Стотици се стичат пред Божията Майка „Герондиса”

На Коледа от 9.30 часа митрополит Кирил ще отслужи и празничната Света Литургия за Рождество Христово в патриаршеската катедрала. По това време православната светиня отново ще бъде изложена за поклонение на богомолците в "Св. Александър Невски". След това иконата ще отпътува за Варна със специална охрана.

Образът на Божията Майка „Герондиса” е от манастира Пантократор в Атон. Иконата е сътворила многобройни чудеса. Тя е с уникална мозаечна изработка и внушителни размери - около 2 метра височина.

Сказание за чудотворната икона на Божията Майка,наречена ”Герондиса“ (”Старица“), намираща се в Пантократорския манастир

Тази света икона се намира в съборния храм, до североизточната колона, поддържаща купола му, а първоначално се е намирала в олтара на храма. Веднъж един благочестив престарял игумен на Пантократорския манастир се разболял от някаква лека болест, която го приближила до кончината му. Като предузнал по откровение времето, когато щяла да настъпи, и желаейки, преди да отпътува към вечния живот, да бъде удостоен с причастие, той помолил чредния иеромонах да побърза с извършването на литургията. Но иеромонахът не обърнал нужното внимание на молбата на своя игумен и не бързал с извършването на службата. Тогава чул от намиращата се в олтара икона на Божията Майка строг глас, който му заповядал да изпълни желанието и волята на своя игумен. По този случай тази икона на Пресвета Богородица била наречена със символичното име “Герондиса” (тоест “Старица”). На нея Божията Майка е нарисувана в цял ръст. Иконата е реставрирана и е обкована със сребърен обков. На обкова е изобразена делва с изливащ се през отвора ѝ елей - в памет на това, че веднъж по молитва на игумена на манастира пред светата икона станало чудесно увеличаване на елея в празните манастирски делви.

По време на нападение на манастира от сарацините светата икона била хвърлена от тях в кладенец, намиращ се близо до обителта, и след известно време била намерена там по указание на роднини на един от същите сарацини, наказан със слепота за дързостта и безумието си. А именно този нещастен неверник в безумното си презрение към християнската светиня искал да насече иконата на дребни парчета, но заради безсмислената си дързост веднага бил лишен от зрение. Иконата била хвърлена от варварите в кладенеца и останала там 80 години. Когато настъпил смъртният час на този варварин, в предсмъртните си мъки той се разкаял за безумието си и признал, че справедливо е наказан за него от Божията Майка. Надявайки се да получи облекчение на участта си, той заповядал на домашните си след смъртта му непременно да отидат на Света Гора и да открият там тази икона на Божията Майка, скрита от него и от другарите му в кладенеца. Роднините на разкаялия се неверник изпълнили заповедта му. След смъртта му те отишли на Света Гора и посочили мястото, където била хвърлена тази светиня. След това тя била извадена с чест от кладенеца.