Реклама / Ads
14| 31064 |07.05.2012 МИНАЛО

Висшисти ровят за златото на Индже и Иван Шишман

.
В кризата иманярството процъвтява
Пукна пролет и иманярите стегнаха редиците. Започнаха „разкопките” на „любителите археолози” преди официалното археологическо лято. Истинска война от години се води за свдения за несметните съкровища, скрити от цар Иван Шишман и някои от легендарните хайдути, като Индже войвода.
 
И тази година основното въоръжение на иманярските кохорти са стари карти и местни разкази за скрити съкровища.
Финансовата криза изостри апетите за лесно забогатяване до краен предел. Все по-често висшисти и хора с опит и познания се включват в иманярското братство. Те изучават научни източници, ровят се в библиотеките и съставят нови карти за търсене. В тях са склонни да инвестират и богати колекционери.

Около 15-20 човека контролират нелегалните разкопки и трафика на антики от България към Западна Европа и САЩ. Това са хората на върха на иманярската мафия. Конкуренцията между тях е сериозна, защото печалбите са ссравними с тези от дрогата. По неофициални данни у нас годишно между босовете се разпределят над 50 млн лева.

 

Най-търсен напоследък е новият металотърсач Garrett GTI 2500 SUPREME PACKAGE с последната версия на софтуера. Предимството му е голямата дълбочина, на която открива метални предмети.

Търсачи на силни усещания от години преследват несметни богатства из цялата държава, няма закон, който да ги спре.
Преданията разказват, че когато османските орди стигнали до старите римски пътища в Родопите, водачът им видял каменен манастир на високото. Това било върхът на Кръстова гора, където от няколко века монаси славели бога, живеели на пост и молитва - далеч от светската глъч. Няколко от тях от дни следели движението на армията на ятагана през проходите на свещената планина на траките. Предната вечер се събрали под каменната икона на св. Димитър, склонили глави в молитва за погубения род, за кръвта, бликаща от сърцата им.
Тогава най-старият монах се изправил и с ясен глас разправил притчата за доброто и лошото дърво: Люде стоят, а от устата на един излиза божи дух, на други ангел, на други цвете, на други светъл лъч, на други честни добри предмети. Срещу тях стоят други люде. От техните уста излизат дяволи, от други свине, от други "чалии". От още други излизат всякакви лоши неща. Отдалеч стои Христос и с книга, пусната към тях, им говори: "Всяко дърво по плода се познава."
Още щом се скрила луната зад първия вечерен облак, това било знамение за тръгване. Един по един монасите взели на рамо дебелите кожени торби и поели без пътека към самотната скала. Там заровили кръста христов, потири, ценни предмети събрани в манастира от векове. На дълбоко и скрито отишли царски знаци от славните врмена на България, писания и хоники на велможи и боляри, укривани през смутните времена в недостъпната обител.
След три дни и три нощи войската на полумесеца минала през манастира. След нея останали побити главите на трийсетте монаси, които не продумали дума, не отронили звук пред ятагана и копието да издадат древните съкровища, кътани през вековете.
...Качи се на Кръстова гора, до стария манастир. Оттам на запад направи шейсет крачки. Ще стигнеш скалата, която гледа надолу към гората. От нея отмери десет стъпки вляво. Копай надълбоко, поне 15 стъпки и ще намериш съкровището на монасите. Това разказва бай Илия от Асеновград. Кълне се, че легендата е предавана повече от четири поколения. Бил я научил овчар, който по онова време гледал животните в манастира на Кръстова гора. Само той се измъкнал от разпитите и мъченията, защото се крил в гората. Оттам, по стария римски път, пред Караджов камък се измъкнал и се скрил в селата. След години, преди да умре, разкрил тайнта на сина си.
Голямото имане не било извадено досега, защото над мястото тегнела прокоба. Колкото мъже се опитали да ровят в указания район, били сполетени до един от страшна и тайнствена смърт. Често умирали и децата им.
Като приказка звучи е легендата, според която пак над Асеновград, в местността Белинташ, където е било най-голямото светилище на тракийското племе бесите е заровено имане на пълководеца Александър Македонски. Той посетил светилището, защото там била най-древната жреческа школа на континента. Александър искал съвет за похода си срещу Тива. За благодарност той оставил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много дарове от злато, сребро и бронз. Повечето били уникати, плячкосани по време на войните с гърци и перси. По-късно, за да ги опазят служителите на боговете от Белинташ закопали александровите дарове. Къде точно, никой не знае, но иманяри вече пробват да копаят около святото място.
Истински бум сред иманярската гилдия предизвикват писанията на Веселин Божинов и Николай Янков. Те разказват десетки легенди и твърдения от различни крнаища на България за заровени иманета и богатства. Подобни разкази могат да се чуят почти във всяко село. Иманярството в някои български краища възниква и оживява до ден днешен благодарение именно на подобни предания за несметни блогатства на царе, крепости, манастири и войводи. Те могат да бъдат квалифицирани в три вида: легенди за траки и римляни, които са свързани главно с тайните на могилите по нашите земи. По тях са специализирани и отделни групи, които издирват находки от времената на тракийските царе и завоевателските походи на римляните, които са минавали през земите ни. Вторите са специализирани по темата за крепости и манастири. Разполагат със стари карти, исторически сведения, научна информация от музеи и институти. Третият и най-многоброен вид са иманярите издирващи хайдушки и турски иманета. При тях масовостта идва от сравнително близкия период, когато са укрити златото и ценните предмети, както и на многобройните сведения, предавани почти във всеки български род.

 

Съкровището на Иван Шишман привлича като магнит иманярите.

 

Напоследък стана популярна легендата за Момина крепост и Килифаревският манастир. Района около тях станал като швейцарско сирене от копачите, които търсели по стари карти и предания. Аргументте им са простички: Ако няма открити съкровища, тогава откъде идва този интерес и богат пазар на антики? Намират се доста неща - пръстени, фибули, накити. Действа се на групи от по 7-8 човека, които на ден преравят по 10-15 кубика пръст. Последният хит на иманярите са териториите на Тревненския балкан, Хаинбоаз, Вонеща вода и селата там. Тайнствени знаци, карти, скици от древни времена, топоними, легенди и даже народни песни са основният ориентир на иманярите. Разполагат с по-модерна техника от археолозите - бръмчат с джипове с висока проходимост, ползват скенери и свръхчувствителни металотърсачи. Според чудновата история 70-те години два турски тира престояли две нощи и един ден срещу някогашната база за кожи. Пазачът на базата няколко пъти си говорил с шофьорите, преди да си тръгнат. А когато си заминали, той полюбопитствал да види какво толкова са правили там почти две денонощия. Там имало чешма и когато приближил, човекът видял обърната плочата й. Под нея личал отпечатъкът от меден котел, имало и една златна турска пара.

Други легенди звучат така: село Бов се намира на север от град София. Източно от селото е връх Яворец. Предание говори, че в скалите имало нишант-ключ. Там Вълчан войвода оставил книгау в който описал къде е скрил парите си из земите на този край.
За иманярите от първия вид е следното сведение: Над Лъкатник в извисените скали има няколко пещери. Не са дълбоки. Легендата разказва, че там преди повече от 1500 години е заровено римско съкровище. В една от пещерите има подземна река. Тя се пресичала няколко пъти до съкровището. На определени места имало поставени препятствие и заложена отрова. Пред самото съкровище е сложена дебела желязна врата. Само посветен и добре подготвен търсач може да достигне жив. Който отвори вратата, ще се озове в кръгла зала, натъпкана с купища златни монети и предмети. По средата има одър от мрамор, издълбан и пълен със скъпоценни камъни. Примамващо, няма спор.
Хазната на цар Иван Шишман също е обект на дългогодишни търсения. Известно е, че българският цар не е дал нито едно голямо сражение на турските войски и впоследствие е бил пленен. За това, къде и как е скрита съкровищницата на тогавашната ни държава обаче няма никакво сведение. Някои историци твърдят, че по онова време страната ни е била в голям упадък и е възможно никакви богатства да не е имало. От друг страна, колкото и да е беден един царски двор, в него все е имало ценни предмети и накити предавани по наследство. Трети предполагат, че турците са взели всичко ценно от Иван Шишман.
Една версия пък гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била откарана с волски каруци до Черепишките скали. Там, в една от пещерите, било скрито съкровището на последния български цар. След като укрили ценностите царските хора затрупали входа на пещерата с големи камъни и скални отломъци. После всичти те загинали в различни битки у нас и в Румъния и тайната останала скрита. Не е ясно, как тази легенда е стигнала до наши дни, но стари иманяри тръвтя, че е родена още преди столетие.
Друга легенда ни праща в района край Симеоновград. Там са руините на римската крепост Костанция, току на възвишението Хисар. Останали са зидове дебели по 2-3 метра. Преди години, когато тук започнали разкопки, били открити подземни тунели, които опасвали крепостта като лабиринт. Според познавачи тук отсядали последните римски императори. В тайните подземия те криели богатствата си, заграбени от различни народи. Под ударите на варварите обаче крепостта не устояла и паднала. Римляните се изтеглили, много от тях били избити. Съкровищата обаче останали под крепостта.
Жежки страстите пораждат и мераците за иманетата на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и др.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 10| 20589 |25.04.2012 За убития Гео Милев пише самоубилият се Веселин Андреев . 6| 15910 |20.04.2012 20 април 1876 - геройство и срам . 2| 16709 |18.01.2012 Кела пред дилема - на топло или на свобода сред дъжд от куршуми . 19| 16128 |08.12.2011 Вий спомняте ли си: Честит 8-ми март, студенти!

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads