9 Февруари, 2012

Това призова в четвъртък зам.-председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) адвокат Маргарита Илиева по повод острите критики на ЕК към кадровата политика на Висшия съдебен съвет (ВСС) и непрозрачната и безпринципна процедура по избор на членовете му.

"Необходимостта да се измени ЗСВ, както предлагат от ССБ, следва пряко от оповестения вчера (8.02.12 г.) технически доклад на Европейската комисия. Докладът ясно сочи потребността да се реформират правилата за конституиране на ВСС, за да се поправят именно тези пороци, за които ССБ от години критикува статуквото", посочва Илиева в свое отворено писмо до медиите.

Тя изразява и надеждата си, че министър Ковачева "без забавяне" ще изпълни двукратно поетия си ангажимент за промяна на ЗСВ в тази му част, като се съобрази с мнението на професионалистите от системата.

"В началото на януари т. г., след тежкия срив на избора на инспектори за ИВСС от Народното събрание, тя (Ковачева – бел. ред.) покани ССБ да даде конкретните си предложения за законодателна реформа, като призна острата нужда от такава. И вчера в пресконференция относно доклада на ЕК министърът се позова на готовността си за промени в Закона за съдебната власт. Такива изявления имат обвързващи последици", припомнят от БХК.

Правосъдният министър действително обяви в сряда, че вече са водени разговори с представители на ВСС във връзка с предстоящите промени на ЗСВ, както и че въпросният законопроект е включен в графика на правителството.

През януари съдийският съюз изготви подробни предложения за структурни промени в избора и дейността на съвета, след като Диана Ковачева поиска от организацията да дадат конкретни мерки за решаването на все по-задълбочаващия се проблем с непрозрачното кадруване, както в съдебната система, така и в самия ВСС и инспектората към него.

Сред основните идеи на ССБ бяха съветът да не е постоянно действащ орган, какъвто е от 2008 г. насам, да се състои от две колегии – едната да отговаря за прокуратурата и следствието, а другата – за съда.

Освен това съдиите предложиха номинирането на кадровиците в съдебната власт да става при максимална публичност, като за тези от парламентарната квота то да се случва след като неправителствени и професионални съдийски организации представят листи с общопризнати авторитетни юристи, от които парламентът да избере. ССБ поиска още председателите на съдилищата да се номинират от съдиите, работещи в тях.