Днес македонците го тачат като свой, споменават го и в химна си.

Днес се навършват 140 години от рождението на Гоце Делчев. Той е един от основателите и идеолозите на ВМОРО и един от  най-големите български революционери.

Делчев има българско национално самосъзнание, той създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който подготвя и изпраща четници в Македония, играе и важна роля в снабдяването на организацията с оръжие и финансови средства. Когато през 1902 година организацията се готви за въстание, Гоце Делчев е на мнение, че тя не е готова за него, затова то е отложено за 1903 г.  Искането му е подкрепено от Даме Груев и други революционери. През май 1903 година четата на Гоце Делчев попадна в блокада край село Баница (днес в Гърция). Той опитва да изведе четниците от селото, но е убит в разразилото се сражение.

Гоце Делчев е сред най-тачените исторически личности и в днешната Р Македония. Разбира се там и той, и съратникът му  Даме Груев, както и повечето български революционери, родом от географската област Македония, днес са изкарани етнически македонци. Восъчна фигура на Гоце Делчев се подвизава в небезизвестния музей в Скопие, който имитира този на мадам Тюсо в Лондон. Впрочем там "компания" му правят или други крадени от българската история герои, или отявлени българофоби, които са сторили маса бели в хода на историята. Гоце Делчев вече е поставен върху кон и в центъра на Скопие, а композицията, която "краси" пространството край Камен мост, вече е добре позната и буди недоумение с мегаломанските си претенции. Фигурите на Гоце Делчев и Даме Груев върху коне бяха първите, поставени в центъра на македонската столица като част от проекта Скопие 2014, за който се харчат милиони евро.

Немалък "принос" за днешните посегателства на Скопие върху българската история роля играе и българските комунистически управници, непосредствено след Втората световна война. По време на войната гробът на Гоце Делчев е на територията на Царство България. Точно тгава той е възстановен.

На 3 май 1943 г. в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена -  поставят върху общ гроб бяла мраморна плоча с надпис:

 "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан Духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!”

След преврата на 9 септември 1944 година България обаче рязко сменя политиката си по македонския въпрос, преди всичко под натиск от СФР Югославия и директно на СССР. Този натиск става причина БКП да предаде костите на Гоце Делчев на Скопие. По това време се вихри т.нар. Културна автономия на Пиринска Македония. Първоначално в Македония комунистът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „.. един българин без значение за освободителните борби“. Все пак костите му са приети в тогавашна Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“, където се намират и до днес.

След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но тази позиция е вече "след дъжд качулка". В Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой, а в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България. И там той е обявен за национален герой, днес името му се споменава дори и в химна на Р Македония.

България пък все още не е направила категорични ходове, за да опита да си върне костите на Гоце Делчев.

Frognews.bg