Н. Слатински: Трагедията в Кербала - най-пазената българска тайна

И до днес се броят на пръсти тези, които знаят какво точно се е случило там, кой носи вина и въобще детайлите около заминаването на нашия контингент в Ирак. Навремето за отиването на нашите части в Камбоджа като „сини каски” имаше обсъждане в Народното събрание и пълна прозрачност, а за рейнджърите ни в Ирак дебата в парламента трая десетина минути. Дори един депутат призна, че не сме били готови за такава мисия, но трябвало да пратим хората. Тази конфузна тайна трябва да се разбули, обществото да научи какво е ставало, как и защо, категоричен бе Слатински. Той гостува в предаването на Люба Кулезич по ТВ-7 в неделя.

 

Илиян Колев, старшина от военния ни контингент и участник в драматичните събития в Кербала на свой ред допълни, че бойците и повечето командири са били подготвени, но не и базата. Бяхме оборудвани с фенерчета, купени от базара в Илиянци и с очила за оксиженисти. Абсурдни неща... Трябваше да си купуваме сами оборудване.

Управляващите в София, и особено ръководството на Генералния щаб и военното министерство са били наясно с пропуските, но защо са си затавряли очите – не е ясно.

За пореден път се разбра, че всички са очаквали нещо страшно да се случи в нашата база в Ирак, но не са били взети никакви предпазни мерки. По божия воля загиват само петима, а би могло да са много, много повече.

 

Нямахме никаква информация, действахме на сляпо, продължи своя тъжен разказ старшина Колев. Нашите получавали сведения от американските и полските служби, дори от румънците, които имали цял разузнавателен взод с перфектна езикова подготовка. Нашето разузнаване обаче било пълна нула, не разполагало дори с качествени преводачи.

Не мога да отговарям за управляващите и висшето командване, но казвам какво съм видял, категоричен е Колев. Той разкри и друг абсурд. След взрива в Кербала, в който загинаха петима наши рейнджъри а над 20 бяха ранени, в София поискали той да плати 7000 гилзи, които не били събрани след стрелбата на нашите, които се опитвали да се отбраняват.

Тези момчета, които паднаха там, са истински герои. Ако не бяха те, нямаше да сме живи. Видях отпечатъци от ноктите и пръстите им по автоматите. Бяха воювали до последния миг, - бе печалната констатация на вече бившия военен.

 

Преди него Николай Слатински бе категоричен, че точната стрелба на загиналия Свилен Киров от Добрич по същество е спасила българската политическа класа. Ако бяха загинали 100-150 души елитът в София щеше да се срине – от президента надолу. Всички! – категоричен бе Слатински.

 

В студиото бе и майката на Свилен Киров. Тя страда и до днес, девет години след драмата, защото никой не говори за вината на полтиците и висшите военни. Всичко се замазвало и прикривало. Нея дори я предупреждавали, да не рови по случая, защото щели да я сринат. „И ме сринаха”, - горко призна жената. Тя била атеист, но предчуствала какво ще стане. Някакъв глас и казвал, че момчето й ще бъде убито. Така и станало...

 

На свой ред адвокат Райчин Пръмов разказа как е завел дело срещу държавата и военния министър Николай Свинаров. Незнайно защо обаче материалите бели предадени в Софийската градска прокуратура, която засекретила делото. Обяснили, че трябва да се търси извършителя и те били изпратили материалите в Ирак... така всичко потънало незнайно къде.

 

По телефона майката на загиналия геройски Антон Петров от Русе сподели, че синът й не е забравен и всяка година на 27 декември приятелите му идвали за панахидата. „Не е забравен! Но е вярно, че не се търси отговорност. Преди всичко от Петко Маринов, командир на контингента. Не се е обаждал девет години да изрази съболезнования. Петко Маринов го направиха тогава „Мъж на годината”, най-големият виновник за трагедията!” – завърши жената и се разплака.