Първият братовчед на патриарха: Дядо Максим издържа на всички бури

Петко Борджуков от Троян, първи братовчед на патриарх Максим, разказа свои спомени за именития си роднина.

интервю на Frognews.bg 

- Виждахте ли се често с дядо Максим?

- Не се виждахме много често в последните години, но дядо Максим беше винаги в Троянския манастир за Голяма Богородица и за рождения си ден, тогава се виждахме редовно. Предишни години сме поддържали контакти; той понякога идваше на Зелениковския манастир, но в последен години престана да се качва там, защото е доста стръмно.

- Кога го видяхте за последно?

- За последен път се видяхме преди 2-3 месеца по роднински дела. Това беше поводът, ние го посетихме в манастира със съпругата ми; дядо Максим беше в апартамента си, посрещна ни по стълбата, изкачи се сам, а на нас това ни вдъхна надежда, че е здрав и е добре. Нашият род е дълголетен, баща ми, който е брат на майката на патриарха умря на 94 г. ; майката на Максим на 95 години. Ние с дядо Максим си говорихме в кръга на шегата, че той ще успее да отпразнува 100 годишен юбилей. Уви, това не се случи....

- Много се говореше, че дядо Максим има обвързаности с бившата ДС. Той как приемаше това?

- По повод приказките, че е бил агент на ДС, те оставяха много неприятно усещане у него, но той се отнасяше с известно разбиране, че някои хора правят политика от тия приказки. При стария режим някои пъти, аз си обяснявам, че той е изпълнявал задачи, поставени му от властта. Спомням си, че го бяха изпратили в Израел. Попитах го защо е отишъл, а той ми каза, че тогава държавата още не е имала установени дипломатически връзки с Израел и са използвали него, за да трасира пътят, да установи контакти...

- Какви са били отношенията му с режима?

- Същевременно старият режим не се отнасяше с достатъчно уважение към църквата, респ. към патриарха. Например знам от дядо Максим, че Пеко Таков се обръщал към него с подигравка едва ли не като властник към свой кочиаш; но пък и патриархът не му оставал длъжен в отношението си...

- Вие все пак сте били близко до него като роднина. Опишете го.

- Дядо Максим беше изключително мъдър, вероятно част от тази мъдрост беше натрупана през годините. Той имаше, в истинския смисъл на думата, висок интелект. Знаеше 5 езика говоримо - руски, английски, немски, френски, гръцки, това е признак на висока ерудиция...Остана ми и един много хубав спомен - миналата година на рождения си ден той ми подари една книга биографично издание, много луксозно – половината страници на български, половината на английски, илюстрирана богато. Дори синът ми я прибра в своята библиотека. Това е много хубав спомен за рода ни...

- А какви бяха хората, с които той общуваше?

- Неговият кръг беше много специален, дружеше предимно с духовни лица; контактуваше предимно с хора на високи постове. Но никога не е злоупотребявал с поста си; аз лично два пъти съм ходил да ходатайствам за близък човек, но той категорично ми е отказвал. Но в същото време сам ми е предлагал услугите за здраве, за наблюдение на моя син, когато е имал здравословен проблем...

- Говореше се, че в последно време са го поддържали полужив. Вярно ли е това?

- Преди 2 дни говорих с неговия шофьор Стоян, той му е близък помощник; през последните дни патриархът е бил очевидно недобре. Но само накрая. А и все пак той беше на 98 години. Аз съм на 80 г. и усещам възрастта, какво остава за него...

- Известно е, че патриархът не може да посочи свой заместник, но ставало ли е дума за това кого той намира за достоен за този пост?

- Никога не е споделял нещо за свой заместник, но имах усещането, че един от всичките му беше много симпатичен, впоследствие обаче този човек стана русенски митрополит....Живеем в такива времена, че едни живеят с разбиране и уважение, други – другояче. Дядо Максим издържа на всички бури и смятам, че това тепърва ще се оцени.