Гафовете на Гоце в две петилетки

Двете петилетки, които Георги Първанов изкара като държавен глава, станаха емблематични за новата българска история. През двата мандата на агент Гоце президентската институция беше оцапана с кал заради редицата скандали, с които беше съпътствано управлението на Първанов. Забъркването му в любовни афери и червени олигархични кръгове, както и опитът му да постави страната ни в икономическа зависимост от Русия сринаха до основи рейтинга на бившия червен лидер. Дни преди да напусне кабинета си на „Дондуков” 2, президентът ясно показа, че няма  да се откаже от политиката и даде ясни заявки за нови проекти, с които ще опита да бутне от премиерския стол Бойко Борисов. Широката усмивка, с която Гоце напуска президентския пост, не може да скрие белите петна в мозъка му, които са оставили двата мандата.

Разчитайки на късата народна памет, Първанов не иска и да чува за безбройните си гафове, които той и екипът му забъркаха. Безспорно най-скандалният момент по време на двете петилетки беше принадлежността на Първанов към ДС. Първоначално президентът отричаше да е служил на агентурния апарат. Впоследствие се оказа, че е излъгал, а агентурното му име Гоце стана нарицателно за двойните игри на държавния глава. Друг емблематичен скандал, в който се забърка президентът, беше аферата „Петрол срещу храни”. През 2004 доклад на Специалната комисия на ООН относно машинациите със средствата по програмата „Петрол срещу храни“ уличава във взимане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми.

Първанов отрече ръководството на БСП да е получавало подобни средства. Казусът остана неразяснен поради факта, че българската прокуратура, начело с главния прокурор Борис Велчев (бивш президентски съветник), отказа да инициира разследване по случая и той бе потулен. И до днес Първанов отказва официално да обясни пред обществото как показно разстреляните Емил Кюлев и Манол Велев бяха избрани за негови съветници и защо са се превърнали в мишени на мафията. Съветникът му пък по спортните въпроси Петър Стоянов – Сумиста сега е подсъдим за поредица от убийства по делото „Килърите”. Друг съветник „Дондуков”2 Борислав Борисов, бивш ректор на УНСС, бе свързан с далавери на Трактора. След първия си мандат Първанов изгони десните си съветници Николай Слатински и Никола Карадимов, доверявайки се само на ченгета от ДС и кадри на „Позитано” 20.

 Въпреки че днес Първанов постоянно обвинява Борисов за влияние над медиите, държавният глава се замеси в най-грандиозния скандал за последните 10 години. По време на кандидатпрезидентската си кампания през 2006 г. Иво Инджев обяви, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов притежава мезонет
на стойност 100 хил. евро на централен булевард в София, подарен му от оръжеен търговец. От предизборния щаб на президента обявяват информацията за клевета. Впоследствие Инджев „доброволно” напуска Би Ти Ви. Според журналиста върху Би Ти Ви е оказван натиск, а той самият е уволнен от Първанов. Освен на политическия терен, гафовете на Първанов не преставаха да валят един след друг и на ловното поле. Според информация на в. „Струма” държавният глава е бил на лов за вълци край Симитли на 1 март 2008 г., когато цялата страна потъна в скръб след пожара във влака София - Кардам, в който загинаха 8 души. И тук от пресцентъра на „Дондуков” 2 не можаха да замажат ситуацията.

Първоначално информацията беше отречена, след което се оказа, че всъщност Първанов е ходил до Симитли, но по друга работа. Ловните „подвизи” на първия мъж в държавата продължават още през същата година, когато на 7 ноември посещава Нуратинския държавен резерват в Узбекистан. Запознати с аферата твърдят, че там отстрелва защитения от Червената книга архар. Администрацията на президента нито отрича, нито потвърждава случая. Първанов освен точен стрелец, се оказа и същински Казанова. Името му беше замесено в любовни афери с две Мариани – певицата Попова и негова служителка в президентството, която пробута и в „АБВ”. Психолозите пък бяха категорични, че очевидно страда от Едипов комплекс, имайки предвид, че майката на Първанов се казва Мария.

Държавният глава ще остане в историята и със скучните си и отегчителни новогодишни речи. Наблюдателни слушатели го хванаха, че в рамките на три поредни години чете едно и също новогодишно слово.  През 10-те години, прекарани на „Дондуков”2, Гоце обезцени и опорочи най-високото държавно отличие орден "Стара планина”. Негови носители станаха лица със съмнителен принос за държавата, а броят на наградените е над 200 души за 10 години, което на практика обезсмисли и обезцени лентите. Прословутата Българска Коледа под патронажа на Първанов също загуби доверието у хората към здравната система и социалната държава, за която ратуваше. Липсата на прозрачност при харченето на даренията, както и идея за цялостна политика за лечението на тежко болни деца намали с 5 пъти приходите от дарения през последните години. За това не малко спомогна и образът на самия Първанов, който отблъсна хората от благородната кауза Безспорно най-големият „принос” на президента през двата мандата беше конструираното от него и от кръга олигарси, с който се бе обградил правителство на тройната коалиция.

Неуспешният проект пък беше наивно оправдан с приемането на страната ни в ЕС. Близките отношения на държавния глава с червените олигарси и явните му срещи по рождени дни и коктейли с тях постепенно разкриха истинския образ на представящия се за надпартиен президент на цялата нация. В бележника с гафовете му несъмнено челно място заема случаят „Дянков”. Министърът беше вкаран в капана на Първанов, който в кабинета си на „Дондуков” 2 назидателно му се накара, шпионирайки го със СРС-та, а после пусна стенограмата от разговора в медиите. Ченгеджийският прийом отврати и изуми цялата страна, а форумите буквално изригнаха срещу Първанов. И докато администрацията на президента опитваше да прикрива и да замазва гафовете му, то като опозиционен политик това ще се случва все по-трудно. До изборите пък всички очакват нови номера от репертоара на Първанов, които могат да имат пагубни последици за политическата му кариера.

Политологът Антоний Гълъбов: Той е ценен научен пример
„Най-важното, което Георги Първанов и екипът му направиха през последните два президентски мандата, е обезличаването на институцията”, коментира двете петилетки на Първанов политологът Антоний Гълъбов. „Видяхме всички вариации на това, което не трябва да бъде държавният глава в една демократична република. В това отношение ми се струва, че опитът на господин Първанов трябва да бъде внимателно изследван, за да се разбере какво не би трябвало да прави президентът. Например, не би трябвало да се меси в партийния политически дебат, както и да пренебрегва институциите. Искам да припомня, че от 2009 г. до днес той не е стъпил нито веднъж в Народното събрание, което е недопустимо поведение за един нормален президент, какъвто той не беше. Към грешките би трябвало да добавим и безцеремонността при награждаването на целия приятелски кръг на Първанов с ордени и отличия.

Т.е., това е една своеобразна антология, която мисля да използвам като изследователски предмет. Затруднявам се да посоча нещо положително от цялото 10-годишно управление на Георги Първанов. Може би единственото положително нещо, което се случи, но не с негова заслуги, е, че не успя да нанесе щети във външнополитически план. През последните 4 години беше изолиран от европейското пространство Последното му посещение в Брюксел беше по повод Южен поток. Но там държавният глава не отиде да защитава интересите на България, а беше адвокат на Русия. Не можа да нанесе сериозни щети в отношенията ни с Европа, въпреки че положи огромни усилия. Неговите усилия бяха насочени към просъветското пространство, но не успя да предизвика сериозни щети за страната ни”, категоричен е политологът. „Той е първият български президент, който губи толкова тежко доверието си след изтичането на мандата си.

Г-н Първанов ще завърши мандата си с малко над 30% доверие, което е два пъти по-нисък резултат от подкрепата, с която напусна „Дондуков” 2 Петър Стоянов. Той, както и хората от неговия тип, разчитат на факта, че хората забравят бързо”, твърди Гълъбов. Според него орден "Стара планина", който бе връчен на Ангел Марин, не е някой от поредните гафове на президента. „Това е провокация, която се прави с най-високия държавен орден. Станахме свидетели на демонстрация на недосегаемост. През изминалите 3 години ген. Марин допълнително усложняваше ситуацията в президентската институция с изпълненията си и най-малкото заслужаваше да бъде отличен за това. Г-н Първанов изглежда освежен и позитивно настроен, че излиза от елементарните ограничения на поведението си, които му налагаше президентската институция. Не е зле да си припомни обаче, че с напускането на „Дондуков” 2 той престава да бъде недосегаем и трябва да свиква с критиките към него и да се научи да ги приема по подходящ начин. Досега се случваше точно обратното. Типичен пример за неадекватно поведение беше плиткият номер, който спретна на Симеон Дянков. Подобен манталитет не подхожда на президентската институция. Първанов няма търпение да напусне „Дондуков” 2, защото му предстои тежка година, в която с всички средства ще се стреми да не бъде забравен. Изказванията, които прави днес, са само началото на острия диалог и на ударите под кръста, които предстоят”, категоричен е Антоний Гълъбов.

Васил Василев