Отиде си художникът В. Тулешков, който не се уплаши от „Октопода”

Венцислав Тулешков е роден на 8 май 1943 г. в град Левски. След като завършва средно образование в родния си град и службата в армията, учи в Техникум по приложни изкуства (Техникум по художествени занаяти) – София. От 1970 г. работи като директор на Художествената галерия в родния гр. Левски до 2005 г.

Член на СБХ – секция „Живопис”. Има 28 самостоятелни изложби и над 100 участия в общи изложби у нас и в чужбина.

Негови картини притежават Националната художествена галерия – София, Художествените галерии в Плевен, Габрово, Сливен, Добрич, Каварна и много частни колекции.

Венцислав Тулешков - "Храм"

„Храмът! Така Венцислав Тулешков е нарекъл последните си живописни тревоги. А там където има Храм, има и Път към него. Пътят на Вильо е необичаен и труден. Изтънчената чувствителност и борбата за оцеляване, често са се срещали и разминавали. За щастие житейските нужди не са пречупили артистичните амбиции на автора, само са ги направили по-тревожни и по-дълбоки, а Храма на автора - по-топъл и по-добър.

Венцислав Тулешков е открил своя Храм на спасението. Един Храм, в който тревогата, болката и надеждата са негови духовни служители. Художникът им е доверил сърцето си, с много вяра в пластическия живот на картината. А това вече е една възможност за всеки, който пътува към света на неуловимото с тревожната опитност на една определена живопис. Една възможност и за автора и за пътниците към неговия храм.”

Светлин Русев

Венцислав Тулешков - "Домът"

За съжаление пътищата на Тулешков и Русев се разминават, когато започва делото „Октопод”. Тулешков е прокурорски свидетел в процеса срещу Алексей Петров и ръководената от него престъпна група. Според негови близки в този период той заболява от рак, който според тях е „отключен” от притесненията и предупрежденията, отправяни косвено и директно към твореца. По този начин може да се приеме, че Тулешков е жертва на „Октопода”... Това мнение изразяват и други свидетели по делото.

Дано Вильо е намерил най-сетне своя път към храма.

Ден преди да почине той споделя пред свои близки с горчивина, че справедливостта понякога закъснява и се налага да бъде търсена в един друг свят и живот...

Сбогом, приятелю!