Активна Първа дама означава култура и солидна подготовка, тя може да бъде ефикасен и „безплатен“ посланик на страната
Петър Стоянов е президент на Република България от 1997 до 2002 г.  Той ще бъде запомнен с категоричните си външнополитически приоритети за България, с ясната си позиция срещу корупцията, с реномето си на политик, който напусна властта без лични облаги.

През 2003 г. е избран за член на Европейския изпълнителен комитет на Трилатералната комисия (наричана още световното правителство в сянка), чийто създател и пръв председател е Дейвид Рокфелер. Член е на борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от президента Бил Клинтън. От началото на 2004 г. Петър Стоянов е член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите. Съпредседател е на Световния проект за справедливост – Вашингтон. Президент на Център за глобален диалог и сътрудничество в Женева. Според агенция МБМД той е най-популярният политик на българския преход, постигнал най-висок рейтинг в новата история  на България – 91%. Женен е за Антонина Стоянова. Имат две деца.




- Забеляза се липсата на президента с най-висок рейтинг на церемонията по встъпване в длъжност на Росен Плевнелиев.

- За съжаление по време на церемонията не бях в София. Иначе щях да присъствам, защото винаги съм изпитвал уважение към българските институции. Бях обаче в Народното събрание, когато господин Плевнелиев и госпожа Попова се заклеха пред Конституцията и народните представители. Всъщност моето отношение към тях е известно – подкрепих ги на втория тур и начинът, по който се държат, досега ми вдъхват доверие и оптимизъм.

- Много се коментира ролята на Първата дама? Новата е в опозиция на институцията, на Вас помогна ли Ви г-жа Стоянова?

- Аз уважавам позицията на г-жа Плевнелиева, защото смятам, че всеки може да има свое мнение по този въпрос. Виждам, че това се харесва на мнозина като проява на личен избор. Но точно заради правото всеки да има личен избор позицията на г-жа Плевнелиева не бива да се абсолютизира  Още по-малко да се превръща в задължителен модел на поведение за всички президентски съпруги оттук нататък. Защото другият модел – активна Първа дама, е напълно приемлив – разбира се, активността трябва да е съчетана с премереност, достойнство и интелигентност. За България продължава да се знае малко по света. И една активна президентска съпруга може да се превърне в още един ефикасен и „безплатен“ посланик на страната.

Този модел избрахме с жена ми, когато аз бях президент. И съм длъжен да призная, че тя наистина свърши чудесна работа – говори френски, немски, английски и руски и решихме, че би било крайно неефективно да не използваме тези нейни способности във време, когато бе толкова важно за България да се представи достойно пред света. Тя се готвеше толкова усърдно, колкото и аз, за всяка посещение и докато имах своя политическа програма, тя, заедно със съпругите на президентите домакини организираше културни и други прояви, които помагаха за представянето на страната ни пред света. Дали ще е концерт на Валя Балканска или изложба на Димитър Киров, важно е да се говори за България. Това е също сериозна и отговорна дейност и изисква култура и солидна подготовка. Разбира се, за посредствената публика, това вероятно изглежда като „разхождане на шапки”, но в нашите скептични очи всяка подобна дейност изглежда по подобен начин.

- Президентът Първанов се връща в БСП на знаковата дата 4 февруари. Не преекспонира ли ролята си в събитията, не краде ли от Вашите заслуги за върнатия мандат?

- Нито една българска партия не може да се сравнява с БСП, когато става въпрос за създаване на политически митове. Един от тези митове е, че 10 януари е датата на СДС, свързана с насилие, щурм на парламента и т.н., а 4 февруари е датата на БСП – свързана с мирното разрешаване на конфликта – което се дължи изцяло на „мъдростта и отговорността“ на тогавашното партийно ръководство. Това не е вярно  Щурмът на парламента беше последният израз на отчаянието на българските граждани, които виждаха как страната се съсипва пред очите им. Цените се вдигаха всеки ден, хиперинфлацията достигна 350 процента. Протестите срещу БСП бяха масови, а в основата им бяха младите, будни и интелигентни българи. БСП обаче не искаше да се разделя с властта, все още в плен в болшевишкия лозунг: „С  кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!”

Така на 4 февруари 1997г. сутринта Георги Първанов и Николай Добрев ми връчиха папка с готов състав на нов кабинет, с министър-председател самия Николай Добрев. Ако бях взел тази папка, съгласно Конституцията, трябваше да я внеса в Народното събрание, а там БСП имаха абсолютно мнозинство и щяха да го гласуват. Отказах им. И това беше най-тежкият момент в кариерата ми, защото се движех по ръба на конституционните си пълномощия, но ако бях позволил създаването на второ правителство на БСП, можеше да се стигне и до гражданска война  Хората протестираха в студа почти един месец – бяха изнервени, гневни, отчаяни. И следобед свиках Консултативния съвет за национална сигурност.

Едва там, под натиска на всички останали политически сили и поради страха от това, което наистина можеше да се случи, представителите на БСП склониха да не съставят второ правителство. Да не забравяме, че улиците на София бяха изпълнени с протестиращи и затова бях осигурил на господата Първанов и Добрев да влязат в президентството през един резервен вход.
Най-смешната теза, която се повтаря през годините, е, че Първанов и Добрев носели две папки: едната с новия Министерския съвет, другата – празна. Ако беше така не е ли ясно, че щях да взема празната папка, с отказа от мандата и да изляза с нея пред хората, които бяха обкръжили президентството, за да им покажа папката и да им кажа БСП се отказа от властта! Аз не можах да го направя, защото, уви, празна папка нямаше БСП искаше да състави второ правителство. Отказът дойде чак късно следобед, по време на Консултативния съвет 

Много дълго време мълчах, защото мислех, че историята сама ще постави нещата на мястото им. Но историята се пише от тези, които имат власт и пари. Затова и заявявам: БСП не състави второ правителство не защото нямаше желание за това или заради „отговорността“ към страната. Те просто бяха принудени да се откажат. Разбира се, и това е проява на здрав политически инстинкт и е много далеч от героизма. Да, 4 февруари е знакова дата, но тя не бива да се присвоява от БСП или нейния бивш лидер Георги Първанов. Защото истинският герой на 4 февруари бяха българските граждани които показаха непоколебимост и свалиха БСП от власт. Друг е въпросът какво се случи след туй: но хората, участвали в събитията от 4 февруари, не бива да съжаляват за онези дни, в които се проявиха като истински граждани.

- Преживяхте и други драматични моменти като кризата в Косово. Какво Ви отне политиката?

- Няма нищо по-смешно и недостойно от това да се оплакваш колко или какво ти е отнела политиката. За разлика от бизнеса, в политиката влизаш да спечелиш не ти, а обществото. Тоест влизаш, за да дадеш и ако нямаш такава нагласа, ако си станал политик, за да оправиш собственото си дередже, си достоен само за презрение. Един политик трябва да се блазни от това, какво може да даде на страната си и трябва да бъде изключително щастлив, ако хората му отвърнат с признание и обич. Но да измерваш службата си в полза на България с това, колко пари си загубил, защото в политиката не се печели, освен ако не се краде, ми се струва недостойно.

- Американският държавен секретар Хилари Клинтън идва на визита у нас, очаквате ли да Ви поканят, знаейки за близките Ви отношения със семейство Клинтън?

- За България най-важно е, че държавният секретар Клинтън ще пристигне в София.  Една такава визита винаги означава много и е великолепна възможност за излагане на българската позиция по всички важни за нас въпроси. Това не е първата визита на Хилари Клинтън в България, тя посети София, по моя и на съпругата ми покана, малко преди президента Клинтън – първият американски президент, посетил България. Гостуването й тогава бе изключително важно, защото се запозна на място с историята, с новите политически реалности и културата на страната ни. Между другото много хареса картините на Златю Бояджиев, за които дори и в Америка ме е питала за него. Мисля, че ще имам възможност да я поздравя отново на българска земя.