Досега Бойко Борисов и ГЕРБ не са губили избори, но на балотажа в неделя може и да им се случи случката.
Защото тройната коалиция на Първанов много елегантно ги подхлъзна. Как ли? Като пусна половин дузина механични мюрета, за да разсейват гласовете на публиката, с което придадоха на президентските избори демократичен отблясък, но заложиха на две двойки – на алените и на жълтокрили гълъбчета. И те се запремятаха веднага във високото политическо пространство. Така Плевнелиев се оказа сам срещу двоицата Кунева и Калфин. Или Калфин и Кунева, както ви е по-удобно. Очакванията, че на първия тур за президент ДПС ще подпре синята коалиция, не се сбъднаха, макар че техен представител рече: между сините и нас няма издигнати китайски стени

В същото време пред група селяни Доган поиска прошка за допуснатите грешки и обяви, че на втория тур партията му ще гласува за по-приемливия кандидат. За да бъде баклавата още по захаросана, както подобава на всеки велик вероломен везир, Сокола реши да не издига свой кандидат за държавен глава. И без много шум, почти безгласно българските мюсюлмани отидоха да гласуват за безпартийната гълъбица Кунева. И тя събра смайващите 14 процента като мажоритерен претендент за стола на Първанов. Услужливите социолози може би ще кажат, че царската чиновничка се е превърнала в алтернатива на милиционерската партия, че е обрала гражданския вот на недоволните, че е любимка на всички нашенци с проевропейски възгледи... Да, може би част от умиращата, но с претенции за автентичност десница я припознаха за своя – като стил на говорене, излъчване и поведение, но не заради техните гласове Кунева стана морален победител в състезанието и дори зае място в почетната стълбица.

За разлика от Волен Сидеров, чиято тежка политическа безпомощност, преминаваща в депресия го извади не само от балотажа, но след година-две и от парламента. Дали тези 14 процента за безпартийната юристка от НДСВ ще стигат, за да може БСП трайно да посини дясното окото на уверения ни в силата си премиер? В неделя в най-лошия случай Доган ще извади и даде на червените поне 10% от гласовете – колкото са нужни на Калфин, за да се изравни на последната права с независимия от себе си Плевнелиев. Проблемни са останалите 2-3 процента, за да се потвърди традицията, че без гласовете на българските турци никой у нас не може да стане президент на България.

Питам се следното: дали онези, които се изповядват като център дясно, а именно либерали, консерватори и отчаяни демократи, ще пуснат като отмъщение бюлетината си срещу кандидата на Борисов, дали вотът им ще отиде в полза на Стефан Данаилов, който има голям шанс да се пенсионира с най-високата пенсия в държавната? И дали тогава ще станем свидетели на третия, пореден президентски мандат на Първанов (каза го г-н Плевнелиев). Или обратно – може да проработи отново атавистичният антикомунизъм и бутиковата синя коалиция с отвращение да подкрепи десния предприемач за държавен глава?

Има ли вероятност „Атака”, тайно и полека, да подкрепи бившите министри на Борисов? Бъдещият президент и лидерът на новата десница бяха категорични, че никакви сделки няма да правят, нкого няма да молят за помощ Но се надяват гражданите масово да ги подкрепят. Явно са забравили, че жителите с гражданско самосъзнание в нашата страна са малцинство, което не слуша чалга и не се възторгва от бивши футболни икони. Забравили са, че хората, които мислят самостоятелно, обикновено не гласуват. Защото, откакто Костов разкости СДС, този тип българи по време на избори нямат никакъв избор. Те имат високи критерии и претенции, поставят условия, не се задоволяват с вкуса на посредствениците, те са първо качество образовани граждани и искат да гласуват за първокачествени политици. Те със сигурност няма да помогнат на ГЕРБ, а ще го оставят да си сърба попарата, дори и с риск червените отново да окупират за още цели 5 години стола на президента.

Дали това е политическо късогледство? Не знам. Може би. Но за тези малобройни люде партията на Борисов е проект на службите и олигарсите, които с помощта на политика под прикритие Иван Йорданов подмениха дясното и безвъзвратно го превзеха И по-скоро тези граждани отново няма да гласуват. Кой тогава ще се притече на помощ на ГЕРБ, кой ще му даде едно другарско рамо? Или Борисов и този път е решил да се смили над мъдреците от „Позитано”, като отново им пусне аванта, както го стори при предишните президентски избори, като хората зад него го отказаха да се кандидатира за този пост? Може ли Бойко да търпи някого над себе си, пък бил той и безпартиен, грацилен технократ като Плевнелиев?

Един Бог знае, какво знае или не знае душата на първата ни партия. Опцията за помощ от Сидеров май отпада от само себе си. Той нарече отиващите на балотаж двама кандидат-президенти надуваеми кукли, обаче май им обърка пола или в прав текст намекна, че и двамата са секс играчки в ръцете на Първанов и Борисов. Волен прибързано ги лиши от плът и кръв, от сърца и бъбреци, с което се зарече да не помирисва повече задницата на ГЕРБ въпреки че две години го е правил доброволно, безкористно, безсребърно и безвъзмездно. Борисов обаче го прикани през седмицата да преразгледа гнева си и да помисли как хем да нахрани вълците, хем себе си, че и овцете дори.

Явно партия ГЕРБ няма съюзници, защото не ги иска, защото си е самодостатъчна. Засега. Или досега. Нейният основен враг не е БСП, а наличието на обективна икономическа криза и на липсата на специална стопанска визия към средния и дребния бизнес. Препоръча им го, при това публично, и г-жа комисарката Кристалина Георгиева, но явно и тя познава европейската теория по-добре от българската практика. Защото след тази констатация не се случи нищо, дори и в предизборното говорене по темата. Така че нещата за неделя са на кантар.

Ако Станишев още веднъж вземе задълго думата, както на пресконференцията след първия тур, и отново започне да хленчи, да се оплаква и вайка като млада вдовица, БСП и ДПС ще отнесат заслужено тоягата. И обратно – ако Борисов излезе и със сълзи на очи призове всички антикомунисти на оружие, може след това пак да се похвали с поредната си изборна победа.
Картите са раздадени, първите ръце вече са минали, остава да видим на финала кой как ще си изиграе козовете. А ние, кибиците, дето зяпаме с отворени уста тази тънка игра, пак ще си кажем, че победителите не ги съдят. Защото играят честно. И не посягат към белязани карти.

Румен Леонидов