Г. Кадиев: Със Захариев всяко ново нещо е добре забравено старо

Всяко ново нещо е добре забравено старо. Гледам какви ги върши бизнесменът Валентин Захариев в ГОРУБСО- Мадан и ОЦК- Кърджали и си припомням перипетиите, които имах с него през 2006. Припомням ви онзи случай с "Данъкоплатец №1" с една докладна до министъра на финансите от 26 юли 2006.

До г-н Пламен Орешарски
Министър на финансите

Относно: РАЗСРОЧВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА Г-Н ВАЛЕНТИН ЗАХАРИЕВ

Уважаеми г-н Орешарски,
В Министерство на финансите е постъпило предложение за разсрочване данъчни задължения на г-н Валентин Захариев. Искането е подписано от г-жа Мария Мургина, изпълнителен директор на НАП, с входящ номер 16-12-385 от 21.07.2006.
Искането е придружено от проекто-решение за разсрочване, което по смисъла на ДОПК би следвало да се подпише от Вас, като е поискана и резолюция от мен.
Предвид сложността на казуса от правна, икономическа и морална точка, бих искал да изразя следните съображения:

А. Правни съображения
ДОПК конкретно обосновава при наличието на кои условия се допуска отсрочване или разсрочване на данъчни задължения. В предложението си г-жа Мургина заявява, че тези условия, и по-конкретно чл.183, ал.2, тт.2 и 3, ал.8, тт.1 и 4, чл.185, ал.2, изречение второ и ал.3 от ДОПК, касаят само предприятията от българското законодателство и не касаят физическите лица. Тъй като казусът е сложен и извън моята компетентност, предлагам да се изиска становище на Държавно Юрисконсултство. Това би Ви дало категоричен отговор на въпроса имате ли изобщо право да предлагате такова отсрочване или разсрочване, тъй като г-н Захариев явно не отговаря на предвидените условия, ако те се отнасят и до физически лица.
Бих искал да добавя, че направените запори и обезпечения от НАП са добри и гарантират събирането на задълженията. Проблемът не е в тях, а в генералната концепция трябва ли да се разсрочват задължения на лица, които явно имат достатъчно средства да ги платят, но предпочитат да не го правят, тъй като получават добра изгода от междувременното им инвестиране. В подкрепа на това твърдения, в годишната данъчна декларация на г-н Захариев за 2005 са описани като финансови активи парични заеми към Стил Комодитис АД в размер на 20 млн щатски долара и към Интертръст ЕАД в размер на 35 млн. щатски долара. И двете дружества са собственост на г-н Захариев и той би могъл във всеки един момент да получи заемите обратно и да заплати данъчните си задължения.

Б. Икономически събражения
Исканата сума за разсрочване е 18 343 836.24 лева, за период от 36 месеца. При разсрочване дължимата лихва е ОЛП. При липса на разсрочване дължимата лихва при закъснение на погасяването на задължението е ОЛП + 10 %. В този смисъл, би имало пряка загуба за бюджета поради по-ниските лихви.

В. Морални съображения
Като обосновка за искането си за разсрочване, г-н Захариев описва това, че „задължението се оказа по-високо от очакваното”. Това според мен е несериозно основание и опит за черпене на облага от собствената грешка на г-н Захариев и данъчните му консултанти при планирането на данъчните му задължения.
Считам, че няма достатъчно морални основания за разрешаване на разсрочването. Те биха съществували само ако към г-н Захариев е поет предварителен ангажимент от Вас лично за разсрочване, като условие той да не влиза в съдебни спорове с администрацията и като жест за това, че коректно ще обяви доходите си, вместо да ги крие през офшорни схеми, каквато възможност несъмнено е имал. Такъв ангажимент от мен лично не е искан и не е поеман.

В заключение и предвид написаното по-горе, от моята гледна точка считам, че няма основание за разсрочване, тъй като противоречи на логиката и смисъла на ДОПК. Поради тази причина не съм резолирал предложеното проекто-решение.

С уважение,
Георги Кадиев