Ф. Димитров: Почнах битка с мафията и свалиха кабинета ми

Филип Димитров е премиер на България в 79-то правителство (1991-1992). Лидер на СДС, депутат в 36-то 37-то и 40-то Обикновено народно събрание.. Сега преподава в Американския университет в Благоевград. През септември на книжния пазар ще излезе изследването му „Политическото представителство след комунизма”.
Димитров е единственият политик в най-новата ни история, който сам поиска вот на доверие на правителството си, отказа се от посланическия пост в САЩ, след избора на Първанов за президент, напусна сам политиката. Вярва в Бог и в това, че има такива неща, като принципи, достойнство и чест. Казва, че ако ги загубиш, всичко си загубил.


Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Димитров, раздялата ви с политиката може ли да се приема като бягство от днешния политически елит, разграничавате ли се от него?

- Не бягам от никого. Придържам се към принципите си, единият от които е, че човек не трябва да е в политиката, само за да си изкарва хляба. Положих всички усилия, за да отстоявам тезите си и в някаква степен успях. Отпадането на наборната военна служба, признаването на конфликта на интереси – смея да кажа, че съм допринесъл за това. Но ако не можеш да направиш повече, не е редно да оставаш в политиката само, за да си там.

- Изкушавала ли ви е идеята да се върнете в политиката, да сте пак в играта?

- Естествено, че когато си бил в това, което наричате „играта”, импулсът да реагираш е силен. Но пък щом веднъж си решил да излезеш, редно е да се въздържаш.

- Кога сте се ядосвали за последен път на политик или политики?

- Ето тъкмо това не мога да ви кажа. Въздържам се.

- Откривате ли сходства между вашето правителство и кабинета „Борисов”?

- В интерес на истината виждам доста прилики. Това правителство за първи път след моето се опитва да реши проблеми, като борбата с мафията, определени реформи в образованието. Мисля също, че е разумно да не се проявява прекален активизъм, когато си в криза и ресурсите ти са ограничени (за разлика да речем от САЩ). И най-вече мисля, че макар като всяко човешко начинание и то да си има кусури, атаките срещу него напоследък са несправедливи и ужасно ми напомнят реториката, с която нападаха мен. Аз също бях обвиняван в некомпетентност, в екстремизъм, в липса на програма за действие. Явно това са типични обвинения, далеч не винаги мотивирани от грижа за страната.

- Видяхте прилика в борбата срещу мафията, но министър Цветанов твърди, че през последните 20 г. никой не се е противопоставил на престъпността.

- Някои си спомнят речта ми от 18 септември 1992 г. когато заявих, че се създава мафия и поисках мандат за битка с нея. Тогава голяма част от залата се смееше насреща ми и ме обявяваше за луд. Започнах битката и това беше основен мотив за свалянето на правителството ми. Но е вярно, че от тогава до сега не се направи много. Затова и се надявам настоящето правителство да успее. Приятно ми е, че и по света се отчита намаляване на чувството за безнаказаност в България. Мисля, че това е особено важно.

- Вие сте антикомунист и десен политик, по вашите критерии ГЕРБ и Борисов какви са, обществото е раздвоено?

- Дефинициите за „ляво” и „дясно” стават все по трудни в съвременния свят. ГЕРБ е приел да бъде член на Европейската народна партия и следователно в основното следва нейните (не винаги напълно „десни”) разбирания. Но у нас „дясно” и „ляво” се употребява според страните - вместо „симпатичен ми е” и „не ми е симпатичен”.

- И при вашето управление и сега институциите на „Дондуков”1 и „Дондуков” 2 са във война, има нетърпимост. Опасен ли е такъв модел?

- Когато президентът произлиза от управляващата партия, конфликтът е особено опасен, защото той по-лесно може да повлияе за разпадане на мнозинството и от там – за криза или дори падане на правителството. Когато са от различни партии, конфликтът е част от политическото противопоставяне и не вреди толкова. Здравословно е – за гражданите – институциите да имат конфликти. Това е смисълът на разделението на властите.

- Защо ДПС не участва във вашия кабинет?

- ДПС помнеше ясно националистическите бунтове от 1990 г. и колебливата позиция на СДС по тях. Поне това беше обяснението – да не даде повод на по-националистически настроени привърженици на СДС да се отдръпнат твърде бързо.

- Много спекулации има около падането на първото правителство на СДС. Вярно ли е, че близък до вас политик ви е подвел да искате вот на доверие?

- За съжаление комунистическият манталитет кара повечето българи да мислят, че властта е кокал, който веднъж грабнат, може да се стиска без край и да не се „дава”. Дразня се от това, че за 20 г. повечето ми сънародници не проумяха, че вотът на доверие е форма на борба в парламентарни условия. Ако тогава бяхме излезли на избори – които щяхме да спечелим – щяха да са проумели кога и защо се иска вот на доверие. За жалост, загубил битката съм принуден да слушам двадесет години една и съща простотия. Накратко, борих се за изплъзващата се от ръцете ми власт с единственото средство, което имах след предателствата в СДС и загубата на мнозинството. Никой не ме е подвеждал.

- От това време остана един сериозен казус – за съдбата, естеството и контролирането на разузнавателните служби, само тяхна ли е ролята за провала на първото демократично правителство?

- Националната разузнавателна служба на Бригадир Аспарухов преднамерено или от некомпетентност докладваше понякога несериозни неща, но това е част от по-големия проблем за старата Държавна сигурност(ДС), която в основната си част се състоеше не просто от професионалисти, а от убедени противници на промените в България. Старото ДС, което и днес се явява по телевизията, поработи тогава здраво, но и това нямаше да е проблем, ако в СДС нямаше „слаби звена”.

- Съществувал ли е таен съюз – Луканов – Дойнов - Желев, какво ги е свързвало?

- Не мога да знам повече от написаното в книгите за Луканов и Дойнов. Публична тайна е, че организаторите на първия митинг, след оставката на Живков, събрани в дома на Вагенщайн са питали Луканов какви лозунги може да се издигат. Но това едва ли е таен съюз. По-скоро съмненията идват от това, че те си се харесваха и си се уважаваха, и имаха не много различна представа за това как трябва да изглежда свободата. Затова и времето ги отнесе.

- Кой сътвори сценария и конспирацията с така наречената оръжейна „Македонска афера” ?

- Няма нищо неясно. Аспарухов излъга, че има данни за преговори, каквито не бяха водени. Когато поисках да се извини, той го стори, но Желев макар да знаеше с подробности истината обяви, че съм за прокурор. Поисках парламентът да разгледа действията на Бригадир Аспарухов, но се оказа, че няма мнозинство за това. Получи се обаче мнозинство, за да се разгледат моите действия и това мнозинство произнесе решение, че в тях няма нищо неправомерно, обаче все пак някога би могло да има.

- Митологизирана ли е ролята на вашите съветници Константин Мишев и Алекс Алексиев, бил ли сте зависим от тях?

- Типичен мит. Не помня някога в политическия си живот да съм оправдавал свои действия с някой друг. Тези двама мъже изглежда бодяха в очите тези, които се надяваха да ми оказват въздействие с похвали и с потупвания по рамото на чашка, както правеха с други. Авторството на легендите за тях (както прочее и на рефрена за „сдаването на властта”) може да се проследи до Георги Марковци и подобни, чиято независимост както знаем е съмнителна..

- Президентът Желев се оказа и в основата на скандала с „Оня списък” – Стоян Ганев предоставил имена на агенти на Доган, а той ги дал в турското посолство. Съшита ли беше тази история?

- Още когато ме поканиха в президентството, където беше пристигнала „информацията„ на Д. Луджев се опитах да им обясня, че ентусиазмът им е глуповат. Да се кори Стоян Ганев, (който има достатъчно други грехове), ако е дал информация за компрометирани с участието си в ДС свои служители на лидера на парламентарна партия не е много сериозно. Да се кори Доган, ако е споделил за компрометираните лица с посланик на натовска държава, с която искаме да станем съюзник – също. А и цялата история беше съшита с бели конци, за да се разчистват лични сметки. Съжалявам, ако думата „глуповато” звучи неакадемично , но за това ставаше въпрос. Винаги съм повтарял, че ДС няма нищо общо с българските национални интереси и във всички свои части е била вредна организация. Аз самият, като не можех да прокарам закон за това в парламента, издадох заповед да се дава информация на всеки дали има досие или не. Но че не се отвориха навреме досиетата на ДС си беше голямо злощастие.

- Поехте отговорността и признахте Македония, защо 19 г. по-късно тази държава ни приема като врагове и няма воля за общ прочит на историята?

- Горд съм, че признах Македония, както и другите бивши югославски републики безусловно. Така се признава държава. После започнаха смешните уговорки дали сме признали нация и език – нещо, което е непознато за международното право. Това пък даде сили на такива кръгове в Македония, които търсеха раздори с България.

- Приемате ли обвинението, че сред най-големите ви управленски гафове са ликвидационните съвети и сривът в земеделието?

- ТКЗС-та бяха вече банкрутирали и това беше признато със закона, гласуван преди моето правителство. Ликвидационните съвети бяха неизбежни. Може би можехме да им измислим по-благозвучно име. Проблеми създаде липсата на административен капацитет. Областните управители не успяха да назначат подходящи хора и да контролират процеса. Краде се и се граби, както стана и в други сфери. Това е драмата с падането на правителството ми и по-точно - с обезсилването му при загубата на мнозинството в парламента. Една от причините да искам вот на доверие и предсрочни избори.

- Президентът Желев е свързан с повечето от скандалите и проблемите на вашия кабинет и СДС през този период. Нарече ви „едно недоразумение, едно случайно явление в политиката”?

- Мисля, че е просто въпрос на манталитет.

- Вашият предшественик Д. Попов обяви наскоро, че след правителството на А. Луканов са изчезнали 2 150 млрд. валутни лева от държавата. Правихте ли опити за разплитането на тази афера?

- И България, както и Чехия се опита да проследи пътя на изнесените пари. И България, както и Чехия не успя да събере валидни доказателства, пред вид характерната за комунистическа държава липса на отчетност. Не е за учудване, като се има предвид, че дори за такова мащабно издевателство като „Възродителния процес” няма писмено решение или заповед.

- Мит ли са според вас червените куфарчета с пари?

- Това според мен не е мит, но тези неща се доказват не с куфарчета, а с документи.

-Каква перспектива можеше да има България, ако кабинетът ви беше изкарал пълен мандат, имахме ли по-ранен шанс за ЕС и НАТО?

- Ако кабинетът ми беше изкарал пълен мандат с вързани ръце, положението щеше да е по-лошо. Ако бях успял да се преборя – а аз очевидно не успях - тогава можеше да се избегнат най-мъчителните лъкатушения и провали. Но да си говорим какво щеше да бъде, ако беше станало другояче е несериозно. Що се отнася до НАТО и ЕС, аз още тогава направих съвсем ясно заявката – макар и не като формална процедура, защото през 1992 г. НАТО и ЕС още не бяха в такава фаза. Ако си спомняте България подписа протоколите, от които се състои договора за асоцииране към ЕС през декември 1992 (тържественото подписване на договора стана през март 1993) с ясно заявеното намерение да се домогва до членство.

- На къде пренасочи страната покойният преподавател по ”Стопанска история” Любен Беров?

- Той просто се отказа да я насочва, което помогна на мафията да разцъфти, но посоката на страната не успяха да променят и след него. А ако не беше се формирало Беровото правителство, отивахме на избори. Изследванията – никога твърде щедри към СДС - ми даваха подкрепа 40 % от всички избиратели, което на практика си е абсолютно мнозинство.

- 11 правителства са управлявали страната в годините на прехода, кои бяха най-опасни за България?

- България банкрутира два пъти през тези години: при Луканов и при Виденов.

-Защо нито едно правителство след 1989 г. не успя да изкара повече от един мандат?

- При такава промяна динамиката на процесите очевидно е голяма. Два последователни мандата са по-скоро изключение в Новите демокрации.

- Какво бъдеще очаква СДС, минавали то през обединение с ДСБ?

- Надявам се, че има бъдеще. Но все пак, като човек извън активната партийна политика не смея да давам рецепти на колегите си.