Антиамериканци по рождение

Това няма да го видите, както няма да видите Румен Петков да пита руския посланик каква дрога взима. Няма да видите и дамата, която е решила да затвори вратата за посещение на американския посланик, да я затвори и на руския. Румен Петков го е яд, че не са го пуснали в Америка – той не е свикнал нещо да не става по кефа му, не е свикнал когато иска да не получава, за разлика от всички останали, които са свикнали нито да искат, нито да получават.

Българските комунисти най-много от всички са известни с генетично-паническата си реакция когато чуят думата Америка. Кухината в техните мозъци към Америка е огромна и тя не може да се запълни само с отворени граници или частно-собственическа икономика. Десетки години сталинска пропагандна бомбардировка на мозъците им е създала не само огромен вакуум, но и съответния рефлекс: за да живеят под надзора на Русия те е трябвало да пълзят, да се кланят и да слушкат, а ако не слушкат да премигват виновно. Това за тях отдавна е станало втора природа. Когато един Гоце Първанов отива във Вашингтон, той го прави не защото е символ на свободна страна, а защото така е правел с Москва, тоест той притичва да покаже покорство и послушание. И макар че всички знаят че е Гоце, че е комунист, и то ченге, той настоява да иде, за да каже: «Ето, виждате ли, аз съм друг.» Друг той не е, но така е правел по време на българо-съветската дружба.

Не по-различна е и руската присадка Станишев – той също не знае, че когато странници като него отиват да бият наколенки при американците, те го гледат, леко се усмихват, подаряват му едно яке и го питат на кого точно служат ченгетата от ДАНС.
Гоцета, за които свободата никога не е била понятие с пълнеж, винаги търсят някой да ги води, да ги държи за ръчичка, а ако не слушат дори и да ги срита. Това те понасят и дори им е хубаво. При комунистите това е мазохистична практика. Затова най-хубаво си им е с руснаците – с тях те плюскат водка, прегръщат се и се целуват непременно в устата и както големия пес надува перки когато види малкия да му се умилква, така и на малкия му става драго когато големия му каже: «Курица не птица – Болгария не за граница».

Това съвсем не значи, че Русия ги обича. Напротив, напротив, те самите знаят че не ги обича, че Русия е студенокръвен сметкаджия и обирач, но въпреки това й се умилкват , защото ги е страх да се изправят пред света на двата си крака. И ето че пак стигнахме до там – страх ги е, защото свободата и истината никога не са били част от речника им. От тия думи българските комунисти се плашат и затова предпочитат да правят нещата заднешки, потайно и страхливо. На това ги е научила безропотната им любов към Русия. На нея те са отдадени доброволно и за нея са готови да робуват доброволно. Затова и Америка ги плаши, защото не знаят как да гледат на свободата й. Плаши ги и факта, че не я познават, но от Русия са се научили да я мразят още преди да са я опознали. Кога например сте чули да кажат нещо за американската революция? Или чули ли сте за поне едно публично обсъждане на американската политика, отбелязване на дата или философстване за американския феномен, за идеологията и принципите му, за постиженията и недостатъците му?
Не сте ги чули и няма да ги чуете, защото те принадлежат на Русия. И понеже на Русия принадлежат телом и духом, да видим коя е тя. Хората, които са познавали Русия и които са им давали акъл да внимават, са много, но за склерозираните им мозъци е най-добре да цитираме техни съратници, тоест хора, които са използвали очите си и ушите си за това, за което са предназначени. Една такава личност е Роза Люксембург. Днешният читател може да си позволи да не обременява мислите си с нейните революционни амбиции – достатъчно е само да се знае, че тя е голямо име в пантеона на комунистическите светци. Ето и нейните думи: «Всяка демократична институция има своите граници и несъвършенства – нещо типично за всяка човешка институция. Но унищожението на самата демокрация, което Троцки и Ленин виждат като окончателно решение срещу злото, е нещо по-лошо от всичкото зло, което искат да унищожат. Това означава да погребат самия източник на живота, от който единствено могат да бъдат корегирани недостатъците на човешките институции. Това е унищожението на целия активен, неограничен и енергичен политически живот на хората. Без свобода на словото и без политическа свобода властта на народа е немислима. Свобода само за привържениците на властта, само за членовете на една партия колкото и многобройна да е тя, изобщо не е свобода. Обществения живот постепенно умира. Няколко дузини партийни водачи с безкраен идеализъм управляват, но всъщност не повече от една дузина имат пълен контрол. Работническата класа от време на време е свиквана на събрания, на които да ръкопляска на лидерите и да приема единодушно решения спуснати от самите лидери – това е истинска диктатура, но не диктатура на пролетариата, а на шепа политици.»
Това е нейното мнение от преди почти сто години - тя е убита в 1919-та година. Очевидно на българите им трябва много повече време да разберат, че БКП-БСП е зачената точно от тая Русия, а след това закърмена със сталинската идеология на омразата – неистова омраза към западната цивилизация и специално към Америка. Безусловното подчинение на БКП-БСП към тоя феноменален касапин Русия се изразява не само в премълчаване на неговите престъпления, но и в десетките години на пълна международна изолация, на подминатите възможности за културен и технически обмен с останалия свят, на сталински щампи дълбоко отпечатани и досега в мозъците им. Достатъчно е да отворите тогавашните вестници, за да ги видите в ролята им на слуги. Достатъчно е и сега да забележите непоносимостта им към критично мислене или дори и хумор. И макар че не го признават, те и досега действат като дамгосани членове на религиозен култ. Страхът от Америка ги изкарва от равновесие, вбесява ги.

Българският данъкоплатец би си направил една огромна услуга ако събере цялата маса Гоцета, Станишевци и редеещите им кръвнишки предшественици и ги прекара на свои разноски през превъзпитателни лагери, където да им се обяснят понятия като истина, морал, демокрация, свобода на личността, свобода на словото, съчувствие, любов или каквото и да е друго, за което никога не са чули в партийните школи.
Има ли нещо друго в човешкия живот, с което да се запълни, ако изобщо е възможно, огромния вакуум в главите им?

Николай Флоров