Проф. Н. Георгиев: Бъркотията около българската писменост е голяма
На хората обаче им писна от хвалби за нашата писменост. Годни наред се повтаря едно и също.
Великата гръцка култура много, много векове е живяла без писменост. Гениалните Илиада и Одисея не е записвани с текст от великия Омир, а са стигнали до поколенията като песни, епични поеми.
Най-мъдрият от мъдрите – Сократ – отказва да пише. Ницше определя Сократ, като човекът, който не написа нито ред, припомни проф. Георгиев. Между нас да си остане, допълни той, но има сведения, че Сократ е бил неграмотен. Платон бил друг решителен противник на писмеността.
Сега ние разговаряме, слушателят приема или не приема, казаното и възразява или дава свое мнение. При записаното слово това го няма, губи се връзката между говорител и слушател. Така че писаното слово е и полезно, но и понякога разделя хората, категоричен е ученият.
Според едно наивно мислене писмеността обединява народите. Според едно скептично мислете, тя ги разединява. Когато видя китайско писмо болката ми е, че не го разбирам. Така е и с латинското писмо за тези, които не го познават. В историят на народите има трагични моменти колкото щете. Един от тези мигове е смяната на писмеността на един народ. Нашите съседи хърватите първоначално възприемат глаголицата. След това минават на кирилица, а след това, по време на немското влияние, се спират на латиница. За 1000 години сменят три пъти писмеността. Всяко поколение страда, а цели ръкопоси стават неразбираеми, според проф. Георгиев.
Той припомни също, че Петър Първи не е променил кирилацата, но я е опростил. Един ден обаче в Съветския съюз обявили, че там е създадена азбуката на славяните.
Кемал Ататюрк пък въпреки огромната съпротива сменя арабската писменост и турския език с латиница, което изиграва важна роля за развитието на нацията.
Според известния българист названието кирилица е изкуствено и това е ясно. Но славянска ли е азбуката. Половината славянски народи пишат на кирилица, а другата поливина – на латиница. Както е тръгнала работата и България върви към сръбски вариант – двуписменост – на кирилица и латиница, заяви изненадващо професорът.
Писменостите не само отчуждават, но могат и да скарат културите. Примерът е между нас и македонците. Вапцаров македонски поет ли е, братя Миладинови българи ли са? Кирил и Методи какви са? Баща им е грък, това е ясно. Родени са в Солун и са възпитавани в традициите на гръцката култура. Учението им обаче стигна до Охрид и това е повод да се караме с македонците, заради техни твърдения, бе братята са техни. Това е безмислен спор, както и спора дали при цар Самуил държавата е била българска или макеноска. За да се определи един народ, той понякога трябва да се скара с друг. Така Стамболов преценил навремето, че българския народ може да се идентифицира, като се скараме с руснаците, допълни проф. Никола Георгиев.
Моля, подкрепете ни.