До 1500 лв. заплата, за съвети по телефона на чужд език

Българин, владеещ 2 от масовите английски, френски, немски език без проблем може да си докара от 600 до 1000 лв. месечно, твърдят от Агенцията по заетостта. Ако пък е на "ти" с някой от по-редките - шведски, холандски, фински, норвежки, испански, португалски, турски, датски, италиански, естонски, човек може да си докара 1500 лв., понякога и повече.

Част от колцентровете са специализирани в поддръжката на някаква техника и са оторизирани да дават информация за продуктите на фирмата производител - например българин може да консултира шведи по телефона как да си използват нова пералня или да ги насочва към сервиз при проблем, обяснява Славка Радева, шеф в Агенцията по заетостта.

Сътрудниците обикновено дават съвети за експлоатацията на бяла, черна техника, за софтуерни продукти, сочи проучване на „24 часа”. Колцентърът може да бъде специализиран и в предлагането на услуги. В България холандецът например може да си поръча да му изчистят комина.

Съвременните телекомуникации позволяват безпроблемно пренасяне на сигнала у нас и приемане на заявката. Друг вариант е колцентърът да продава. Тогава задачата на сътрудника е да звъни на клиентите и да предлага нов продукт, обяснява Светлозар Петров, шеф на една от големите фирми за подбор на персонал Job Tiger. Понякога цикълът се затваря - служителят звъни на клиентите, промотира новия продукт, продава го и осигурява доставката.

България става голяма кол център дестинация, защото предлага по-евтина работна ръка, а е удобна и заради малката часова разлика със Западна Европа, обяснява Петров. Преди време такъв бум направила Ирландия, но след това много от фирмите се преместили у нас.

Колцентровете са привлекателни за студенти, за филолози, за технически и компютърни специалисти, твърдят от Агенцията по заетостта. Към тях вече се ориентирали и чужденци.

Само през последния месец у нас са кандидатствали 42-ма шведи, 140 испанци, 30 португалци, 4-ма норвежци, 2-ма естонци, сочи статистиката. Носителите на майчиния език са за предпочитане и получават малко по-високо възнаграждение от българите.

За да ги привлекат, предприемачиге се стремели да им осигурят стандарт на живот, адекватен на условията в родината им.
"Чужденците от северните държави харесват България, защото е топло, животът им е евтин и с удоволствие идват за по 1-2 г.", каза Светлозар Петров.

Аутсорсваните от чужди фирми дейности в следващите месеци ще продължават да осигуряват работа също на IT специалисти, системни администратори, специалисти по поддръжка на web приложения, прогнозират наблюдателите на трудовия пазар. Търсенето не е така активно, както беше преди кризата, някои предприемачи отлагат проекти, но макар и по-бавно нещата вървят, твърди Петров.

За българските работодатели най-желани са квалифицираните инженери, но много от тях не могат да задоволят изискванията си. Бизнесът не е склонен на компромиси - ако за една позиция са нужни 3 качества, те непременно държат на всичките. Затова нонстоп се въртят 10-15 хиляди свободни работни места в държавата, за които няма желаещи, твърди шефът на Job Tiger. Търсят се още специалисти по продажбите, мениджъри по проекти, счетоводители и това ще продължи.

Въпреки че икономиката продължава да буксува, родните предприемачи се въздържат от съкращения, констатират специалистите. Редукцията се свежда до това да не се взема нов човек, когато някой напусне или се пенсионира.