Ричард Ран: Мафията и корупцията в България спряха прехода

Доста анализатори определят този план като фактическият, по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес. Ран-Ът е пазен в тайна от целия български народ. След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят “Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм”. Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти. Това е практическата програма, по която се изменя общественият строй в България.  

23 години след първата визита на Ричард Ран у нас, предаването „Карбовски: Директно” направи връзка с него, за да коментира как той оценява днешният преход и дали е оптимист за бъдещето на страната ни.

„Бях помолен да дам лекция по икономически преход. Дойдох в България и говорих с хора от преходното правителство на Луканов, които ме помолиха да организирам екип от икономисти, юристи и бизнесмени, които да помогнат на България в това трудно за нея време. И така направихме екип. Тогава икономиката като цяло се беше разпаднала поради липсата на пазарна, която да замени комунистическо-социалистическата такава. Беше доста хаотична и мисля, че Луканов беше, ако не в отчаяна, то в доста трудна ситуация”, разказа д-р Ран.

Той си спомня, че в началото на март 1990 г. е започнало същинското сглобяване на плана Ран-Ът.

„Част от сделката, която направихме с Луканов бе, че ще се постараем, но трябва да е на обща основа. Не трябва да го правим само за неговото правителство, а да го правим за хората в България. Имахме два паралелни екипа – американо-европейски отбор - екипа, който аз оглавих и имаше български екип”, обясни още Ран.

Американският икономист каза, че това, което е станало тогава, е било гарнирано от голяма доза политически интереси. “Идеята беше да се сформира професионален екип. Роналд Ът бе част от екипа, който направи приватизацията при Роналд Рейгън в САЩ. По това време нямаше книги, нямаше правила как да стане това. Нямаше учебник, в който да се прочете как да се прехвърли една икономика от социалистическа към капиталистическа", припомни още Ран и разказа:

"Февруари 1990 г.  бе един хаотичен период. Луканов по онова време се опитваше да прави преходно правителство. Мисля, че беше късния февруари, началото на март, когато вече започнахме да работим. Срещахме се отделно от Луканов, защото тогава бяха направени два екипа. Американски и български. Двата екипа работеха различно, защото имаше много политически фракции в страната ви. Българският екип работеше трудно, защото гледните им точки бяха различни. Имаше един икономист Иван Ангелов, който бе човек на Луканов. По това време имаше хора в българския екип, които не можеха да седят заедно в една стая. Налагаше ни се да бъдем медиатори в отношенията между двата екипа. Бързахме с изпълнението на плана, но не се получи, защото имаше много политически натиск, защото ситуацията бе нестабилна.

Първоначалния доклад е представен пред министър Луканов през август 1990 г. Но след представянето Луканов заявил на д-р Ран, че може да направи части от него, но не и целият план.

„Бях предложил България да направи валутен борд. Беше очевидно, че имахте нужда от външна котва. Луканов обаче не бе силен министър-председател. Той нямаше мнозинство в парламента”, заяви американецът.

На въпрос защо в доклада Ран-Ът на 117 страница се цитира, че само 5 милиона души могат да бъдат изхранени, д-р Ран отговори: „Целта ни беше да подсигурим така, че да има възможност за всички, а не само част от българското население”.

Според Ран монетарната реформа в България е била забавена. В страната ни е съществувала корупция, особено в съдилищата. Това от своя страна е затруднило чуждестранните компании да правят бизнес у нас.

Д-р Ран си спомни още, че когато е пристигнал тук за първи път е заварил опашки по магазините, на които хората се редили за основните продукти.

На въпрос „Кой плати на вас и на Ронълд Ът?”, д-р Ран отговори, че двамата са били наети от Американската търговска камара. „Аз получавах моята нормална заплата като главен икономист на камарата. Не получих увеличение на заплащането, нямах допълнителен финансов стимул за това, че работих в България, нито останалите членове на нашия екип.