Реклама / Ads
18| 30706 |28.11.2011 АРТ ДЖУНГЛА

Виж кой говори („правилно” или „по селски”)!

.
Западна България е залята от сочна източнобългарска реч; политиците също грешат.
 

Ана Кочева

Все по-често се случва през последните години в София, Меката на западнобългарското наречие, да звучи сочна източнобългарска реч. При това навсякъде, без ограничения – в градския транспорт, по магазини, в университети, в учреждения, та дори и в парламента. Софиянци се нервират от този факт и твърдят, че „селяни са залели столицата”. По същия несправедлив начин през лятото по морските ни курорти, както и във Варна и в Бургас, местните, независимо че очакват туристи от западните краища на България, им се подиграват, че говорели „неправилно”. Защо „западното” ухо е така нетърпимо към източнобългарската редукция и обратното „източното” ухо не понася твърдия западен изговор? Въпрос на фонетика и диалектно членение на целокупния български език.

 

Езиковедите знаят, че правоговорната норма е съвкупност от възприетите правила за изговор на езиковите единици. Какви са тези правила, може да се види във всеки един речник на българския език. Естествено те би трябвало да се култивират най-вече в семейната среда и в училище. Исторически погледнато, създаването на единния книжовен правоговор става в борба между двата основни диалектни изговорни типа в българския език - източнобългарския и западнобългарския. По силата на ред езикови причини, предимно от културно-исторически характер, в основите на книжовните правоговорни норми лягат североизточнобългарските особености, но в редица случаи се възприемат и черти от западнобългарско произношение.

 

Не бива да се забравя, че съвременният български книжовен език се гради основно върху източните говори. Това се дължи на факта, че по време на Българското възраждане повечето книжовници и революционери са били тъкмо от централна България, от двете страни на Стара Планина между Пловдив и Велико Търново. Но не само, защото Възраждането започва с Паисий, а той е от географската област Македония, окъдето са и други просветители, като Неофит Рилски, братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев и пр., и пр. Обстоятелствата обаче се стичат така, че в разгара на Възраждането и след Освобождението Балканската област е „родила” повече интелектуалци, образовани в Европа, отколкото другите области на България. След 1878 г. повечето ни политици отново са предимно от Източна България. В днешния български език са представени и западните диалекти, но предимно фонетично. Редукцията на някои гласни (най-вече на Е в И), напр. е недопустима в книжовния език. Все пак няма да кажете „пили със зели”, ако имате претенции за езикова култура, нали?

 

Та, като стана дума за това, ето само някои от основните правоговорни правила, както и отклоненията от тях:


- Книжовен е ясният, непроменен изговор на широките гласни О и Е извън ударение: зелен, не зилен; етикет, не итикет; дете, не дите, Елена, не Илена, голям, не гулям и пр.           
- Правилният изговор на глаголи от ІІ спрежение в 1.л.ед.ч е мек: върв’ъ, не вървъ, или върва;  свир’ъ, не свиръ, или свира и т.н.

- От I спр. са тези глаголи, които в З л.ед. ч. сег. вр. окончават на -е: аз пиша, той пише. В 1 лице мн.ч. тяхното окончание е -м: пишем, четем, пеем, играем. Т.нар. мекане напоследък е станало всеобхватно и е особедно дразнещо. Дори от телевизионния екран може често да се чуе – пишеме, четеме, пееме. Глаголи от II спрежение са тези, които приемат окончание - И в З л.ед. ч. сег. вр.: аз ходя, той ходи. В множествено число за 1 лице тяхното окончание също е -м: ходим, говорим. При глаголите от III спрежение окончанието в З л. ед. ч. сег. вр. е -а, -я: стрелям – стреля. Само те в 1 л. мн. ч. примат окончание -ме: стреляме.

- При формите за изразяване на учтивост миналите страдателни причастия (които завършват на –н и –т) и прилагателни се съгласуват с подлога: Вие сте бит, излъган, унижен; Вие сте бита, излъгана, унижена.. Еловите причастия (на -л) се съгласуват с местоимението, тоест те винаги са в мн.ч.: Вие, господине, сте казали... а не сте казал.

 

Към тези правила могат да се изредят още много, но тук се правят и основните грешки. Впрочем тази година за пореден път се проведе изследване на устната реч от преподаватели във Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски”. Резултатите му сочат, че повечето българи се дразнят от мекия източен изговор, но пък не отчитат като грешно прекомерното якане – бяли, вървяли, голями, живяли. Софийският жаргон с премятане на ударението – говорИх, направИх, също започва да се налага и в източните говори. Отчетена е и тенденция за изпадане на й, особено при показателните местоимения – таа, онаа, теа, онеа.

 

Тук трябва специално да се отбележи фактът, че диалектите са изключително богатство на всеки един език, но естествено има ситуации, при които използването на диалектни форми е крайно недопустимо.

 

Радетелите за чистота на езика междувременно заговориха дори за нов проектозакон за българския език. Някои парламентарни „пуристи” настояха за въвеждане на глоба от 1500 лева, ако политик не използва книжовен български език. На този етап, нито има движение по темата, нито пък глобени.

 

Иначе езиковедите са направили и своеобразна класация на 10-те най-често срещани езикови грешки. В почти всички категории присъства премиерът Бойко Борисов: с неправилното окончание за глаголи от 1 л. мн.ч. –ме: удариме, носиме, престанеме. Компания в това отношение му правят министърът на културата Вежди Рашидов и ексминистърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Премиерът Борисов определено предпочита и „екавите” форми:  беха, видех, както и твърдите глаголни окончания: изплатът, проверъ, говоръ, което е присъщо за софийския говор.

Искра Фидосова също не блести с възможно най-книжовната фонетика: запишеме, говориме; мислъ, обеснъ, видъ, както и Цветан Цветанов - да влезат, дейносттъ, решимосттъ; 36 депутата вместо депутати... За сметка на това пък и двамата станаха автори на неологизми, т.е. създадоха нови, несъществуващи досега думи като входирам (Фидосова) и приоритизиране (Цветанов). За Меглена Плугчиева, Татяна Дончева и Любен Корнезов източната фонетика е неизкоренима. Сергей Станишев пък определно си пада фен на източната форма голями. Според наблюдатели обаче това им придавало известен чар и неповторимост.

 

А що се отнася до най-често употребяваните клишета от политиците, няма спор, че почти всеки втори говори за политическа воля, приоритети, прозрачност, визия, конкретика, популизъм и политики. Напоследък Росен Плевнелиев добави към тях надграждане, приемственост и прагматичност.

 

Още по-голяма тема пък е тази за езика на медиите. Той понасят твърде много негативи, но за него друг път. А сига утивъме дъ си купиме чехска шунка ут мъгъзинъ, щото дицатъ трявъ да идът! Хайде кажете, колко грешки изброихте! 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 6976 |26.11.2011 „Любов и пари” раздават в Младежкия театър . 6| 7676 |23.11.2011 Силви Вартан 50 години на сцената . 7| 7360 |23.11.2011 Мариус Куркински се върна при актьорите с трясък . 9| 39222 |25.01.2013 Владимир Висоцки и любовите му

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads