Престъпници и свързани с тях политици ни внушават, че всички са мръсници, че всичко е гнило и не може да има промяна. Лъжат ни! Повечето хора се заглеждат след хубавите жени. Красивата жена е дар от Бога. Всеки иска да стигне до нея, да я пипне, да направи комплимент, да я целуне.
Само че хубавиците не са лесни. Искат ухажване, галантни обноски, внимание, закрила и пр. Красотата е скъпо нещо. Също като демокрацията.

Току що изхлузили ботушите на тоталитаризма, си помислихме, че демокрацията ни е в кърпа вързана. Но тя се оказа капризна, своенравна, взискателна, придирчива, строга, хладна понякога и необщителна, ако прекалим с нахалството.
И тогава се появиха изнасилвачите. Безскрупулни, нагли и агресивни, които, без да се церемонят, й се изредиха брутално. Кой знае защо този насилствен акт бе наречен преход. След първите години на явно насилие организираните престъпници от всички сектори смениха сивите костюми с маркови и поискаха да ги наричаме честни бизнесмени и отговорни политици.
Под скъпия дрескод обаче продължава да наднича милиционерската униформа Защо отделям внимание на тези, от които се срамуваме пред света и се страхуваме у нас? Защото те са още тук, силни са и продължават да влияят на живота ни. Вече не изнасилват демокрацията публично на площадите, но продължават да го правят по прикрит (под прикритие) и доста перверзен начин.

Повече от двайсет години целият този потрес се разиграва пред очите ни – широко затворени, ако използваме метафората на Стенли Кубрик. Когато на власт дойде ГЕРБ, един от най-неотложните проблеми, с който обещаха да се заемат, бе организираната престъпност. Ножът бе опрял о кокала и обществото бе на границата на разпада. Тройната коалиция, няма какво да се лъжем, бе като родна майка за мафията. Тя бе не само отглеждана с грижи, но и официално поканена да участва във властта, в правоохранителните структури и получи достъп до най-големите тайни на държавата. Нещо, което не беше се случвало дори в Италия по времето на Салваторе Маранзано, нито в САЩ при сухия режим. ГЕРБ се зае да изпълнява своето обещание, но се натъкна на съпротива, каквато не беше си представяло и в най-мрачните прогнози. Срещу опита да се измести от живота ни бруталната, всеядна и всевластна престъпност, тя изправи отрядите си от корумпирани политици, магистрати, полицаи и медии.

Въпреки това се стигна до съдебни процеси срещу „Октопода”, „Килърите” и „Наглите”. Онзи ден присъди на първа инстанция получиха и хората от т.нар. „Фирма”, свързвана с трафик и разпространение на дрога. На светло излязоха убийства, рекет, отвличания, побоища, грабежи, свързани с високи етажи на властта За първи път ясно се очерта връзката организирана престъпност – власт, прикривана толкова години с бутафорни фрази за европейско бъдеще. Лъснаха и връзките със съмнителни кръгове в чужбина. И когато обществото аха да си помисли, че най-сетне идва Видовден, нещата почнаха да се объркват. Пропагандната машина на престъпността започна да сее съмнения, че битката срещу мафията всъщност е лична, постановка, цирк, шоу. Че властимащите отмъщават за стари сметки, че са част от гадния свят на ъндърграунда, че са ментета, некадърници, завистници.

Подкупни журналисти и смрадливи копои на мафиотските босове се опитват да ни втълпят от екрана, пресата и пресконференции, че всички са мръсници, че всичко е гадно, че опитът за промяна е всъщност уреждане на сметки и поредна кражба, че акциите срещу бандитите са полицейско насилие. Роберто Савиано го е казал точно като за нашия случай: „Именно това внушение е упойката, която дава възможност да се развива толкова познатата „честна” корупция, да се правят и приемат компромисите, да се избира единствено кражбата, оцеляването, порнографското наблюдаване отстрани, наслаждението от всички най-лоши неща, влизащи всеки ден в дома ти. Всяко нещо може да бъде оправдано, защото винаги е било така, защото всички правят така, или което е още по-лошо, защото не може да не се прави така”. Гадничко, а? Но абсолютно точно, приляга ни като удобна маратонка. А би трябвало да ни убива.

Изнасилвачите знаят това. Те разчитат на своя пропаганден талант и на инерцията с която приемаме всякакви лъжи и фалшиви тези. Те знаят, че не се бунтуваме от думи и ни приспиват с онази упойка, от която няма събуждане. Анестезиолози на бавната и мъчителна смърт. Забележете. Преди дни отвлеченият преди три и нещо години бизнесмен Киро Киров участва в сутрешен телевизионен блок. Разказа отново ужасите, които е преживял, както и неговите близки. Разбира се, не отмина и темата за мафията, която прозира зад всяко по-голямо престъпление. И отговорът не закъсня. Веднага в някакви „медии” се появиха коварните и гнусни внушения, че видите ли, той може и сам да е организирал отвличането си.

Друга жертва на „Наглите” – Катрин Маркова, на която отвлякоха детето, остана без кола. Запалиха я в понеделник през нощта. Не за разчистване на някакви бизнес или лични сметки, а за сплашване. Защото напоследък говореше открито за мафиотски почерк дори в отвличането и убийството на 17-годишната Мирослава от Перник. (Което ме кара да се безпокоя и за сестрата на Мима Елеонора, която също не си мълчи за нередностите и мистериите, с които се сблъска по време на разследването.)
Васил Иванов от Нова тв направи поредното си журналистическо разследване и показа, че всъщност големите политически противници на правителството и борци за човешки права семейство Начкови от Мировяне всъщност търгуват с цигари без бандерол. Пред камерата го казаха техните съселяни, познати и дори партньори. Оказа се, че и белезите от полицейския произвол срещу тях са силно преувеличени Нещо като балоните, за които говореше неотдавна бившият главен прокурор Никола Филчев. И да не мислите, че Хелзинкският комитет или вездесъщият Николай Велков, който се пръкна до Начкови, за да основават граждански комитет с искане за оставки на Цветан Цветанов,

Бойко Борисов и цялото правителство, са се извинили за самоотвержената подкрепа, която дадоха на „пострадалите”? А дали на някой от опозиционно настроените политици, които се опитаха да заковат с пирони към кръста Цветанов, казаха нещо по повод разобличаването на „революционерите” от Мировяне? Няма да чуем подобно нещо. У нас се счита за срамна работа да признаеш, че си се поувлякъл, или, че си се олял. Нещо подобно се получи и по случая „Стефан Кленовски”. Уж арестуван пред деца, ама не съвсем. Уж го проснали на пода, ама не съвсем, и уж всичко му било наред, само дето бил с фалшиви документи за самоличност. Правозащитниците във и извън парламента отново потънаха в мълчание.

В същото време Алексей Петров се появи в целия си блясък на поредната пресконференция и ни озари със знанията си за язовири и водни запаси. Трактора - Конфуций на хидромелиорацията Да не би да е бил на прикритие в „Язовири и каскади” и да е в основата на изграждането на Асуанския язовир? Ама пък близък с Израел... Не се връзва много, но при него е възможно. Възможно е, казвам ви. Веднага ви доказвам: по някакво радио се отдал на темата за банковите лихви, която му е любима. От язовирите направил скок право в лихвите. Чудно защо новият ректор на УНСС го държи още доцент. Обидно е някак. Не, не за Алексей Петров, той е скромен човек, но за всички нас е обидно, защото излиза, че не ценим талантите. Но за това друг път.

На някакъв счетоводител от Инвестбанк пък му дали ролята на бунтар в пиеса за корупцията. Не му казали обаче, че става дума за пиеса на абсурда и човекът, като се вживява пред микрофоните, се опиянява от собствената си храброст. По едно време толкова се увлече, че забрави папката с доказателствата за твърденията си. После се разбра, че такава изобщо няма и на зрителите им стана скучно и тъпо. Всъщност сетиха се, че тия сюжети от години ги пишат едни и същи сценаристи, които по съвместителство или пък на прикритие, де да знае човек, са част от някакви гейдружинки. Разбира се, както си е редно, доблестни следователи се заеха да разкрият тъмния банков заговор. Вместо да започнат оттам, където са спрели още преди две години, когато срещу героя счетоводител са предоставени сигнали и документи за измами и закононарушения, те се опитват да стигнат до истината, като привикат жалбоподателите. Е, не е ли това пиеса на абсурда? Самюел Бекет ряпа да яде.
Разбирате ли сега какво имах предвид, като ви заговорих в началото за изнасилвачите на демокрацията? Същите изнасилват и истината, също толкова ужасно и брутално.

Накрая обаче ще ви кажа къде е ключът от бараката. Страхът. Да, точно така. Страхът кара мафията да отваря нови и нови фронтове, да заплашва, компрометира и охулва всички, които искат промяна. Не говоря за правителството. Говоря за всички, които не искат да търпят повече игото на престъпността. Знам, че тези не са сами. Знам, че има други над тях: силни, коварни и жестоки. Но знам, че и тях ги е страх. Запалиха колата на Катрин. Утре ще пребият някого. Може и да убият. Така е. Но ако си траем, ще умираме всеки ден. А изнасилвачите ще се гаврят с мечтите ни.

Огнян Стефанов