Б. Димитров: В Кърджали се цепят от българската нация!

Случилото се в Кърджали е изключително опасно, защото част от общинските съветници се държаха като небългари, те обиждат и паметта на хилядите турци, загинали в Балканската война, коментира по НТВ шефът на НИМ Божидар Димитров. Те се еманципират, отделят се, а през Балканската война турското население не се е отделяло от българската кауза. Турската империя е била феодална държава, а тук правата им са защитавани по силата на Търновската конституция, избират ги и в българския парламент, напомни историкът.

Тези хора тръгват на отцепване от българската нация и българските каузи. Нищо друго не им остава, освен да вдигнат паметник на пашата, бранил Кърджали, каза още Димитров.

Б. Димитров и Цв. Цветанов решили да се събере извънредно Инициативния комитет, за да се направи подписка и ген. Делов да бъде награден посмъртно с орден Стара планина І степен с мечове. Малко по-късно депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева уточни, че тази инициатива тръгва от Кърджали и идеята била дадена още снощи.

Тук е премината една червена линия в мобилизацията на електората; това е яростно разделение на етнически принцип, коментира още Димитров.

Припомняме, че номинацията за почетен гражданин на Кърджали на ген. Васил Делов не бе приета от общинските съветници по време на тържествената сесия на общинския съвет в Кърджали по повод 100 години от Освобождението. Общинските съветници на ГЕРБ и БСП (16)  гласуваха  "за" обявяването на ген. Делов за почетен гражданин, но а 22-ма техни колеги от ДПС се въздържаха.

Васил Делов е роден на 25 декември 1861 г. в град Котел. Семейството по бащина линия е от рода на Г. Раковски. Майката е сестра на Гаврил Кръстевич. Начално образование получава в родният си град. Завършва Априловската гимназия в Габрово.

ген. Васил Делов
 

По време на Руско-турската война (1877-1878) е в град Тулча. Тук се подготвя за следване в Русия при Сава Доброплодни. Овладява френски , немски и руски език. Секретар на Тулчанското общинско управление (1878). През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София. Действителна военна служба започва във 20-а пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на Българската армия. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“.

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра дружина от /-ми пехотен Приморски полка. Отличава се в боевете при Пирот, Нешков връх, Цариброд и Драгоман. Награден е с Орден „За храброст“ IV степен.

След войната е командир на 22-и пехотен Тракийски полк (1892), 9-и пехотен Пловдивски полк (1893). Полковник от 1896 г. Служи във Видинския гарнизон като командир 3- и пехотен Бдински полк. Командир на 2-а бригада от 6 и 2-а Пехотна дивизия (1901-1912).

През Балканската война (1912-13) е началник на Хасковския отряд. В битката при Кърджали изтласква турците на юг от Арда и осигурява тила на 2-ра Българска армия при Одрин. След това е назначен за началник на 11 пехотна Сборна дивизия. През март 1913, като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в обсадата и щурма на Одринската крепост. Повишен е във военно звание генерал-майор.