Македония потвърди: В Брюксел излагаме български средновековни ръкописи

В репортаж на телевизия „Сител”, посветен на реакцията в България, се показват ръкописите, които ще бъдат изложени в белгийската столица. На ръкописите ясно се виждат надписите на старобългарски език.

Македонски медии днес отделят внимание на изявленията на българските историци Божидар Димитров и Пламен Павлов, свързани с темата.

„Македонското средновековно ръкописно богатство събуди страстите на българските историци”, коментира скопската телевизия "Сител". Тя цитира изявление на Божидар Димитров, според което ръкописите от 10 до 19 век, открити в манастири в Македония, са български, гръцки и сръбски.

„Аз съжалявам колегите от Кралския музей в Брюксел, където ще се състои изложбата. Не знам дали там има някой, който да им каже, че определението „македонски средновековни ръкописи” е нон сенс”, заявил Божидар Димитров.

Под заглавие „Български историк смята, че не съществува македонско културно наследство” електронното издание „Прес 24” цитира изявлението на историка Пламен Павлов, където заявява, че представянето на културното наследство на Македония е голяма провокация.

„Няма нито едно доказателство за съществуването на независимо македонско културно наследство”, заявил Павлов.

Припомняме, че в началото на седмицата беше съобщено, че от 9 до 21 октомври т.г. в Кралския музей на Брюксел ще гостува изложбата ”Македонското ръкописно богатство през вековете”. В изложбата ще бъдат показани „Струшкият сборник” с творби на Св. Климент Охридски, църковно нотно песнопение, Бенчевското четвероевангелие, фрагменти и пергаменти. Изложбата е под наслова на хилядолетната славянска културно-писмена историческа традиция.

Експертите уточниха, че няма как старобългарските писмени паметници да бъдат свързвани с македонската историческа традиция, тъй като македонската държавност датира от 8 септември 1991 г., а претенциите за македонска нация са свързани с 1945 г.

Изгледах сайта, който представя изложбата в македонското интернет пространство и мога да кажа, че едно нещо е безспорно: това са средновековни български културни ценности. Това каза археологът д-р Тодор Чобанов пред „Фокус”.

 „Похвално е, че колегите искат да правят изложби в чужбина – това е нормално. Въпросът е, че за международната културна сцена действат строги правила. Има етика и морал в организирането на изложби, които изискват заглавията да не подвеждат, и да отговарят на съдържанието.

В този смисъл, когато се прави изложба със средновековни български културни ценности (тези ръкописи са точно такива и това е факт), следва заглавието да отразява достоверно това, което е в самата изложба. Оттук нататък има два варианта, за да се запази добрият тон. Единият вариант е да се промени заглавието, другият вариант е – да не се организира изложбата, каза д-р Тодор Чобанов.

На въпрос, че България също е организирала изложби с подобни ръкописи, които са били византийски, например, Чобанов коментира: „На световната музейна сцена се е наложило правилото, че всеки, който има желание, може да организира изложби, които включват културно наследство, което не е продукт на съответната нация, но притежава определени черти, които го правят значимо.

Като държава организираме много често изложби с тракийски съкровища и културни ценности от други цивилизационни кръгове, които не са непременно продукт на българската нация, но ние ги оценяваме, представяме ги на чужденците, стараем се да ги покажем в най-добрата им светлина”.

През 2011 година в София се проведе едно много важно световно събитие – 22-ият конгрес по византийски изследвания. „Водещата изложба беше „Сиянието на Византия”. Няма нищо срамно ние, като една горда нация, да кажем, че тук има културни ценности, писмени съкровища, които се свързват с дейността на тази велика империя. Да, ние сме водили войни с тази империя, но сме поддържали и културен диалог.

Няма нищо ненормално, нищо необичайно, в Македония да направят изложба, и да си кажат, че става дума за българско културно наследство. Ние няма да се обидим, напротив, аз като специалист ви уверявам, че много колеги ще са щастливи, ако те дигитализират тези ръкописи, представят ги в интернет, за да може всички да ги четем и да им се радваме. Това са непреходни ценности, това са хубави и важни ръкописи”, каза д-р Тодор Чобанов.