Ал. Йорданов: За лудостта на комунистическата номенклатура в Скопие не може да се мълчи

 - Това не е първата, няма да бъде и последната провокация спрямо историческата истина, която определени среди в Скопие, болни от югоносталгия и антибългаризъм, периодично лансират. Скриването и изкривяването на исторически факти, невярното представяне на събития,  тенденциозното отношение към исторически личности,  в Македония се е превърнало в доходоносен бизнес подкрепян от държавните институции.

- Вие бяхте посланик с Македония. Имали ли сте конкретни случаи, в които сте се сблъсквали с подобни прецеденти?

- Като посланик в Македония  в периода 2001 – 2005,  година неведнъж се налагаше да реагирам остро на лъжи и клевети спрямо България. Правех го със статии в печата, с публични слова и лекции, с много силна и постоянна културна дейност, която практически доведе до откриване на Български културен център в Скопие. Трябваше например да обяснявам, че големите личности на Българското Възраждане, родом от днешна Вардарска Македония,  многократно са се самоопределяли като българи, а  езикът на който пишат за тях е бил  български. Опровергавах  и лъжите за „окупаторската” политика на България. Но с тревога констатирах, че на днешните македонци така са им промили съзнанието, че те са забравили, че след Първата световна война са окупирани не от „майка България”, както тогава са я наричали, а от своя „северен съсед” – Сърбия. За тази част от македонската история великолепно разказва филмът „Подгряване на вчерашния обяд” по сценарий на известния македонски писател Миле Неделковски. Но не случайно този филм бе забранен за прожекция в Македония и се наложи да го представим в българското посолство.

- Какво не зная днешните македонци?

- Днешните македонци не знаят, че личности родени на територията на днешна Македония, са били сред политическия, културен, научен, военен елит на българската държава. Те са били министри, депутати, професори, видни писатели, журналисти. И с тяхните дела се гордее България. В този смисъл, няма как България да бъде представяна като враг.  Спомням си, че  в едни мои „размисли пред Коледа” в навечерието на 2005 година,  подробно разказвах за общия ни народностен и духовен корен. Статията излезе в престижния „Утрински вестник” и предизвика огромен интерес. Защото в нея призовавах към отбелязване на специален  Ден на благодарността,  който би свързал в едно почитта към големите герои, които днес тачим и в двете  държави – от светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент и Наум, през многозаслужилият цар Самуил до големите възрожденци – братя Миладинови, Григорий Пърличев, Кирил Пейчинович и  известните революционни дейци Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Тодор Александров, Ванче Михайлов. Но всичко това говори, че общи герои може да има само общ народ.

- Една от темите, по които най-много се злоупотребява е ролята на България през Втората световна война...

- Що се отнася до ролята на България за освобождението и възраждането на Вардарска Македония в периода 1940-1944 година тук фалшификациите, премълчаванията и лъжите са безброй. Например, тотално е скрита истината за жертвите дадени от българската армия  през есента на 1944 г. в сражения с немските войски край Страцин и Куманово.  Пълна с лъжи и измислици е и т.нар. „борба с българския фашистки окупатор”. Изцяло е скрита истината за ролята на българския народ, на цар Борис ІІІ, на политици и държавници като Петър Пешев, на интелектуалци, за спасяването на евреите в България. Нещо, което светът отдавна знае и е признал. Но за македонците, това, което знае светът, няма значение. Важно е какво знае македонецот. Затова и в друга моя статия „Истината за една трагедия” от 2003 г. в скопския вестник ”Дневник”, изложих историческите факти и обстоятелства около невъзможността тогава да бъдат спасени и евреите в Македония цитирайки известната спогодба „д-р Клодиус”.  В тази статия обърнах внимание на факта, че докато в България има формирана съпротива срещу евентуална депортация на евреите, създадено е силно обществено настроение и движение, с което политиците трябва да се съобразяват, то във Вардарска Македония самото население по никакъв начин не се е противопоставило на депортацията. Всички исторически източници посочват, че малкото спасени македонски евреи са спасени от български офицери и лекари. Което показва, че в Македония не е имало никакво партизанско движение, което да възпрепятства поне малко тази трагична политика. Но проблемът е, че когато пишат върху историята македонските историци и политици приписват на народите грешките и вините на политиците. И те не коментират грешки и вини на български политици от периода, а хвърлят клевети върху целия български народ, което е недопустимо, неморално, неевропейско.

- Какъв трябва да е тогава нашият подход към лъжците и крадците на история?

- Крадците на история и фалшификаторите на историята трябва да бъдат разобличени. От учебниците по история в Македония трябва да бъде изгонен езикът на омразата и на лъжата. Историческите личности и техните дела трябва да бъдат представени така, както те сами са се представяли, със своето национално самосъзнание, език, ценности. Македония трябва да приеме истината за своята българска история и да се гордее с тази история. Защото историята е фундаментът върху който стъпва всеки народ. Разрушиш ли този фундамент пропадаш в пропастта на безвремието. Македония трябва да разбере, че миналото не ни разделя. Точно обратното. Миналото е в основата на нашето общо бъдеще в Европейския съюз. И филми като „Трето полувреме”, които искат да представят „художествено” лъжата, не водят към това бъдеще.

- Къде е разковничето за нормални отношения с югозападната ни съседка, при положение, че официална Македония очевидно не е в състояние да се раздели с езика на омразата?

 - Антибългарската кампания в Скопие всъщност има и друга, скрита цел. Като създават  поле за неразбирателство с държава член на ЕС, каквато е България, определени среди в Скопие се опитват да забавят развитието на Македония, за да може изостаналата в процесите на европейско приобщаване Сърбия да навакса загубеното в резултат на безмислените войни в Югославия. Това са същите среди, които не скриват очакванията си,  Сърбия да изпревари Македония в процесите на евроинтеграция. Всъщност тези среди вече успяха със своята антигръцка политика и кампания за кражба и на античната история, да влошат до крайност отношенията с Атина. Кичозният скопски централен площад, където е събран материалният образ на историческите фалшификации, отлично показва безпътието и безидейността на днешната македонска политика.

 Разковничето за нормални отношения са приемането на европейските ценности и стандарти на междудържавни отношения. Кражбата и фалшификацията на историята отдалечават Македония от европейската интеграция. И това трябва много ясно и категорично да бъде заявено от българска страна на съответното дипломатическо равнище. Сама по себе си фалшификацията на историята носи „език на омраза” и е несъвместима с европейските ценности.

- А ролята на България в този процес?

- Същевременно България трябва да води активна и последователно приятелска политика. България трябва да инициира и сама да започне изграждането на редица инфраструктурни проекти, които биха свързали по-тясно нашите дървжави, да стимулира навлизането на български инвестиции в Македония, привличането на македонски фирми към съвместни проекти – в сферата на енергетиката, инфраструктурата, екологията и др. Трябва много повече средства и усилия да се положат и в представянето на българската култура и наука в Македония. И след като антибългарската кампания продължава и дори се финансира чрез държавни институции, както е случаят с този филм, то трябва много ясно да се заяви на македонската страна, че нашата подкрепа за македонското членство в НАТО и ЕС няма да е безусловна. 

Днешната лудост на наследниците на югославската комунистическа номенклатура в Скопие наистина не може да бъде отмината с мълчание. Но тъй като филмът явно разказва, макар и с много измислици и лъжи, за футболна среща, в която участва и футболният клуб „Левски”,  защо  да не припомним, че днес в същия клуб играе македонски футболен национал –  не знам дали с български паспорт, но със сърце и душа на истински българин. Или македонец. Все едно.