Прощаваме се с големия Наум Шопов

Шопов почина на 18 април на 81-годишна възраст. Почитателите на киното свързват актьора най-вече с ролята му на цар Борис III във филма „Цар и генерал”, но го помнят и от ленти като „Инспекторът и нощта”, „Крадецът на праскови”, „Топло”. В театър е играл Хамлет, крал Лир, Крап, Сократ.

Първата си сериозна роля Наум Шопов получава през 1958 г. Тогава в Театъра на Българската армия Леон Даниел поставя „Чудак” от Назъм Хикмет. В трупата му Шопов остава три десетилетия, а след това се мести в Народния театър.

В края на 2010 г. журналистът Георги Тошев направи документален филм за бележития актьор. Ето какво разказа той тогава за образите от киното и театъра, с които най-силно свърза Наум Шопов:

„Първо е киното. Спомням си филма на Въло Радев „Цар и генерал”. Няма такъв Борис! Защото в съзнанието от социалистическа България цар Борис е фашист, някакъв гадняр, отрицателен герой.

Да, ама не. Въло Радев и Наум Шопов показват един интелигентен, странен, ексцентричен, но в същото време и мъдър цар. В театъра - може би представлението, в което най-много съм го гледал, е „Животът е сън”. Изключително. Ами в „Крал Лир”? Не можеш да си представиш друг крал Лир. Споменът ми през годините за Наум се е променял, обогатявал, бил е противоречив. И в същото време в Наум Шопов като артист аз откривам една изключителна последователност - да не бъдеш посредствен в работата си. Толкова малко артисти днес, и толкова малко хора днес, не сме посредствени в това, което правим. Ето това те бележи”.