Тайният дневник на една абитуриентка

Ju_17

Абитуриентските балове са събитие, което семействата на зрелостниците чакат с трепет цяла година. В криза трепетът става още по‒голям ‒ направо преминава в делириум, защото цените напук на всичко не падат, а щенията на 12‒токласниците около празника не знаят пощада. Как се преживява един бал, в детайли знаят само запознатите, т.е. онези, които са минали през стъргата на приготовленията и вълненията. Най‒наясно, естествено, са самите участници. Нека надникнем заедно в 24‒совия дневник на една тазгодишна абитуриентка. Той не се различава кой знае колко от същия на миналогодишна или догодишна. Просто ‒ some things never change ...

8,30 сутринта (в деня на бала)

Събуждам се едва‒едва, цялата подпухнала. Щеше ми се още да поспя, че да имам сили за довечера, но ме чака работа като за целия китайски народ. Добре, че от две години поне матурите минават преди бала, щото иначе щеше да ми е малко свито. Пък тая година ‒ кеф! Миленчето ми драсна в скайп темата вечерта и аз накълвах „Левски” наизуст. Но, стига за учене. Днес е ДЕНЯТ!!! Още от вчера в нас са е преселили половината рода от Тутракан, Каспичан, Долно Уйно и пр., за да ме видела на бала. Уффф, аман! Всички са се накачулили като в казарма, отнякъде майка ми наизвади походни легла и сега само ме дебнат, да ми се обясняват колко съм хубава. Да бе! Като се гледам днес в огледалото, бая мазилка ще отиде. Добре, че поне дадоха некви кинти, та сега съм се видяла в пари... Айде, да ставам, че то време не остана!

9,00

Сядам да глътна едно кафе, да се освестя. Никво ядене, щото роклята е супер вталена. Ще взема да я опъна и после... Абе, предпочитам да не рискувам, че може да отхвърчи некое копче (нали нарочно си я купих един номер по‒малка...) Пък и евтино дойде - 800 кинта. Е, верно обувките излязоха наполовина - 400, чантата и тя - 160, бельо, бижута, охарчиха се наште, ма казаха, че им било кеф, щото веднъж имали абитуриентка. Така де! Ама пък на Силвето роклята излезе бон и половина, така че наште - бълха ги ухапала!

10,00

Леля ми Пенка като ме запрегръща, остави си половината слюнки и червило по лицето ми. Колко са глупави тези лели, само обикалят насам‒натам и се тюхкат, че нямало какво да облекат за изпращането в училище. Да не са идвали тогава! Само ще ме изложат пред гаджето, което, между другото, е такъв сладуууууууууур.... (само чакам да дойде довечера) Хихихихихихи....

11, 30

Отивам при маникюристката, да ми залепи изкуствените нокти. Толкова са дълги, че мога да се конкурирам с орела в зоогическата! Цветът е ярко син! Трябва все пак да отива на тревно‒зелената ми рокля. Уникална е! Мисля, че ще съм най‒хубавата абитуриентка! Да, определено, никоя друга няма да може да се мери с мен, нито да ми стъпи на малкия ми пръст. Всички ще са в краката ми! Охх....само като ме видят останалите... така ще ми завидят! С майка ми много размишлявахме дали да не си сложа малко силикон в гърдите (за да съм още по‒неустоима на бала), но там нещо... некви закони... Какво стана, не разбрах, но в крайна сметка, си сложих само малко набухвател в устните. Гърдите, живот и здраве, догодина!

12,00

За малко минавам през нас. Олеле, там е още по‒голям хаос! Дядо ми даже вече е подпийнал. Навърта се около бабките, ми се струва... А! И братовчедите са тук. Малиии, едната е такава кобила, на нищо не прилича! Ква е тая рокля? Ще ми се прави и тя на хубава! Тук, аз съм най‒красивата!

13,00

На път за фризьорката. Избрала съм си една невероятна прическа! Прилича на торта и завършва с малка панделка и всичко това направено само с моята коса. Дълго си мислех дали да не си я оставя спусната и да си сложа руси удължители, но реших, че всички ще са така, а аз трябва да се набивам на очи, все пак!

15,00

Прическата се получи супер! А сега, напред към козметичката! Тя има няколко задачи‒ хубаво да ме обезкосми и да ме гримира. Първото принципно сама си го правя, но сега има повод, нужно е профешънъл. Гримът пък е задължителен елемент.

15,30

Вече почти не си усещам кожата на лицето. А очите ми тежат от сенки. Важното е, че изкуствените мигли стоят прекрасно! Червилото е ярко червено (в тон с червените ми обувки). Само да ме види мама!!!

16,00

Наели сме професионален фотограф, в момента ми прави пространна фотосесия! От всеки ъгъл! Така е, всяко едно мое движение трябва да бъде документирано! Снимам се и с родата! Ех, че са нетърпеливи! Мен трябва да ме има на всички снимки, какво са се забутали да се снимат поотделно!

16,30

Баща ми колко е злееееееее! Сега ли се сети, че поршето е мръсно!!!! Бързо с маркуча!

17,00

Само още час до изпращането в даскало. Мисля, че трябва вече да тръгваме. Оооо, неееее! Парченце от ноктопластиката ми се отчупи!!!! Какво да правя сега?!?!!? Мамоооооо....

17,15

Щетите май са заличени. Майка ми, златната, извади от някъде лепило за нокти и го оправи. Само дано да издържи! Моля ти се, Господи!

17,30

В момента пътувам към училище. Надуваме яко чалга (трябва малко подготовка). И крещим от сега 1‒2‒3‒4‒5... Шофьорът надува клаксона на макс! Усещам пулса си в гърлото! Толкова е вълнуващо! Още малко и пристигаме. Сега вече всички ще ме видят в целия ми блясък!

18,30

Пред входната врата свирят тъпанари! Естествено циганета. Добре се справят с кючека! Време е за снимки, крещене с цяло гърло ииииии още снимкиии...

19,30

На път към луксозния хотел. Ядене, пиене и веселба! Вечерята не знам дали беше вкусна, не съм хапнала кой знае колко! Но пък за сметка на това ударих две водки с кола. Вече съм почти на 19 и мога да си пия каквото си поискам. Хич не ги и усетих, сладичко беше.

21,30

Мръвката в порцията не беше много, егати, за какво платих куверт 200 кинта. Но пък танцуваме много яко. Пийвам бяло винце, супер ароматно. Не ми се струва да се напивам, защото ще си сипя още...

00,00

С таксита се изнасяме към топ‒чалготека в центъра на София. Купонът става най-як на чалга парти, тва да го знаете от мен. Имаше и некви от класа, дето надигаха глас да ходим в друг клуб, ама ги отсвирихме дружно! В крайна сметка и те дойдоха с нас, щото който се цепи от колектива ... нали знаете! Бакшишите ни обраха най-безсрамно, но за тях баловете са златна мина! За 400 метра ни взеха като на чужденци от летището до центъра!
Най-сетне пристигаме! Хвърлям си 15‒сантиметровите токчета, че не си усещам краката. Един след друг въртим диви кючеци. Завърта ми се целият свят наопаки. Сигурно от танците, щото аз тука само уиски пия. О‒о‒оп, в един момент ме няма...

от 01 до към 04‒05‒06

... нещо много яко ми се губи. Казват, че съм играла кючек на масата, после сме се били загубили за малко с гаджето в кенефа.... уау, дано няма кофти изненади..., ако е станало това, което си мисля...после малко съм дремуцнала, ама взех че се освестих. То като се замисля ‒ водка, вино, уиски...може и друго да съм сръбнала, ама не помня. Беее, я у лево, нали съм на 19! Нали това е Балът! После кво ще разправям. Добре, че има снимки да кача и във фейсбук. Там всички ще ме видите! Айде, чао, лягам да реанимирам. Цял ден ще спя, щото довечера изпращаме съседката Албена и купонът продължава....