Проф. П. Цветанов: АЕЦ “Белене” е политика против България

Проф. Пламен Цветанов е български учен с дългогодишен опит - над 50 години в областта на проучванията и анализите в енергийния сектор. Започнал е като инженер по автоматизация в ТЕЦ  "София”, пускал е ТЕЦ "Марица Изток 1”, бил е зам.-главен инженер на „Енергопроект”, работил е в Министерство на енергетиката, зам.- председател на Агенцията за енергийна ефективност към Министерския съвет. Пламен Цветанов е доктор на техническите науки по системен анализ в енергетиката  на Руската федерация и Република България. Участвал е в проекти на ЮНЕСКО, Световния енергиен съвет и Европейската комисия. Има над 140 публикации и 8 книги по моделиране и анализ на взаимодействия иконимика-енергетика-общество, енергийна ефективност и енергийна политика.

Интервю на Преслава Преславова

- Какво е реалното състояние на българската енергетика днес?

- Според мен проблемите на енергетиката ни днес, започват някъде през 2000-та година и се състоят в това, че развитието на българската енергетиката за пръв път започна без визия за дългосрочното взаимодействие: икономика-енергетика-общество. Не може да се управлява развитието на енергетиката, електроенергетиката в частност, ако няма виждане на икономиката и развитието на обществото за период от 20-30 години, тъй като една голяма енергийна инсталация живее поне 30 години, понякога даже 40-50 със съответните модернизации. Още към 2000г. имаше становище на Световната банка, че България като малка, бедна и силно енергийно зависима страна, не трябва да развива големи мощности за износ на електроенергия. Това становище бе игнорирано и именно от тогава започна развитие с държавни гаранции, което по същество е сделка между висши държавни служители и съответния инвеститор, прехвърляща пазарния риск на даден енергиен обект вурху сегашното и бъдещите поколения.

- Това означава ли, че основният проблем на българската енергетика в последните години и днес, е в липсата на стратегия за развитието й?

- Именно в това е основният проблем на енергетиката ни. Вторият проблем се състои в това, че развитието на енергетиката не зависи само от една визия, или една стратегия, защото в България има отдавна методология и ние имахме една от най-развитите системи икономика - енергетика още през 1995 г. Процесът на развитието се диктува и от вътрешни и международни интереси. Именно заради това, пренебрегвайки тази позиция на Световната банка и на “Юнайтед Нейшън Дивелопмънт Програм”, се започна строителство с държавни гаранции, което като правило, е екстензивно развитие. В случая се елиминират пазарните последствия от въвеждане на много големи мощности, както и това, че България не може да бъде дългосрочен износител на енергия, бидейки зависима над 70% от вносни ресурси и то предимно от една друга страна – Русия. През 2002 г. бе приета така нар. „Енергийна стратегия” (четиригодишен план, ориентиран към преструктурирания и приватизация ). До ден днешен този план продължава да бъде единствената официална стратегия. През последната година на предишното правителство бе разработена нова стратегия. Тя стоя почти една година в уебсйата на Министерство на енергетиката, но не беше приета. В нея се акцентираше на нашите ангажименти към ЕК по отношение на емисиите на газове, по възобновяемите енергийни източници и частично по отношение на енергийната ефективност, тъй като едни от основите индикатори на развитие на ЕС, бяха т.нар. “20, 20, 20” - намаляване на вредните емисии с 20% и въвеждане на търговия с емисии; 20% (за България 16%) до 2020 г. за възобновяеми източници в енергийния баланс на страната и подобряване на енергийната ефективност с 20%. Тази стратегия не беше приета, тоест ние имаме вече близо 9 години една стратегия, която бе всъщност 4-годишен план за преструктуриране и модернизация. През този период, съвършено необосновано бяха разпродадени и електроразпределителните дружества, (както е известно сега българският народ консумира последствията), а те са обект на много дискусии и са един от моторите за повишаване на цените. Като се има предвид, че българите са бедни – едни от най-бедните в ЕС -над 70% имат сериозни проблеми с енергийните цени, може дори да се говори за енергиен геноцид.

- Според вас защо се стигна до тук? Има ли конкретни виновници за това състояние на енергетиката ни – било то цяло правителство или отделни политици?

- В така нареченния преход, през последните 20 години конкретна вина никой за нищо не е поел. Една от причините, че нещата не се изменят много, въпреки че се сменят цветовете, е че политическите партии в основата си са свързани с корупционни и други интереси. Идеята да се използва националната енергетика за забогатяване, остава неизменна. Самият замисъл за бъдещето на енергетиката не е резултат на незнание, то е просто замислена стратегия за въвеждане на чужди капитали, за корупционни сделки и всичко това продължава и днес. Доколко с това правителство нещата ще се оправят, не е съвсем ясно. През това време има една – единствена публикувана книга, която разглежда количествено проблемите и развитието на българската енергетика до 2030 г. Тази книга е българската част от един голям проект, с наименование “CASES” (Оценка на стойността на устойчиви енергийни системи). Тя е основана на методология за развитието на енергетиката в 26 европейски страни до 2030 г. Участват и Индия, Бразилия, Турция и Китай.

- Ние длъжни ли сме като държава - член на ЕС да се придържаме към тази методология за развитие на енергетиката, описана в книгата ?

- Този проект е изследователска дейност, финансирана от генерална дирекция „Изследвания” на Европейската комисия, която като цяло имаше задача да тества един нов мироглед, при който развитието на енергетиката се оценява не само като многообразие и взаимодействие на енергийни технологии, в които влизат инвестиции, експлоатация и текущи разходи – в рамките на тази методология те се наричат „private cost”, тоест разходи „собствено” в енергетиката. За да се получат реалните разходи към тях следва да се добавят и тези за негативните въздействия от енергетиката върху природата и здравето на хората. Това бе замисълът на проекта, който продължи 3 години. Идеята бе да разпространят резултатите от този проект. Развитието на електроенергетиката като система, върху която се тества тази методология завърши през 2008-ма година и от тогава на сайта на DG Research ние имаме сценарий за развитие на българската електроенергетика до 2030 г. През декември миналата година актуализирана версия на тази разработка бе издадена от БАН като книга под заглавие „Електроенергетика на България – развитие и обществена цена” (електронен вариант на книгата е достъпен тук).  Заглавието показва, че тя засяга проблемите на развитието,на конкурентоспособността и благополучието в първата си част. Втората част разглежда технологиите за органични горива и възобновяеми източници на енергия, както и оценка на тяхната обществена цена.

- Всъщност показва ли тази книга накъде се развиваме ние – в интерес на нацията или в резултат на въздействието на корпоративни и чужди интереси с конкретен пример - АЕЦ „Белене”?

- Книгата показва, че енергетиката не може и не следва да се развива без обосновани национални цели и без независимо прогнозиране. Показали сме чрез една от графиките в книгата, че НЕК системно в последните 15 години манипулира обществото с прогнозите си. В книгата са направени анализи и предложения пряко свързани с актуални проблеми на енергийната политика, новото енергийно законодателство и изходни предпоставки за стратегия за следващите 20-30 г. Препоръчителният сценарий за развитие на националната електроенергетика предлага спестени инвестиции от 14,4 млрд евро до 2020 г. и 16, 6 млрд евро до 2030 г. по сравнение с екстензивния сценарий за развитие.

- Според вас у нас има ли експерти, които да предложат и направят такава независима стратегия?

- Тази книга е издание на БАН. Книгата е изпратена до министър-председателя Бойко Борисов и на всички министри от кабинета му, а също така и на всички посолства у нас на страните – членки на ЕС. Тоест, това е официална позиция на БАН. На базата на икономически, балансови и режимни съображения АЕЦ „Белене” трябва да отпадне от препоръчителния сценарий до 2030 г. защото анализите показват, че АЕЦ „Белене” не е необходима на електроенергийния баланс на страната. НЕК заявяваше, че гарантира частичното или пълно изкупуване на продукцията на АЕЦ „Белене” поне за близките 15 години. Това означава, че при себестойност минимум 6 цента/киловатчас държавата гарантира (поема пазарен риск) около 12-13 млрд евро. Ако към тази сума се добави и декларираното 50% участие в разходите за едно строителство в размер на 10 милиарда евро, изграждането на АЕЦ „Белене” води до фантастично икономическо бреме върху и така силно негативния вътрешно търговски баланс на страната. Това също така е политика против възстановяването на България като една нормална страна.

- От казаното до тук става ясно, че противоречивият проект „Белене” е ужасно скъп и е излишен за България. Вие каква алтернатива на „Белене” предлагате?

- Алтернатива на „Белене” и други набелязани енергийни обекти е препоръчителният сценарий, в който са оценени всички проекти, които съществуват и са избрани тези, които са конкурентноспособни и нужни за развитие на страната. Ако всички започнати проекти се построят към 2020г. при 37 милиарда киловатчаса потребление, всички тези енергийни мощности могат да произведат 76 милиарда киловатчаса, което означава, че 38 милиарда киловатчаса са излишни. Тоест, ако така се продължава, означава че строим повече от една нова електроенергетика. А България никога не е изнасяла повече 7-8 милиарда киловатчаса.

- А от какво имаме нужда тогава що се отнася до енергетиката ни?

- Ако се върви към препоръчителния сценарий на здравия разум, то към 2020г., спестените пари от инвестиции ще бъдат 14, 4 млрд евро. Излиза, че от инвестиции могат да спестят огромни средства, с които България може да подобри своята енергийна ефективност, да оправи пътната си структура, здравеопазването,образованието. Първото нещо, което трябва да се направи сега - е да се спре всяко строителство, което е плод на корпоративни и чужди интереси.