Избори 2014

Младен Мутафчийски: Не съм забелязал да има преход у нас

6

|

10982

|01.08.2011
Младен Мутафчийски: Не съм забелязал да има преход у нас

"Кандидатурата на Алексей Петров за президент ми напомня Планетата на маймуните, но няма как да се случи, категоричен е туристическият бос"


- Г-н Мутафчийски, наближават избори, ще участвате ли?

- В какъв смисъл...

- Търсят ли ви от партии да помагате финансово?

- Имало е през годините такива опити, но съм съумявал да ги отклоня.

- А за кампанията на сегашния президент Георги Първанов? Говори се, че сте дали едно рамо?

- И аз съм чувал, но не отговаря на истината. Мои бизнес партньори обаче му помогнаха между двата тура за първия мандат.

- Каква предизборна кампания очаквате и с какво тя ще е по-различна от предишните?

- Специално за местните избори се задълбочи схемата да се лансират бизнес партии и маргинални структури. Новото е, че ГЕРБ започна да ги притиска и те доброволно се преливат в редиците й. Но това са си същите бизнес структури, които имат определени интереси в съответните общини.

- През лятото на 2008 г. ви викаха в ДАНС и се срещахте с Алексей Петров. Сега той е обвиняем по съмнения за извършени тежки престъпления, но в същото време се кандидатира за президент. Вашият коментар?


- Какъв може да е коментарът ми - това е някакъв абсурд, подигравка с институцията. В момента Алексей Петров вероятно си чете цялото дело и обвиненията. В същото време негов подгласник е висш магистрат. Това е една комбинация, която може да се случи само в България. Въпреки че този тандем се обвива в цветни хартийки, няма как да повлияе на президентските избори. Не живеем на планетата на маймуните все пак. Само ще се засили водевилният характер. Да не забравяме също, че още не е ясно какво се върти в главата на духовния предводител на евентуално бъдещата партия АБВ. Алексей Петров е продукт на едно политическо инженерство, РЗС също. Партията столетница БСП/БКП създаде РЗС и, в една или друга степен, и партията на Ковачки.

Интересна е тактиката на Алексей. Той се мисли за Колумб по отдавна обсъждан проблем - високите лихви в България, които спъват всякаква нормална бизнес инициатива. Специалисти и медии не са спирали да коментират проблема, но той се изживява като първооткривател, което уж довело до репресии срещу особата му. Някой фейлетонист може да изкара добри хонорари от този сюжет. Ако Алексей Петров говореше по охранителни въпроси - добре. Идва малко в повече обаче, когато се прави на икономист, па макар и с титла доцент.

- Знаете ли дали ДАНС тогава са разследвали някакъв заговор срещу правителството на Сергей Станишев, в който е замесено и вашето име? Как щяхте да сваляте властта?

- И да е разследвал, не виждам какво е открил, защото това е само някакъв филмов сюжет в нечий болен мозък. Никога не съм участвал в никакви заговори, тъй като не мисля, че смяната на едно правителство с друго би могло да доведе до качествена промяна. Всеки път настоящото правителство е възможно най-компетентното, но на всеки 4 години тази теза се опровергава. Ролята на бизнеса не е да сваля правителства. Макар, че като гледам как се структурират медиите, очевидно все повече и повече се дълбае в тази нездрава посока.

- Според вас какъв е нашият преход, коя е най-голямата грешка, която се допусна?

- Първо, спорен е въпросът дали въобще се е състоял този преход. Според мен не е. Елементите му просто не са налице, няма нищо, което да е в завършен вид. Това обаче е съвсем умишлено - при липса на преход сивите елементи са много повече. Това ще се запише като „български принос” в прехода от социализъм към капитализъм.

- Какво може да ни извади от последното място в ЕС?

- Можеха да ни крепят едни добри финансови показатели, като фискален резерв, да кажем. Тенденцията е безкрайно обезпокоителна, след като за няколко години от 12 млрд. лв. сме похарчили 8 млрд. лв. и сме достигнали санитарния минимум. Представете си, ако България се разклати от някакво форсмажорно обстоятелство или природен катаклизъм. Та ние не можем дори една епидемия да овладеем финансово. Нашите политици непрекъснато ни плашат с гръцката карта. Папандреу пък плаши гръцките избиратели с българския стандарт - ако продължават да стачкуват, ще стане като в България. От друга страна ние казваме - затягаме коланите, за да не стане като в Гърция. Да де, но от тези 350 млрд. евро, които те са похарчили авансово, една голяма част са останали в гръцкото население и в средната класа, която те, за разлика от нас, имат. Аз си мисля, че там има някаква негласна колаборация между правителство, синдикати и народното недоволство. Не им се ще реално да вземат някакви мерки за затягане на финансовата дисциплина и затова са тези „спонтанни” протести. Гърците никога не са били особено работливи. Винаги силно съм се учудвал какво става в тази държава, кога намират време да работят. Да са живи и здрави германците, че го правят вместо тях!

- Дясно или ляво управление ни е нужно?

- Би трябвало да е дясно, но за съжаление такова нещо не може да се случи. У нас няма дори изразен център. ГЕРБ и дори ДПС са си леви партии по същество. ДСБ и СДС пък са се капсулирали, техният електорат отдавна е вдигнал ръце. Отникъде не се забелязва алтернатива или нещо смислено.

- Свързват бизнеса ви в Слънчев бряг с Младен Михалев- Маджо. Ще изясните ли този въпрос веднъж завинаги?


- Казвал съм много пъти: ние сме малка държава и всеки с всекиго се познава. Познавам Маджо, но не съм правил бизнес с него. Не съм имал никакви бизнес предложения от негова страна, нито пък аз имам такива към него. Това е един от митовете, които непрекъснато бродят из обществеността.

- Към един друг мит тогава. Вярно ли е, че навремето тоталитарната държава е извършвала контрабанда с оръжие и наркотици и по-специално каптагон?

- Отново мит. Просто българската държава навремето направи страшно много за развитието на производството на специално имущество. Имаше възможност за търговска реализация, защото произвеждахме повече, отколкото беше необходимо за нуждите на нашата армия. По онова време тя поне 4 пъти по-голяма и въоръжението й се осигуряваше почти изцяло от българските военнопромишлени предприятия. Качеството на нашата продукция беше много високо. Клиентите до един бяха легитимни правителства от легитимни държави. Аз например съвсем легитимно изнасях в натовска Турция. Това с каптагона са други истории. Моят прочит по този въпрос е по-различен. Мисля, че на големите страни производителки просто не им харесваше България да произвежда оръжие и да го изнася активно, защото това съответно намаляваше техните печалби.

- Срещали ли сте Тодор Живков?

- Два пъти. И двата бях извикан на доклад при него във връзка с някои сделки. Независимо от това, което се говори, той беше много адекватен що се касае до бизнеса. Имаше добра подготовка, говореше доста компетентно по съответните проблеми. След това вече възрастта си каза думата.

- В какво положение е в момента военната ни промишленост, къде сме на международния пазар?

- Положението е трагично. Голяма част от предприятията спряха работа или изнасят в пъти по-малко, отколкото през 80-те години. Други бяха приватизирани. Липсва държавна политика в тази сфера. Всичко се прави на парче, тръжните процедури не се провеждат съобразно закона. Оттам фирмите, които изнасят специална продукция, се принудиха да се насочат към реекспорт. За да виреят в тази среда, те започнаха да изнасят продукция, събирайки я от складове от бившите републики на СССР. Положението обаче е много деликатно, защото е възможно нашите износители да попаднат на нелегитимни доставчици. Затова напуснах този бизнес през 1998 година.

- Напускате оръжейната фирма „Тератон” по време на управлението на Иван Костов. Какво се случи тогава?

- „Тератон” имаше голям експорт- търсехме нови пазари, изнасяхме за Турция, в Латинска Америка си партнирахме с американците. Във въоръжени конфликти те са снабдявали едната страна, например с вертолети, а ние с ракети за тяхното сваляне. В този бизнес е така. По времето на Костов не срещахме подкрепа от страна на правителството при реализацията на сделки. Имаше министри, които пътуваха на оръжейни изложения с цели фамилии. Един дори заведе любимия си рибар на изложението в Лисабон, но не му плати той, а "Тератон", защото такова бе разпореждането. Трагикомични работи. Имахме и редица спорове с правителството - ние смятахме, че трябва да се даде възможност на предприятието да се разраства, но това не се приемаше. Съответно прекъснах договора си с българската държава и заедно с мен си тръгна почти цялото предприятие. След това "Тератон" така и не се възстанови.

- Как се ориентирахте към туризма?

- Тогава всички се занимаваха с туризъм. Бяха придобили хотели на смешно ниски цени. Не е ясно кои успяха да се разплатят, на кои държавата им опрости дълговете... Ние решихме да постъпим малко по-различно- да кандидатстваме за кредити, да купим земя с търг и да построим хотели, които да се различават качествено от съществуващата хотелска база, която не отговаряше на условията за висококатегориен туризъм. При нас първоначалната инвестиция беше голяма, но пък постигнахме качествен продукт.

- Какви са основните проблеми пред бранша в момента?

- Всички страни, които искат да развиват туризъм и да поддържат висок стандарт, имат собствено министерство. При нас е едно лутане - ту е агенция, ту е част от някакво мегаминистерство като прибавено сираче. Да не говорим за липсата на реклама и напълно неправилно изразходените средства. Те се подават на определени рекламни къщи, които разпространяват реклама по тв канали, които изобщо не са таргет на туристите, които идват у нас. Известно е, че в Германия, която ни е основен пазар, домакините (съпругите) поръчват почивките. Те гледат програми, които нямат нищо общо с каналите, в които ние заложихме нашата туристическа реклама. А и посланията, които се излъчват, понякога са смехотворни.

- На вас лично харесва ли ви Българското Черноморие?

- Българското Черноморие е чудесно, стига нещата да се регламентират. По закон не могат да се изграждат многоетажни хотели в ивицата на 250 метра от брега, но това изобщо не се спазва. Когато бях в „Слънчев бряг” АД например, давахме на някой хотелиер прилежаща територия за зелена площ. На първата година обаче съответният хотелиер прави временен обект с разрешение на общината - там е ясно какъв е механизмът. На следващата година този обект става постоянен и така непрекъснато никнат разни малки хотелчета, будки, павилиони...

- Навършвате 60 години. Не сте ли се замислял да се пенсионирате, да ходите за риба, да си бистрите политика с приятелския кръг „Монтерей”?

- Аз съм далеч от кръга „Монтерей”- те имат повече свободно време и възможности за дълги анализи и дискусии. Темите са много интересни: варират от красивите жени, през добрите напитки, та до случки в митниците. Но е мит, че периодично клатят държавата. Умни хора, които се забавляват. Някои им се връзват, но това е част от интригата. При мен няма как да се случи, защото колкото и да се опитвам да районирам бизнеса си и да го редуцирам, все още имам много работа

Медиите като индулгенция
Медиите не са моята стихия. От медии се интересуват хора, които имат активен бизнес и чрез тях искат да си осигурят индулгенция. Според мен новият вестник „Всеки ден” излезе малко принудително, като контрапункт на „България днес”. Очевидно има преструктуриране на пазара. Въпреки голямата еуфория, с която стартираха, не виждам реално да имат някакъв пазарен дял, защото читателите се топят не само заради интернет. В България не се произвеждат толкова новини от такова естество, че да пълнят всички тези вестници с жълта насоченост. Получава се усещане за пресищане. И черният хайвер в големи количества омръзва, копърката – също. В Англия имат кралски двор, който „ражда” всеки ден новини за британците. Нашият елит не може да се похвали с подобно нещо. В същото време въпроси от жизненоважно значение за хората - като кризата, не се повдигат изобщо. Откровено се плъзгаме по повърхността на събитията.

Масонството като приказка
Станах масон още по времето на развития социализъм. Мои приятели в Италия ме препоръчаха и бях приет в Торино. Бях в една ложа с Джани Аниели, собственика на ФИАТ. След време от своя страна аз предложих в същата ложа да бъде приет Владо Грашнов (шеф на МТел, вече покойник – бел.ред.) и това стана. След това се прехвърлих в България, но вече не ми остава време. За мен масонството е една приказка - ритуалите, реквизитите, регалите... За да се занимава с това, човек трябва да има повече време и спокойствие. Всъщност тази традиция тръгва от дядо ми, който е бил известен масон. Разбира се, има хора, които се взимат много насериозно и си мислят, че всичко започва от тях. Преди години Робърт Удуърд организира групово пътуване на български масони във военната база на НАТО в Пиаченца, Италия. Предвождаше ги Илия Павлов. Бяха още Стоян Денчев, Румен Петков, Румен Ралчев – общо над 20 души. Илия получи там 33 степен. Удуърд има определена заслуга за приемането на България в НАТО. Постепенно обаче у нас почна да се пише и говори за масоните повече от която и да е друга страна. Това е малко странно.
Ах, тези американци!
Имам връзки с американските служби и никога не съм ги крил. Преди години се запознах със сенатор Джон Тауър, много известен лобист и предприемчив човек. Той беше приятел с фамилията Буш, водеше и преговорите с Москва за разоръжаване. Та този човек искаше чрез Робърт Максуел да внедри в България електронна система, която да картотекира секретните служители в службите. Вече беше говорил с Андрей Луканов и Огнян Дойнов, мисля, че и Стоян Марков беше в течение. В Русия беше си уредил нещата с Крючков, шеф на КГБ. Максуел успя да внедри системата, но позволи в нея да се вкара и вирус, чрез който израелците от МОСАД послушваха службите ни. В един момент Максуел поиска за услугата от МОСАД едни 250 млн. долара и не щеш ли, се случи нещастието на яхтата му и той се удави... Самият Тауър пък загина с частен самолет, заедно с една от дъщерите си. Идвал е 2-3 пъти у нас и наистина предлагаше добри неща. Той ме запозна с президентите на корпорацията „Ай Ти Ем Ти”, които предложиха да обновят комуникациите у нас. Подкрепа имаше от Димитър Луджев и Стоян Денчев. Щяхме да се превърнем в център за прехвърляне на трансокеанските телефонни разговори, което носи огромни печалби. Освен това оптичните кабели щяха да се правят с български кварц, който е на световно ниво. Тогава обаче Стефан Софиянски, който беше шеф в БТК, докара набързо „Сименс” и те си продадоха остарялата техника...

Аз обаче докарах у нас Чарлз Петров и Рон Финли, които въведоха система за телефонните разговори в хотелите. Изкараха добри пари. Американците работеха много добре със сина на Начо Папазов, което показва, че не са имали нищо против комунистическите величия. Спомням си още, че Чарлз Петров се ожени за първата съпруга на Вили Казасян, която навремето пееше в „До ре ми фа”...

Пиене и криене в г-13
Аз съм 13-ият член в емблемата на ранния капитализъм у нас - клуба Г-13, но не исках да се афиширам, защото първоначално поканата беше за сдружение на българския бизнес, без да се уточнява частен или държавен. Оказа се, че Илия Павлов и другите учредители държаха да е частен. По това време представлявах голямата държавна фирма „Тератон”. Как да участвам като учредител на частно сдружение за бизнес? Бързо разбрах, че е несериозна работата, защото създаването на Г-13 беше свързано с много пиене и екстремни веселби и всеки искаше да покаже, че е по-голям от другия. Имаше доста куриозни случки. Веднъж се падна на Емил Кюлев, лека му пръст, да плаща сметката и той се скри в един хотел, та се наложи да го издирваме. Голям баровец не се става за една нощ, с пура в едната ръка и скъпо уиски в другата. В третата..., но това е друга тема.

Ноу хау от африка
С времето приликите между България и Африка започват да стават повече от разликите. Например Етиопия беше най-бедната страна на Черния континент. България не беше най-бедната в Европа, но сега вече е.
Имам чувството, че някои хора са били в Етиопия и оттам са взели ноу хау за строителството у нас. В Адис Абеба е почти същото като в София- и там хубави сгради се редуват с метални бараки, павилиони, будки... Всевъзможни капандури, еркери, етажи и полуетажи, с които се правят опити да се заобиколят строителните норми.

Връзки с ЦРУ
Виктор Вълков, бивш външен министър, ме запозна с една от легендите на ЦРУ – Дик Столц. Той работеше в посолството в София, но бе човек на ЦРУ. После го пратиха в Москва, откъдето го обявиха за персона нон грата. Той пък стана шеф по операциите в ЦРУ. Вече е в напреднала възраст, но пътува и работи. Тук свърши сигурно доста работа в средите на новите демократи.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

РЕКЛАМА

ВРЕМЕТО

времето в София София

+13°

+18°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

+18°

+26°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

+19°

+25°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

+15°

+23°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

+15°

+26°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

+14°

+26°

времето в Русе

лек полъх

  • Бетонът на Яйлата е незаконен

  • Бетонът на Яйлата е незаконен

  • Бетонът на Яйлата е незаконен

Забравете за Тайгър, тук е Мечо Уудс

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Картичка.бг Картичка.бг Необикновени електронни картички, с които не всеки ще има смелостта да поздрави приятелите си. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Иво Митрев Иво Митрев Нетърговски организации Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Едвин Сугарев Едвин Сугарев Свободата днес и тук Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство