Д-р Петър Берон – българският енциклопедист

На 21 март 2011 година се навършват 140 години от смъртта на този велик българин – просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Петър Хаджиберович Берон е роден в Котел в семейството на заможен абаджия с будно народностно съзнание. Учи в родния си град – в българско и гръцко училище. Известно време чиракува, тъй като баща му е разорен по време на Руско-турската война (1806–1812) и с припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва в прочутото училище на гръцкия педагог К. Вардалах, наречено „Бейсдка академия”. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства. През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в Брашов, където става учител в семейството на Антон Иванов – заможен и просветен българин. Именно Иванов го насърчава към книжовна дейност и му помага, за да отпечата „Рибния буквар”, а по-късно го изпраща да следва в Германия.

Петър Берон най-напред се записва във Философския факултет в Хайделберг, но след година и половина се прехвърля в Медицинския факултет в Мюнхен. Там през 1931 година блестящо защитава докторска дисертация и по-късно се завръща в Румъния. Започва да работи като окръжен лекар в Крайова, работи до 1839 година, като междувременно организира и търговско дружество, което носи значителни печалби.

Финансово вече независим, д-р Петър Берон се отдава на научни занимания. Освен в Париж живее известно време в Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина – все във връзка с трудовете, които пише. Ученият е владеел 9 езика, а интересите му са насочени почти към всички клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20 големи научни труда, изгражда своя оригинална система за обяснение на света, изложена в най-голямото му съчинение, излязло в 8 тома под общото заглавие "Панепистемия" (1861-1867). Философските си възгледи Берон представя в труда „Славянска философия”, отпечатан през 1855 година на немски език в Прага.

Особено големи грижи полага д-р Берон за развитие на просветата — изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя учители, преиздава 5 пъти „Рибния буквар” и го разпраща из страната. Завещава значителна част от голямото си състояние в полза на българските училища. Завещанието на д-р Петър Берон става причина за трагичната му смърт — удешен е в имението си край Крайова, където е пристигнал, за да урежда паричните си дела.

                                                 


В историята на българската култура Берон влиза като създател на първия новобългарски учебник и като реформатор на българското образование. Неговият „Буквар с различни поучения” (1824), получил по изобразения на корицата делфин наименованието „Рибен буквар”, провъзгласява принципите на модерното педагогическо образование: светско образование, свързано с жиевота; обучение на говорим народен език; нови отношения между учител и ученик; девическо образование. Тези идеи са представени в увода на буквара, а изложението ги подкрепя. Всъщност това не е буквар в съвременния смисъл на думата, а е една малко енциклопедия, написана достъпно, ясно и прегледно. Езикът на „Рибния буквар” е източнобългарското наречие и така Берон поставя началото на новобългарския книжовен език. Букварът се състои от предисловие, осем раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.

                                           


Освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-крупните родни меценати.
Приживе той прави значителни дарения на българските училища. За девическите училища в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 г. насетне по 200 жълтици , а в завещанието си от 1862 г. определя и големи приходи за целите на българското образование.

Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния - две мушии с гори, лозя и ливади, както и къщата в Крайова следното: “От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в българия, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област… От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром.”

Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 г. възлиза на близо 400 000 стари франка. От нея е въздигната одринската гимназия “Д-р Петър Берон”, която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел, родния град на дарителя.

Многостранно надарена личност, рядък енциклопедичен ум, д-р Петър Берон свързва Българското възраждане с развитието на европейската научна мисъл.

В днешно време актуално звучат думите на великия родолюбец: Аз, както и всеки еднородец, не считам за мое отечество само Котел, но цела България!