Търг за търсене на газ ядосал Букурещ

Конкурсът бе обявен в "Официален вестник на Европейския съюз" на 31 януари 2012 г. въз основа на Решение на Министерския съвет 791 от 31 октомври 2011 г. Става дума за отдаването на акватория с размер 14 220 кв. км, определена като "Блок 1-21 Хан Аспарух", част от родната изключителна икономическа зона край морската ни граница с Румъния с координати, определени от 22 точки в приложение към самата обява.

Тъй като Букурещ - чрез консорциум от западни фирми, вече откри огромно находище на природен газ в дълбоководните райони на икономическата си зона в близост до морската ни граница, сега изведнъж предяви претенции към част от нашата изключителна икономическа зона. Експерти припомнят, че и преди 4-5 десетилетия комшиите предявявали подобни неоснователни протести към нас, че уж изчерпваме техни нефтени залежи през мижавите ни находища край Долни Дъбник и Тюленово, пише "Стандарт".

"Румъния няма териториални претенции към България", побърза да заяви румънският посланик в София Антон Пъкурецу, който вчера бе извикан във външно министерство. Пред зам.-министър Димитър Цанчев дипломатът определил случилото се като недоразумение. "Тълкуването, че биха могли да съществуват териториални претенции между двете страни е опасно и не отговаря на духа на общата ни принадлежност към ЕС", казал Цанчев. Пъкурецу от своя страна бил учуден, че дългогодишните преговори между двете страни са станали медийно събитие. Румъния няма териториални претенции, а говори за 17 кв. км от икономическата зона, обясниха дипломати пред "Стандарт".

Спорът е откъде да мине мислената разделителна линия между българската и румънската икономическа зона. Изказването на румънския външен министър Кристиан Дяконеску идва в момент на сложна вътрешнополитическа конюнктура за Румъния, коментираха наблюдатели. През тази година в страната предстоят местни и парламентарни избори и натискът на опозицията върху правителството става все-посилен. В края на миналата седмица Дяконеску дори отложи визита у нас заради гласуван вот на недоверие на румънското правителство.

Вчера румънската агенция Медиафакс съобщи, че това не е единственият спорен граничен въпрос с България. Румъния иска преизчисление на границата по Дунав, която съгласно правилата е прокарана по средата на реката. Предоговарянето се налагало заради естествената ерозия на българския бряг. Предимството в този случай било това, че в румънския участък биха влезли повече острови.

"Румъния никога не е имала никакви искания към България през всичките години по решаването на въпросите на делимитацията в Черно море", заяви Антон Антонов, преподавател по морско търговско право в Нов български университет. "Твърдя го като участник от самото начало на преговорите с Румъния, още в началото на 90-те години на миналия век, когато фактически влезе в сила Конвенцията по морско право на ООН от 1982 г. България и Румъния са страни по конвенцията и са длъжни да я спазват. Конвенцията е перфектна, има карти, издадени от ООН, и такава карта, безспорна от страна на договарящите се страни, т.е. от България и Румъния, имаше издадено от ООН още преди 20 г. Така че уважаемият румънски външен министър би следвало да уточни за какво точно става дума, но пак казвам - никога не е имало спор по делимитацията досега. С Турция сме имали спор, но с Румъния - никога. Те имаха претенции към тогавашния Съветски съюз, който впоследствие са разрешили вече с Украйна. Дори им предложихме да използват в този спор формулата, която измислихме за решаване на проблемите по делимитацията с Турция", спомня си Антонов.

Нещо повече - България беше първата държава от бившия соцблок, която още през 1991 г. обяви търгове за отдаване на блокове от Черно море за търсене на нефт и газ. Тогава в тях участваха компании като "Тексако", "Бритиш петролеум" и т.н., а Румъния не заяви никакви претенции и търговете се състояха без проблем.