4|
6199
|21.07.2010
НОВИНИ
Григор I иска Първанов да си отиде, за да стане цар
Столичанин се провъзгласява за цар на България в края на 2007 г. с писмо до вътрешния министър, главния прокурор и петима посланици.
Те не реагирали и така били легитимирали възцаряването на Григор I, пише днес вестник 24 часа. Монархът поискал президентът да си отиде, за да няма двувластие, а парламентът да се разпусне. Григор I завел дело в Конституционния съд за отмяна на референдума от 1947 г. и да му бъдат върнати царските имоти. Поискал месечна заплата от парламента, защото е бездомен и безработен. Не му отговорили ясно, обидил се и съди държавата за 1 млн. лв. обезщетение. Общо 17 съдии са писали решения по жалбите му. 12 ноември 2007 г. е паметен за 49-годишния тогава софиянец Григор Иванов* - самопровъзгласява се за цар на България. Прави го с писмо до вътрешния министър Румен Петков и петима посланици - на Чехия, Великобритания, Франция, САЩ и Германия. Месец по-късно информира още прокурор №1 Борис Велчев, председателя на парламента Георги Пирински и президента Георги Първанов.
Всички уведомени български институции "погледнаха благосклонно на Нашето възцаряване, не предприеха предвидените от закона съответни антимонархически мерки и по този начин официално и те ни признаха за свой ЦАР", категоричен е Григор Първи. Решаващо за легитимирането му като цар е поведението на Борис Велчев, убеден е монархът. "Според законите на България той бе длъжен в 30-дневен срок да ме санкционира за провъзгласяването ми за Цар на България, защото то бе противоконституционно, но той не го направи поради неизвестни на мен причини, не го направи и по-късно, изобщо не го направи и така узакони провъзгласяването ми за Цар на България." Но държавните институции не вземат на сериозно Григор I, не изпълняват желанията му. Той води продължителна кореспонденция с тях, често ги съди. Малко след възцаряването си се обръща към президента: "На основание на писмото ни до вътрешния министър и посланиците на пет държави ние, Григор Първи, по божията воля, сме Цар на България. Този факт поражда двувластие в управлението на България. Ето защо ви призоваваме да освободите поста президент, за да можем безпрепятствено да изпълняваме длъжността си цар на България", пише той до Първанов на 3 декември 2007 г. Две седмици по-късно призовава Георги Пирински да разпусне парламента и да освободи председателския пост. "Както вече сте уведомени от президента, главния прокурор и министъра на вътрешните работи, от 12 ноември ние, Гриша Първи, сме Цар на България.Ние не признаваме незаконно натрапената конституция от републикански режим, признаваме върховенството на монархията."
По повод първата година от царуването му Григор I иска от Конституционния съд да отмени референдума от 1947 г. "като незаконен и нелегитимен и по този начин да възстанови предишното статукво - именно България отново да стане царство". В молбата от 20 октомври 2008 г. той посочва и аргументите защо в никакъв случай референдумът от 1947 г. не може да бъде определен като законен и легитимен. "Бе проведен в условията на поголовно незачитане на законите, на насилие и терор, извършван от комунисти и отечественофронтовци. Бяха избити над 300 хил. българи, дори бяха екзекутирани всички депутати от монархическия парламент. Такова масово избиване на българи от други българи българската история не помни."
Освен отмяна на референдума Григор I моли съда да бъде въведен във владение в двореца "Врана" и останалите царски имоти. "Тези имоти са определени за лицето, което е цар, и именно поради това се наричат царски имоти. Моите предшественици Фердинанд и Борис са ги ползвали именно в качеството им на царе, а не в друго качество. Желая двореца "Врана" и останалите царски имоти да станат Наша собственост, в момента сме безработен и бездомен." 12-те конституционни съдии, над които е само Господ, не само че не разглеждатмолбата на Григор I, но дори не му предоставят входящ номер за нея. Високомерието им не попарва устрема на царя - той завежда дело срещу тях и иска да му платят 20 хил. лв. компенсация за нанесените му "голяма обида и политическа дискриминация." Административният съд в София отказва да нареди на 12-те топюристи да дадат входящ номер на жалбата, защото по закон КС сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност. Освен това в конституцията изрично пише, че обикновени граждани не могат да го сезират.
Недоволен от решението, Григор I го атакува пред трима висши административни съдии. Те обаче го потвърждават и също на една страница пишат аргументите си. Тричленния състав оглавява Андрей Икономов - един от съдиите с "бедни" роднини. С това неволите на Григор I не приключват, предишният парламент не проявява разбиране към житейските му проблеми. Освен това главният прокурор не взама присърце атаките, на които го подлагат наши и чужди тайни служби.
* Името на софиянеца е сменено. Текстът е без редакторска намеса. (24 часа)
Всички уведомени български институции "погледнаха благосклонно на Нашето възцаряване, не предприеха предвидените от закона съответни антимонархически мерки и по този начин официално и те ни признаха за свой ЦАР", категоричен е Григор Първи. Решаващо за легитимирането му като цар е поведението на Борис Велчев, убеден е монархът. "Според законите на България той бе длъжен в 30-дневен срок да ме санкционира за провъзгласяването ми за Цар на България, защото то бе противоконституционно, но той не го направи поради неизвестни на мен причини, не го направи и по-късно, изобщо не го направи и така узакони провъзгласяването ми за Цар на България." Но държавните институции не вземат на сериозно Григор I, не изпълняват желанията му. Той води продължителна кореспонденция с тях, често ги съди. Малко след възцаряването си се обръща към президента: "На основание на писмото ни до вътрешния министър и посланиците на пет държави ние, Григор Първи, по божията воля, сме Цар на България. Този факт поражда двувластие в управлението на България. Ето защо ви призоваваме да освободите поста президент, за да можем безпрепятствено да изпълняваме длъжността си цар на България", пише той до Първанов на 3 декември 2007 г. Две седмици по-късно призовава Георги Пирински да разпусне парламента и да освободи председателския пост. "Както вече сте уведомени от президента, главния прокурор и министъра на вътрешните работи, от 12 ноември ние, Гриша Първи, сме Цар на България.Ние не признаваме незаконно натрапената конституция от републикански режим, признаваме върховенството на монархията."
По повод първата година от царуването му Григор I иска от Конституционния съд да отмени референдума от 1947 г. "като незаконен и нелегитимен и по този начин да възстанови предишното статукво - именно България отново да стане царство". В молбата от 20 октомври 2008 г. той посочва и аргументите защо в никакъв случай референдумът от 1947 г. не може да бъде определен като законен и легитимен. "Бе проведен в условията на поголовно незачитане на законите, на насилие и терор, извършван от комунисти и отечественофронтовци. Бяха избити над 300 хил. българи, дори бяха екзекутирани всички депутати от монархическия парламент. Такова масово избиване на българи от други българи българската история не помни."
Освен отмяна на референдума Григор I моли съда да бъде въведен във владение в двореца "Врана" и останалите царски имоти. "Тези имоти са определени за лицето, което е цар, и именно поради това се наричат царски имоти. Моите предшественици Фердинанд и Борис са ги ползвали именно в качеството им на царе, а не в друго качество. Желая двореца "Врана" и останалите царски имоти да станат Наша собственост, в момента сме безработен и бездомен." 12-те конституционни съдии, над които е само Господ, не само че не разглеждатмолбата на Григор I, но дори не му предоставят входящ номер за нея. Високомерието им не попарва устрема на царя - той завежда дело срещу тях и иска да му платят 20 хил. лв. компенсация за нанесените му "голяма обида и политическа дискриминация." Административният съд в София отказва да нареди на 12-те топюристи да дадат входящ номер на жалбата, защото по закон КС сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност. Освен това в конституцията изрично пише, че обикновени граждани не могат да го сезират.
Недоволен от решението, Григор I го атакува пред трима висши административни съдии. Те обаче го потвърждават и също на една страница пишат аргументите си. Тричленния състав оглавява Андрей Икономов - един от съдиите с "бедни" роднини. С това неволите на Григор I не приключват, предишният парламент не проявява разбиране към житейските му проблеми. Освен това главният прокурор не взама присърце атаките, на които го подлагат наши и чужди тайни служби.
* Името на софиянеца е сменено. Текстът е без редакторска намеса. (24 часа)
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads