30 Септември, 2011

Роден и израсъл в българско семейство в Република Македония, Мирослав Ризински  обяви ясно своето национално самосъзнание и опита да извоюва за българите в Македония същите политически права, каквито имат и останалите общности там. Заради това властта организира срещу Ризински класическа полицейска операция в духа на най-ярките сталинистки практики. В офисът му бяха подхвърлени от цивилни полицай няколко хиляди евро, той беше арестуван и обвинен за подкуп. Въпреки безспорните доказателства за скалъпени обвинения, безумните разминавания в т.нар "свидетелски" показания, безбройните и фрапантни процесуални нарушения от страна на обвинението, всички съдебни инстанции постановиха присъда "виновен". Ризински излежа почти цялата си 3-годишна присъда.

интервю на Ана Кочева

- Миро, как се чувстваш на свобода, при това в България?

- Преди да отговоря на този въпрос, трябва да уточним какво разбираме под свобода. По света се създава една лъжлива представа, че в Р Македония са свободни онези, които са физически на свобода. Всъщност там  се живее в заблуда, в един крайно изолиран и виртуален свят, или накратко казано - духът на хората там им не е свободен. За цялото време, докато изтърпявах наказанието си, по-точно докато свободата ми беше физически ограничена, аз се чувствах свободен духовно, което като състояние е едно по-високо равнище от чувството да бъдеш само физички свободен, но заробен в ума и духа. Отскоро се наслаждавам и на физическата си свобода, която с голяма любов и силни емоции изживявам в България. Тук планирам успешно да реализирам и своите житейски планове.

-Ти излежа почти цялата присъда, която си беше политическа и при това скалъпена. Продължи ли тази практика и след теб, т.е. продължават ли подобни процеси да се фабрикуват в Македония?

- Да, наистина излежах почти цялото наказание, а на това, че имаше неофициални предложения да бъда помилван, никой не обърна никакво внимание. В Европа вече няма място, където да не е известно какво представлява и как функционира правосъдната система в Р Македония. За това детайлно говорят и докладите на ЕС, в които прецизно, с име и презиме, като главен диригент за функционирането на правосъдната система по този начин е посочен "реформаторът" Михайло Маневски – бивш правосъден министър в Р Македония, който беше наречен от неправителствения сектор „министър на неправдата”. За ваша информация и с цел да разберете неговите реформаторски качества за развоя на едно демократично общество, ще добавя само, че Михайло Маневски беше министър на правосъдието в последното комунистическо правителство на СР Македония като част от Югославия. Това, което е най-важно да се каже, е, че правосъдната система в Р Македония служи като инструмент, с който властта се разправя с инакомислещите и политическите си противници, като често пъти се използват дори и полицейски провокации и скалъпени обвинения. Медиите показват как въоръжени до зъби командоси хвърлят на земята политическите опоненти на управяващите като най-долни криминални престъпници. Самата власт признава, че подслушва опозиционните политически лидери по време на цялата кампания за последните парламентарни избори. Свободомислещи новинари биват заплашвани с линч като чернители и предатели на държавата. Така че процесът, който се водеше против мене, не е изолиран акт. Арестите на политически противници на актуалната власт в Р Македония, които се случват напоследък, следват един и същи сценарий и по много неща приличат на моето арестуване, затваряне и осъждане.

- А възможно ли е нещата сега, след парламентарните избори в Македония, да се променят в позитивна посока, или очакванията са точно обратните?

- С оглед на това, че след парламентарните избори повторно се създаде същото парламентарно мнозинство, а така и от настоящето правителство не трябва да се очаква драстична промяна на досегашната политика. Повече от сигурно може да се каже, че няма нищо да се промени относно забележките на ЕС, които се отправят към правителството и които се отнасят към ограничената свобода на медиите, към необходимостта он освобождаване на правосъдието от политизацията и партизацията, към драстичното нарушаване на човешките права, департизацията на администрацията, реформирането на идеологическото тълкуване на историята в учебниците, присвояването на исторически събития и личности, които принадлежат на съседните държави и др.

- Преди месеци се затовори за тайни пазарлъци за размяна Ризински срещу проф. Владо Димов и икономиста Владимир Тамбурковски, които живеят в България. Ние писахме за това. Ти чу ли за това, каква беше реакцията ти?

- Разбира се, че своевременно бях запознат с предложението на министъра на външните работи на Р Македония Антонио Милошески да бъда разменен срещу професор Владо Димов и икономиста Владимир Тамбурковски, които понастоящем живеят в България. Това срамно предложение всъщност представлява отговор от македонската страна на моята молба за трансфер в Р България, който безусловно трябваше да се реализира въз основа на конвенцията за трансфер на осъдени лица, подписана и от Р Македония и от Р България. Българският културен клуб – Скопие (БККС) излезе със специално становище до медиите, с което категорично отхвърли това срамно предложение за гнусна търговия.

- Как се държаха с теб в затвора?

-Условията в затворите в Р Македония са катастрофално лоши за осъдените лица. Според бившия посланик на EС в Скопие Ерван Фуере, ситуацията в македонските затвори е по-лоша и от условията в бежанските лагери в Латинска Америка и от затворите в Южна Африка по времето преди Нелсън Мандела. Дори и редом с тези проблеми, трябва да призная, че отношението към мен не беше еднакво с отношението към другите осъдени лица. Докато бях в предварителния арест, категорично отказах едно гнусно предложение за вербовка от страна на високопоставен представител на македонската държавна сигурност, и веднага  след това получих ефективна присъда. И тук изниква въпросът, в коя демократична държава, агенти от държавна сигурност се допускат в затворите? Все пак покрай целия натиск от властите и от ръководителите на затвора, мога да кажа, че с помощта на справедливо, приятелско и човешко отношение спечелих симпатиите на мнозина от осъдените лица. В течение на тригодишната си присъда, се държах достойно и не паднах духом. Имах огромната морална подкрепа от моето семейство, от колегите ми от БККС и от стотици общественици, интелектуалци, културни дейци, европейски пратеници, държавници и представители на гражданското общество от Република България и българската емиграция в Европа, САЩ и Канада. Изказвам сърдечна благодарност на всички тях за тази неоценима подкрепа.

- Тъй като твоите права бяха драстично нарушени, възнамеряваш ли сам да прибегнеш до юридически стъпки, за да съдиш в Страсбург своите „съдници”?

- Целта на властите в Скопие беше чрез мен да хвърлят черно петно и да ги заплашат всички, които залагат на добросъседските отношения с Р България, базирани на нашата обща история. Така че аз съм в дълг да продължа да се боря за своята цялостна правна и политическа реабилитация в Р Македония и вече имам някои конкретни идеи и стъпки в тази насока. В такава борба не съм сам и съм убеден, че правдата и истината ще победят.

- Какви са плановете ти нататък? Ти си инженер, мислил ли си да потърсиш работа тук, в София?

- По образование съм строителен инженер и имам дългогодишен опит в инвестиционни проекти и регионален развой. Работил съм и в неправителствения сектор. Преди десетина години бях един от основателите и ръководителите на Атлантическия клуб в Скопие, а от 2008 год. съм в ръководството на БККС. Моите бъдещи планове са свързани със София, където имам намерение да се реализирам професионално.

- Какво е отношението понастоящем към България? Писателят Младен Сърбиновски казва, че като че ли то е посмекчено, но процесите като твоят говорят друго.

- За жалост, тонът никак не изглежда смекчен, имайки предвид мнoгoбройните негативни публикации и езика на омразата в македонските медии против България. Количеството и злобата на тези публикации често пъти надхвърлят дори и антибългарската реторика в бивша Югославия. Все още се сещаме за коледното изказване на главата на МПЦ Стефан, който нарече македонските Българи предатели, отпадъци и изроди. В последния доклад за напредъка на Р Македония, Европейският парламент препоръчва на официалните власти в Скопие да подобрят отношенията със съседите, да реформират идеологизираното образование и учебниците по история и да направят съвместни чествания на общи исторически личности и събития със съседните държави. Би било добре, ако например Илинденско-Преображенското въстание се чества заедно от Македония и България, нещо което и бившият премиер Владо Бучковски предложи още преди няколко години. Разбира се, и други инициативи биха били полезни за евроатлантическата интеграция на Р Македония. Така например, в духа на доклада на Европейския парламент, би било много добър жест македонските власти да поканят бъгарските ръководители на откриването на паметниците на Цар Самуил, Гоце Делчев, Дамян Груев и така да покажат своето отношение не само към Р България, но и към ЕС и към всички граждани на Р Македония.