„Кристис” и „Сотбис” идват за уникална изложба в София

Тя се открива на 7 юни в Националната галерия за чуждестранно изкуство под надслов „Другият музей”.

Хората от „Кристис” и „Сотбис” щели да предложат сътрудничество на известните ни колекционери.
Тези срещи и разговори обаче никога не са публични. Световните аукциони са известни със своята дискретност. В София те щели да обсъдят и борбата с фалшификатите на големи майстори и антични предмети, злоупотребата с които нараства в световен мащаб. Известно е, че българските служби, културното министерство и родните колекционери активно съдействат за разкриване на образци-ментета, които не само подбиват цените на оригиналните предмети на изкуството, но и дискредитират търговията с ценни и художествени предмети.

В експозицията са включени непоказвани досега експонати на „тримата големи”, както ги наричат някои техни приятели по асоциация с „тримата тенори”.

Събитието се организира от Съюза на колекционерите в България. Сдружението е учредено през 2010 г. и има за цел да обедини колекционерската общност в България и да отстоява нейните интереси. "Другият музей" е разнообразният музей. В него са събрани няколко основни посоки на колекционерското усърдие - археология и нумизматика, изобразително изкуство и скулптура, филателия, оръжия, ордени и медали, етнография, казва проф. Валери Стефанов, шеф на сдружението.

Изложбата се открива дни след акцията на МВР в гранд-хотел „София”, където бе разтурен тург на картини, организиран от аукционна къща „Аполон и Меркурий”. Според специалисти тази изложба за пореден път ще повдигне проблемите около приетия от предишния парламент закон-недоразумение за културното наследство и културните ценности, станал известен като „закона „Чилова”. Срещу текстове в него се изказаха почти всички в България, които имат нещо общо с изкуството и музейното дело, но той все пак бе приет, напук на здравия разум.

Сегашната изложба ще представи уникални неща, някои от които са без аналог в световните музеи.

Васил Божков

Васил Божков ще покаже образци на великолепното тракийско наследство. Експерти твърдят, че това ще са „перли в короната на българската култура и културно наследство”.
Миналата година Божков показа невероятни неща в Музея на Изтока в Москва. Но това е само част от колекцията му, сега ще се видят още уникати със световна стойност – най-вече като културна стойност, категорични са организаторите. Двигател на събирането и представянето на колекцията на бизнесмена е фондация „Тракия”.
От няколко години фондацията се опитва да създдъде и открие музей, където да бъдат изложени предметите от колекцията на Васил Божков.


Такова разрешение всъщност беше получено от Министерство на културата.
"Колекция Васил Божков вече е музей Васил Божков. Имаме официално разрешение от министерството на културата”, заяви пред медиите изпълнителният директор на фондацията на Божков - "Тракия", Кирил Христосков.
Разрешението е получено на 3 април 2009 г. Музеят трябва да бъде отворен в София, на ул. "Московска", където се намират офисът на фондация "Тракия" и Божковият „Нове холдинг”.

Колекцията от антики на Божков често е тема на полемики в България заради неяснотите в законодателството.
Според представители на фондация "Тракия" много от предметите в колекцията са купени в чужбина и върнати в България.
Самият Божков твърди: "Липсата на традиции на частното колекционерство в България и предубеждението (меко казано) към подобен род дейност поставят българския колекционер в положение на частник от епохата на социализма."
Васил Божков е розден в София на 29 юли 1959 г. Занимава се с различни бизнеси. Божков е и сред най-известните колекционери в България, като изключително ценни са античните предмети от неговата сбирка.
Доста сериозна е и колекцията му от български майстори на платното.

Васил Божкове възпитаник на елитната Национална математическа гимназия в София. Има две завършени висши образования. Едното е Математика в СУ, а другото – Икономика на труда в УНСС. Президент на НОВЕ холдинг. Член е на Нюйоркската академия на науките. В различни периоди подпомага финансово и организационно редица спортни клубове.

Светлин Русев

„Като млад художник показвах новите си картини само на двама-трима човека, с които общувах като с много близки приятели и на които си позволявах да се доверя. А и те самите бяха големи творци… Бай Дечко Узунов обикновено беше внимателен към детайлите. Но понякога и с едно изречение определяше съдбата на творбата. Богомил Райнов имаше по-глобален поглед, търсеше различни внушения и взаимовръзки със зримото и незримото…”
Това са думи на акад. Светлин Русев в едно телевизионно предаване.


Поколения българи свързват неговото име с важни събития в българската култура. Носител е на много награди, като голямата награда на Съюза на българските художници - 1986 г., награда на името на Владимир Димитров-Майстора - 1987 г., на името на Кирил Петров - 1988 г., награда за портрет в Радом - Полша, награда „Габриел Оливие” - Монако, държавна награда „Паисий Хилендарски”. Член е на Салон Д' Отон - Париж, член на „Ника – Кай” - Токио, от 1983 г. е член-кореспондент на Кюнстлерхаус - Виена, член на Руската академия на изкуствата, член на академия „Медичи”.

Роден е през 1933 г. в Плевен. През 1959 г. завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов, а от 1967 г. живее и работи в София. През 1985 г. подарява на родния си град голяма колекция от съвременно и класическо българско изкуство, източно и африканско изкуство, която е открита като постоянна галерия. Излага оригинални творби в „Ателие-колекция Светлин Русев” в София, която е негова собственост и една от най-интересните български галерии, и един от първите частни музеи в България.

Колекционерът има собствена публика, която обикновено избира по един основен критерий – способността да оцени по достойнство, да разбере и почувства видяното. Защото само истинското изкуство превръща душата в реална същност и за него трябват други, не ежедневни сетива.

Светлин Русев е известен и с мащабното дарение, което направи преди много години на родния си град. Там са изложени над 400 работи на български и чужди майстори, между които: Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Кирил Петров, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Владимир Димитров-Майстора, Никола Манев, Веса Василева, Илия Бешков и др. От световните имена са представени Морис Дьони, Пабло Пикасо, Франсиско Гоя, Оноре Домие, Марк Шагал, Пиер-Огюст Реноар, Салвадор Дали, Ренато Гутузо, Йожен Дьолакроа, както и малки скулпутри на Огюст Роден и Едгар Дега.

Боян Радев

Боян Радев пък често се шегува, че е тръгнал в живота като каруцар от с. Мошино и е стигнал до върховете на спорта и колекционерството.

„Класика” в борбата е олимпийски шампион в Токио (1964 г.) и Мексико (1968 г.). Световен шампион в Толедо, САЩ (1966 г.); световен вицешампион в Толедо (1962 г.) и в Букурещ (1967 г.) и европейски вицешампион във Вестерос, Швеция (1968 г.).
Спортист № 1 на България (1964 г., 1967 г., 1968 г.). Обявен е за спортист на века на “Левски” (2001 г.). Носител е на орден “Стара планина” (2002 г.). Колекционер на художествени произведения и български икони, много от които е дарил на Националния исторически музей.


Богатството, което е събрал, трудно ще се побере в нечий ум. Благодарение на него България има своя Лувър - новия му дом на ъгъла на булевард “България” и “Фритьоф Нансен”, разказва Радев.

Боян Радев в различни разговори:

Напоследък ставам голям дзифтар. Гледам нищо да не излезе от колекцията ми - било то за подарък за рожден ден, сватба. Когато трябва да се разделя с нещо, не мога да спя, събуждам се посред нощ, мисля какво да подаря. После купувам две бутилки уиски или някоя картина.

Когато обаче дарявам нещо на музей, е друга работа - то остава за българския народ.

Ако го нямаше Майстора, нямаше да има и Златю, Бенчо Обрешков, Перец, Сирак Скитник, Рафаел Михайлов, Яранов, Вукадинов, Светлин Русев, Емил Стойчев. Нямаше да ни има на картата на света.

Майстора е вечен! Тия от властта са временни, но не знаят.

Щастлив съм, че попаднах сред цвета на нашите творци. И не само чрез картините им. Незабравими са ми личните контакти с тях.

Леваци в изкуството разправят, че нашите майстори вървят само до Драгоман. Това го разправят тия дето нямат и една картина от тях и по този начин искат да добият нещо евтинко.