Да се поучим от Израел и Турция

Те попаднаха в окото на израелската наказателна буря срещу хуманитарна акция. Има девет убити и над трийсет ранени. Нашите момчета са здрави и невредими, слава Богу.

Какво се случва оттук нататък.

Турция, чиито граждани бяха разстреляни от командоси, е изправена на нокти. Турците излязоха на улицата и поискаха мъст. Срещу Израел се отправят люти закани, говори се за война. Правителствената реакция в Анкара е подобна на тази от улицата.

Гърция също посочи Израел като виновник за тежкия инцидент. Гърците никога не са се бояли да изразят мнението си.

Тел Авив нарече хуманитарни конвой „провокация към мира в региона”, защото с него се карало оръжие за палестинците в Газа. Израел казва също: няма хуманитарна криза в Газа! Българският евреин Самуел Ардити отиде по-далеч: „Твърденията за хуманитарна мисия са лъжа, глупости на търкалета”.
Евросъюзът бе категоричен за вината на Израел и поиска извинение и санкции за прекомерната употреба на сила.

Съветът за сигурност на ООН също остро осъди Израел.

САЩ са много внимателно, в смисъл „приятели сме и с Израел, и с Турция” и не искаме да си разваляме отношенията с тях. Това означава, че е много вероятно Турция да бъде финансово компенсирана за жертвите. Един милиард долара може и да свършат работа.

Какво всъщност се случи?

Флотилия, плаваща за ивицата Газа, беше спряна и след това арестувана от израелските военноморски сили. Организаторите на хуманитарната акция обявиха, че са изгубили връзка с корабите.
Корабът, на който те се намират Светослав Иванов и Валентин Василев не е бил атакуван, но е бил отклонен към пристанище Аждот в Израел.

След като корабите не се подчинили, израелският флот ги спрял. На борда на турски кораб възникнало спречкване между пропалестинските активисти и израелските командоси. Според израелската армия, активистите нападнали войниците с брадви, а един се опитал да вземе оръжието на друг, при което бил произведен неволен изстрел. По данни на турска хуманитарна организация са убити 15 души, повечето от които турски граждани, има и много ранени от различни националности.

По дипломатически път българското външно министерство поиска незабавното освобождаване на двамата българи. Поиска това обаче доста плахо. Разбираемо е да се внимава за отношенията ни с Израел и Турция. България обаче не е САЩ. Освен това имаме двама журналисти в беда, които трябва да бъдат защитени с всички средства. И това е нужно да се заяви ясно и категорично, за да почустват българските граждани, че държавата е майка, а не пресметлива и страхлива „женица”, от която често се срамуваме.

Светослав и Валентин изпълняват журналистическия си дълг там. Това е осъзнат риск и те го знаят, както е техните работодатели и колеги. В момента имат нужда от подкрепа. Моралната я имат, но им е нужна и малко по-различна.
Истината е, че Израел и Турция, които в момента са на нож, ще изиграят правилно своите карти. Действията на Израел ще бъдат морално осъдени, но децибелите за тотален бойкот постепенно ще преминат в пианисимо и в един момент ще спрат, както се е случвало и друг път. На някакви тайни разговори израелците ще обещаят в бъдеще да внимават повече.
Турция пък, макар и трудно, ще преглътне обидата и болката за жертвите. Скоростта на този процес ще зависи от размера на компенсациите. Анкара умее да преговаря в подобни ситуации и да извлича полза.

България е малка страна, почти колкото Израел. Дотук приликите свършват. Преди двайсетина години имаше призив България да стане Израел на Бълканите. Някога, в началото на ХХ век, това е било реално. Днес е невъзможно. Силна икономика, висок дух и морални ценности са само три от нещата, които не ни достигат. Има какво да научим и от Турция, ако искаме, разбира се.

Просто Израел и Турция отново ни дадоха урок по защита на националните интереси. Дано си направим изводите.

Лазар Лазаров