този, който с риск да си навлека куп неприятности, казах „Не протестирайте, бе, те ги учат на български език!” Там е работата, че и гърците се усетиха, че ги учат на български, че запазват по този начин и езика на помаците. Всяко, нещо, което е политика, след време отпада. Така и македонизът ще отпадне и ще се окаже, че цяла Македония говори български. Там направиха голяма грешка през 1944 г., когато създадоха т.нар. език на базата на българската граматика на проф. Андрейчин. Ако бяха тръгнали по Вук Караджич, сега щяха да говорят с падежи. Та затова се питам дали всъщност Блаже Конев не е бил наш човек. Но да се върнем на Гърция. Много хора там вече говорят български ‒ местните, гастарбайтерите и хората в смесени бракове, особено в които майката е българка. В Димотики вече има над 40 жени, които искат българско училище. А в Солун има такова и работи много добре. Трябва да се съобразяваме с факта, че в 21 век хората си живеят размесено и все повече ще е така. Особено българите, те не се събират в гета, няма български квартали, християни са, женят се лесно...

‒ Това, че толкова много български училища се появяват напоследък сред общностите ни в чужбина, чак толкова добре ли е? Питам, защото понякога в един град има по няколко наши училища само с по няколко ученика, вместо да се обединят в едно по‒голямо.

‒ 135 са училищата в момента. А когато встъпих в длъжност, бяха 116. Но трябва да признаем, че само 20% от децата са обхванати от тях. Наистина не може в един малък град да има по няколко училища, смешно е само като наблюдаваш как българите воюват кой да води бащина дружина. Пък то става дума и за пари. Тези ежби са навсякъде.

‒ Ежбите са и тук. Ето, напр. Вас ви обвиняват, че сте поставили монопол над темата Македония и друг по нея не може да вземе отношение.

‒ Напротив. Откакто станах министър, най‒малко се занимавам с Македония! Не за друго, а защото там има достатъчно хора, които действат, включително и момчетата от „Преображение”, дето ме нападат. Аз дори не знаех, че ме ръмжат. Но всъщност ръмжи преди всичко един Виктор Канзуров. Имам чувството, че някои хора, отърквайки се в името ми, искат да спечелят популярност. Извинявам се за нескромността, но е така. А на Виктор Канзуров никога нищо не съм му обещавал. Но той действа на принципа от началото на ХХ век: „Ке ми дадеш пари, ке се пишам бугарин”. И изведнъж непредизвикани атаки на две пресконференции ‒ едната тук, в София, другата ‒ в Македония при откриването на паметник във Велес. Не искам да мисля, че зад тази атака се крие нещо друго... Просто предпочитам да мисля по‒лесното, макар че в рамките на един месец ми се случиха три непредизвикани атаки, като едната беше от Димитровград, макар и по друг повод.

‒ Докъде стигна Законът за българското гражданство?

‒ Първо трябва да кажа, че в последно време даваме гражданство два пъти и половина по‒бързо и без да е влязъл в действие законът. А той е готов, ако не беше импийчмънтът, щеше още в сряда да е минал на второ четене. Вече мина през всички инстанции ‒ първо четене, Комисия с поправките... Но аз искам да изтегля хората с висше образование, те да получават по‒бързо гражданство. Във всяка страна е така. Има един чл. 16, който дава такава възможност, но от него се възползваха досега само спортисти ‒ бразилски, нигерийски и т.н., за да могат да играят като българи футбол. Но, ето едно момче македонче като Петър Колев (водещ на предаването „Облаче ле бяло” по тв Скат ‒ б.р.), който е в „Преображение”, стои в спешния списък за получаване на българско гражданство. А що се отнася до Виктор Канзуров, него нарекох „професионален българин”. Той непрекъснато ме обвинява, че не му давам пари за списание. Първо ‒ не е наша политика да правим това, нямаме такава практика, но пък той няма достатъчно образование, със средно е; при това се гордее с факта, че е ексибиционист и казва, че е негово свещено право да върши в порнокино онова, което е правил. Точно той не може да бъде лицето на България. С най‒добри чувства съм към него, но не може и не бива той да бъде водачът на българите.

‒ Какво става с казуса „Спаска Митрова”?

‒ Каквото реши съдът. Упражнява се натиск по дипломатически канали, разбира се, внушава им се, че е в тяхна полза да го решат както би трябвало по закон. Никой копче няма да им каже, ако й върнат детето. Спаска има триетажна къща, има работа, а момчето живее в една стая заедно с родителите си и сестра си. В цял свят, вкл. и в България при такива случаи детето се присъжда на жената. Бихме приели казуса за чисто юридически, ако се посочи един пример някъде по света ‒ от Гренландия до Нова Зеландия ‒, в който една майка е вкарана за 3 месеца ефективно в затвора и е осъдена да плати 32 хил. долара затова, че не осигурява на бившия си мъж кушетка (точно така е записано), на която той да легне да си почине, докато играе с детето. България ще приеме случая за юридически, ако има друг подобен в световната практика. Но няма! Няма и в македонската! Това е един начин за продължение на действието на прословутия им Закон за македонската национална чест, който е действал от 1946 до 1991 г. и според който, ако местен се самообяви за българин, това му коства 3 години и половина затвор. Те трябваше да отменят този закон, но намериха скрит начин да продължат да го прилагат. В Македония, ако се идентифицираш като българин, започват да те гледат под лупа и да те санкционират жестоко за най‒дребно провинение. Но, както казах преди малко, ще дойде време даже и македонизмът да си отиде.